резервоарите им са повече, защо биха искали да пристигнат във Филаделфия с почти празни резервоари?
— Добро възражение — каза Макнаб. — Ако се учат от единайсети септември, знаят, че за по-добра експлозия им трябва повече гориво.
Торине понечи отново да изчисли нещо на компютъра, но Макнаб го хвана за ръката, за да го спре.
— Остави вече това — каза му. — Да предположим, че самолетът е някъде в горната източна половина на южноамериканския континент, може би дори в Суринам. Предполагам, че сте казали на ЦРУ, ФБР и на разузнаването на Централното командване онова, което е открил приятелят ти, бившият агент на ФБР?
— Да, но не им е казано откъде е информацията.
— Добре, но все пак трябва да предположим, че над тази част на света вече са насочени доста сателити. Не могат да работят нощем, но през деня вероятно ще го открият.
— Кенеди казва, че знае къде е и ще ми каже, когато отида при него.
— Къде, по-точно? — запита Макнаб.
— Козумел, на полуостров Юкатан.
— Знам къде е — каза Макнаб. — Защо не иска да ти каже по телефона?
— Не знам — отговори Кастило. — Но ще трябва да играем по неговите правила.
— И кога ще отидеш там? — запита Макнаб.
— Веднага щом свършим тук — каза Кастило. — И след като докладвам на секретар Хол какъв е планът ви за неутрализиране на самолета.
Макнаб се замисли за миг, после каза:
— Господа, ще ни оставите ли за малко насаме с мистър Кастило?
Другите не бяха доволни, обаче излязоха от стаята. Макнаб затвори вратата и се обърна към Кастило.
— Проблемът не е как да го неутрализираме, Чарли — каза той, — а колко бързо можем да го направим.
„Значи се върнахме на «Чарли»?“
— Не съм сигурен дали ви разбирам, сър.
— Какво, нима си забравил всичко, което си научил в
— Добре — продължи Макнаб и погледна часовника си, — сега е 07:55. Да предположим, че аналитиците от Ленгли и Форт Мийд в този момент разглеждат първите сателитни снимки. Ще е хубаво да разполагат с ясна снимка на този самолет, кацнал на някое летище в Суринам, но не мисля, че можем да разчитаме на това. Реалистично е да предположим, че ще разполагат с половин дузина изображения, които ще са вероятно на нашия „Боинг 727“. Но те няма да ги предадат на Централното командване, а още по- малко на президента, докато не са сигурни. Ще настроят сателитите да направят по-добри снимки, а ако имат достъп до земята — с колко апарати и агенти разполагаме в Суринам, как мислиш? — Ще им подадат команда да направят снимки. Колко време ще е необходимо за това?
— Часове — каза Чарли.
— А колко време ще ти е необходимо да летиш до Козумел с този прекрасен самолет?
— Дотам са 930 морски мили. Малко по-малко от два часа. И дори може би по-малко, защото, когато Фернандо провери прогнозата за времето преди половин час, се оказа, че ще има благоприятни ветрове.
— Та това, което искам да кажа, Чарли, е, че ще откриеш местонахождението на самолета
Кастило кимна.
— Имаш ли доверие на този човек, Чарли?
Кастило отново кимна и каза:
— Да, сър.
— А през това време „Грей Фокс“ ще стоят със скръстени ръце — каза Макнаб.
— Не съм сигурен, че знам накъде биете, генерале — каза Кастило.
— Малко съм разочарован, че това не ти е хрумнало — каза Макнаб. — Но да започнем от началото. Предполагаме, че когато установим местонахождението на самолета, ще получим заповед да го неутрализираме.
— Да, сър.
— И как би го направил ти?
„Исусе Христе, защо стоварва и това на мен? Та нали той е човекът, който командва «Грей Фокс?»“
— Мисля, че вие, сър, ще изпратите екип на „Грей Фокс“ с хеликоптери „Little Bird“9, да го неутрализират. Да го взривят може би.
— И кога ще направя това?
— Веднага щом ви кажат къде е самолетът, сър.
— И каква е последователността на събитията? Би трябвало да си помислил за това, Чарли. Ти ще станеш подполковник Кастило. Предполага се, че трябва да мислиш занапред. Кажи ми каква ще е последователността на събитията.
— Аз потвърждавам местонахождението, уведомявам секретар Хол и вас, Хол уведомява президента и секретаря на отбраната. И той казва на Централното командване да проведе операцията. А оттам ви издават заповед.
— И тогава — продължи Макнаб, — като се консултира с хората си, за да е сигурен, че всички са съгласни, генерал Нейлър нарежда на Сто и шейсети специален оперативен авиационен полк във Форт Кемпбъл да приготвят половин дузина „Птички“, да кажем, четири МН–6Н10 и два AH–6J11. Няма да ни е трудно да стигнем до летището, но винаги е полезно да разполагаме с въздушна подкрепа. А после Централното командване нарежда на Седемнайсета въздушна ескадрила да изпрати „Глоубмастър“ да прибере „Птичките“ и да ги докара тук, за да се качат на тях членовете на „Грей Фокс“…
„Сега разбирам накъде биеш. И си прав, трябваше да помисля за това.“
— А за всичко това ще е необходимо време — каза Кастило.
— Да, така е, Чарли. Двамата с теб сме били в подобни ситуации доста пъти и преди.
Макнаб остави думите да стигнат до съзнанието на Чарли.
— Сега да те запозная с други факти, Кастило. Има хеликоптери AH–6J и МН–6Н и в Центъра за специални операции, където ги използват за тренировки. Има още трийсетина специалисти по специални операции, повечето от които са от състава на „Грей Фокс“ и в момента закусват на борда на онзи „Глоубмастър“, с който се върнаха от Мароко. Самолетът сигурно вече е зареден с гориво…
— Мислите, че аз трябва да измоля разрешение от генерал Нейлър — каза Кастило.
— Чарли, знам, че го обичаш, аз също го обичам, но Алън Нейлър не е специалист по тези операции. Налага се да спазваме общоприетия ред.
— За какво мислиш? Да натоварим хората и да ги изпратим в „Хълбърт“?
Летището „Хълбърт“, близо до курорта Дестин, е щабът на командването на специалните операции на Военновъздушните сили.
Макнаб кимна.
— Оттам може да се стигне до която и да е точка на Южна или Централна Америка много по-бързо, отколкото оттук. Или от Форт Кемпбъл.
— Без да питаме генерал Нейлър?
— Без да питаме когото и да било — каза Макнаб. — Ако специалният помощник на секретаря по вътрешната сигурност, изпратен тук по заповед на президента, предложи това, аз, тъй като идеята е добра, ще се съглася.
Кастило не каза нищо доста дълго време.
— Това решение не е лесно, като се има предвид, че съм само майор — каза той накрая. — Когато разбере, а той ще разбере, Нейлър ще бъде бесен.
— Да — съгласи се Макнаб. — И на двама ни. — Направи пауза, после продължи: — Онова, което
