— Защото по произход сме тексасци с мексиканско потекло?
— От устата ти звучи по-зле, отколкото всъщност е — каза тя. — Но, да, така е. Защото той е само наполовина такъв. И по същата причина, защото е само наполовина немец, не може да се сметне за такъв, макар да говори немски като майчин език и да има значителна собственост там. Генерал Нейлър каза, а аз и дядо ти трябваше да се съгласим, че семейството на Карлос е армията.
— О, бабо! Исусе! Мога ли да говоря откровено?
— Моля те, разбира се.
— Мисля, че Нейлър не е бил напълно прав. Бях офицер. Познавах много хора, за които армията беше дом. Но те не бяха като Карлос.
— Защо не?
— Първо, нямаха семейства, които да ги обичат. Нямаха друг дом — каза Фернандо. — И второ, нямаха какво да правят. И трето, нямаха никакви пари.
— Такива бяха аргументите и на дядо ти. Но накрая той видя, че генерал Нейлър е прав. Скъпи, в тези неща невинаги има логика.
Фернандо вдигна ръце в жест, че се предава.
— Може ли да си сипя още малко от аржентинското бренди? — запита той.
— Разбира се.
Той стана от стола на дядо си, наля си още бренди, вдигна бутилката, за да предложи още малко и на баба си, но тя отказа и той я остави обратно върху масичката.
— Още повече — продължи той, — гринго е… Карлос всъщност не е в армията. Той би трябвало да командва рота във Форт Бенинг или някъде другаде, да играе голф, да вечеря в офицерския клуб, да се тревожи за повишението си, за следващото посещение на генерала, за поредния си доклад и да живее в помещенията на форта. Това е армията. Би трябвало да пише отлични доклади. Според генерал Нейлър, той е бил повишен в капитан много по-рано от други, по-стари офицери. Вместо това той живее в хотелски апартамент във Вашингтон, ходи на работа в цивилно облекло. Знаеш ли къде?
— В разузнаването на Централното командване — каза тя. — Където отговаря за осигуряването на специална сигурност за членовете на разузнаването в опасни крайморски райони.
— „Специална сигурност“ означава да обикаляш Афганистан, за да защитаваш агентите на разузнаването, които „не могат да си намерят задника дори с две ръце“, съжалявам, бабо, но тези думи употреби той снощи, докато те търсят арабин, чието име дори не мога да си спомня. Нито да произнеса.
— Осама Бен Ладен — каза тя вместо него. — Много опасен човек. От Саудитска Арабия и мрази всичко американско. Разузнаването към Централното командване и генерал Нейлър вярват, че той е отговорен за взривяването на нашите посолства в Танзания и Кения миналия август. Държавният департамент е определил награда от пет милиона долара за главата му.
— Мили Боже, бабо, вие с Нейлър май сте водили много интересни разговори, а?
— Вече започвам да се чувствам малко уморена, скъпи — каза тя. — Ще приемеш ли, че Карлос няма да напусне армията, поне не скоро?
— Да, разбира се.
— Запитах генерал Нейлър дали мога да помогна с нещо и той каза, че не е вероятно Карлос да се обърне към мен — или към него — за каквато и да било помощ. Но че може да се обърне към теб.
Фернандо шумно издиша и каза:
— Да.
— Това, което искам от теб, Фернандо, е да се отзовеш, когато Карлос има нужда от помощ. Да му дадеш всичко, за което те помоли. Дядо ти казваше, че когато хората казват, че имат нужда от малко помощ, те обикновено имат нужда от пари. Последното, от което Карлос би имал нужда, са пари — той има собствено малко състояние, както и своите приходи от бизнеса — но е възможно да се намери в, как се изразяваше дядо ти, „недостиг на пари в брой“. Мисля, че той ще се смути, ако разбере, че аз имам някаква представа за това, какво прави, за да си изкарва прехраната. Затова не му казвай, че знам. Ако се обърне към теб, искам да ми кажеш. Ще направиш ли това за мен?
Фернандо срещна погледа на баба си за миг.
— Разбира се — каза накрая.
— И още нещо — каза тя. — Точно преди Господ да ми вземе дядо ти, той ми каза, че все още храни малка надежда Карлос да срещне някоя подходяща млада жена, да се влюби и да реши, че онова, което иска от живота, е семейство — съпруга и деца. Каза, че всеки ден се моли за това. А аз се моля всяка нощ. Ще се молиш ли и ти?
Фернандо кимна. По някаква причина нямаше доверие на гласа си.
XV.
(ЕДНО)
Вашингтон
Националното летище „Роналд Рейгън“
Арлингтън, Вирджиния
01:25, 10 юни 2005
Докато самолетът все още намаляваше скоростта, Кастило набра номер от записаните в мобилния си телефон. Отговориха му на второто позвъняване.
— Три-нула-шест — каза мъжки глас.
Това бяха последните три цифри от номера. Той беше на специален агент от Тайните служби, който се грижеше за личната охрана на секретар Хол, както и за тази на хората му. Ако някой набереше номера по погрешка, този отговор нямаше да издаде кой знае какво.
— Мистър Исаксън, моля — каза Кастило.
— Радвам се да те чуя,
— Току-що се приземихме на „Рейгън“. Изпрати човек да ни посрещне, нали?
— Грешиш.
— И защо не?
— Аз самият лично ще ви посрещна при „Бътлър Ейвиейшън“, накъдето всеки момент ще ви насочат от наземния контрол.
В другото си ухо в слушалките чу въпросното нареждане на наземния контрол.
— И на какво дължа тази чест? — запита Кастило.
— Изведнъж се почувствах готов да проявя щедрост — каза Исаксън. После добави: — Хубав самолет,
„Щом той вижда самолета, значи и аз би трябвало да мога да го видя.“
Кастило погледна през прозореца и видя Джоуел Исаксън да се подпира на вратата на черен „Юкон“, паркиран пред сградата на „Бътлър Ейвиейшън“.
„Не би трябвало тук, в близост до пистите, да има превозни средства, освен ако не са снабдени със сирени и прочие. Но предполагам, щом си високо в йерархията на Тайните служби, можеш да паркираш където пожелаеш. А Джоуел знае единствено, че нося специално радио. Не знае колко е голямо и колко тежи, така че за какво му е автомобилът?“
— Джоуел, това е сержант Алекс Думбровски — каза Кастило, когато стигнаха при него. — Сержант, това е мистър Исаксън от Тайните служби. Той се грижи за охраната на секретар Хол.
Двамата кимнаха и си стиснаха ръцете, но нищо не казаха.
— Къде е радиото? — запита Исаксън.
Сержант Думбровски посочи огромния куфар.
— Само това ли? — запита със съмнение Исаксън.
Сержант Думбровски кимна. Доближиха се служители на летището, като дърпаха огромен маркуч.
