пропукването на 7.62.
„Не чух ли 7.62 тъкмо преди проклетият автомат да започне да гърми?“
Забеляза някакъв шнур на пода до бюрото.
„Ако не могат да те видят, значи не могат и да те застрелят.
Освен ако не започнат да стрелят напосоки с автомат.
Какво, по дяволите, става тук?“
Дръпна рязко шнура и лампата на бюрото на Лоримър се строполи на пода. Ала не загасна.
„Мама ти стара!“
Чу се нов пукот от 7.62, неразбираеми викове и нови изстрели от „Кар–4“.
Кастило придърпа лампата, откри ключа и загаси. Стаята потъна в мрак.
Изправи се на колене и се хвърли към ъгъла. Никой не се опита да го застреля. Напипа стената и се изтласка по-близо до ъгъла. Изчака миг, за да свикнат очите му с тъмнината. За да загаси лампата, се бе взрял в крушката и сега почти не виждаше.
Най-сетне различи очертанията на прозореца и вдигна „Беретата“ с две ръце.
— Алфредо? — повика той Мунц.
— Уцелиха ме — отвърна Алфредо. — Не знам дали е зле.
Мозъкът на Лоримър ме оплеска целият.
Последва нов залп от „Кар–4“, този път от по-далече.
След това долетя гласът на Кенсингтън.
— Има ли някой жив вътре?
— Само добрите — провикна се Чарли.
Някой ритна вратата, за да я отвори. В отвора се появи ръка с насочено напред фенерче и лъчът пробягна из стаята.
Кенсингтън влезе заедно с ефрейтор Лестър Брадли, вдигнал в готовност снайпера.
— Разкарай проклетия фенер от очите ми — нареди Кастило. — Лампата падна отстрани на бюрото.
Кенсингтън я откри, включи я и се отправи към Кастило. Изчака го да се изправи и заяви:
— Онези плужеци, които и да бяха, са успели да минат през Кранц. Можеш ли да повярваш?
— Той добре ли е?
— Прерязали са му гърлото, майоре — отвърна Кенсингтън.
— Мама му стара!
Кастило отново се приближи до бюрото и погледна експлодиралата глава на Жан-Пол Лоримър, а след това към кръвта, която продължаваше да се стича от раната на полковник Алфредо Мунц.
— Мама му стара! — повтори той.
(ЧЕТИРИ)
Имение „Шангри-Ла“
Провинция Такуарембо
Република Уругвай
22:25, 31 юли 2005
— Ще се оправите, полковник — заяви сержант Робърт Кенсингтън на падналия до бюрото Мунц. — На мускулите ще им трябва повечко време, за да се възстановят, ще ви боли, когато се движите и дишате. Мога да извадя куршума, ако кажете.
— По-добре да изчакам, докато стигнем до някоя болница — отвърна Мунц.
— Ти решаваш, Алфредо — намеси се Кастило. — Как ще обясниш откъде е раната? След като Кенсингтън казва, че ще се справи, значи ще се справи.
— Не се обиждайте, но това май е работа за хирург.
— Кенсингтън е извадил повече куршуми от който и да е хирург — обясни Кастило. — Преди да реши, че предпочита да стреля по хората, вместо да ги лекува, е бил лекар. Което ще рече… какво ще рече, Кенсингтън?
— Ще рече, че мога да оперирам всичко, без мозъка — уточни Кенсингтън. — Мога да притъпя болката, да ви дам нещо, от което ще се унесете, да почистя раната и да извадя куршума. Така е по-добре, вместо да отговаряте на неудобни въпроси в болницата. Ами какво ще кажете на съпругата?
— Ще се наложи да лъжеш, Алфредо — предупреди го Кастило. — Кажи й, че те е прострелял някой ревнив съпруг.
— А тя ще реши, че съм си чистил пистолета, той е гръмнал и ме е срам да си призная — отвърна Мунц. — По-добре така, вместо да отговарям на въпросите на ченгетата. Колко време ще съм в безсъзнание?
— Няма да е дълго, около два часа.
— Добре, действай — реши Мунц.
— Трябва да ви изправим и да ви преместим на светло — обясни Кенсингтън. Погледна Кастило и двамата изправиха Мунц.
— Масата в трапезарията е голяма, би трябвало да ни свърши работа — предположи Кенсингтън. — Май са се канели да вечерят. Има плато с доста апетитна храна. И бутилка вино.
— Телешкото ще ми дойде добре — обади се Кастило. — Виното не става. Трябва да решим какво ще правим.
— Майоре, кои, по дяволите, бяха тези типове? — попита Кенсингтън.
— Наистина нямам представа. Юнг ги претърсва, за да открие нещо. Дори не разбрах как се случи.
— Които и да са, са професионалисти. Може да са руснаци. Кранц не беше аматьор, а са успели да го ликвидират. Да му прережат гърлото. Това означава, че, първо, са го забелязали и, второ, са се промъкнали зад него. Много хора са се пробвали да изненадат Сиймор и нито един не е успял.
— Руски спецчасти ли? — зачуди се Кастило. — Ако бяхме в Европа, имаше голяма вероятност да си прав. Само че тук? Не знам. Да видим какво ще открие Юнг.
Когато влязоха в трапезарията, Кенсингтън пое Мунц, а Кастило премести платото, сосиерата и хляба настрани. След това положиха полковника на масата.
— Кажи ми, лекарю — обади се Мунц, — как ще подейства виното на упойката?
Кенсингтън се приближи до бюфета и взе бутилката.
— „Каберне“. Мисля, че е задължително да пийнете малко. Искате ли чаша?
— Да, ако обичаш — отвърна Мунц.
Кенсингтън му наля и подаде чашата.
— Изпий и тези. — Остави две капсули на масата. — Когато усетите, че главата ви се замайва — това ще стане след около минута, — просто се отпуснете. Не мога да повярвам, че не ви боли.
— Защо реши, че не ме боли? — попита Мунц, глътна капсулите и посегна към чашата.
— Няма да сте дълго в безсъзнание — обясни Кенсингтън.
— Какво стана навън, лекарю? — попита Мунц.
— Разбрах, че нещо не е наред, когато чух пукота на „Ремингтъна“. Първата ми мисъл бе, че проклетият хлапак си играе с пушката. Затова заобиколих къщата, за да му нашаря задника. Тогава видях двамата непознати. Единият лежеше на земята, а другият беше насочил „Мадсън“ към мен…
— „Мадсън“ ли? — прекъсна го Кастило.
— Да, какво значение има?
— Има — отвърна Кастило.
— Тъкмо си казах: „По дяволите, свършено е“, когато чух изстрел и той падна. Хлапето стреля два пъти. И двата пъти в главите. Малкият може да стреля. Спаси ме. И теб също. Първият, когото уцели, беше счупил прозореца на кабинета. Брадли ми каза, че е изчакал да се увери, преди да го гръмне.
— Той не трябваше ли да пази проклетия хеликоптер? — попита Кастило.
— Не си ли доволен, майоре, че не е разбрал заповедта? — попита Кенсингтън. — След това стана напечено. Оказаха се общо шестима. Петима бяха при къщата, а шестият преряза гърлото на Кранц. Кранц
