— Според мен, господине, те вече знаят какво се е случило — отвърна Дарби. — Но мога да завъртя един-два телефона…
— Да изчакаме с обажданията. Според вас от разузнаването уведомили ли са Външно министерство?
— Предполагам, господине. Федералната полиция вече го е сторила.
— Смятате ли, че мотивът е политически? Имаме ли основание да предполагаме, че е терористичен акт?
— Не бива да отхвърляме и тази възможност — потвърди Дарби. — Въпреки че все си казвахме, че екстремистите или ще сложат бомба в посолството, или ще се опитат да ви убият, когато пътувате…
— Да не би да мислите, че става въпрос за обикновено отвличане? — прекъсна го Силвио.
— Честно казано, господине, не знам какво да мисля. Според мен най-вероятно е това.
— Но да отвлекат не просто американска гражданка, а член на дипломатическия корпус… май не е много умно.
— Това ще накара и разузнаването, и полицията да се надигнат от мързеливите си… да се задействат — обясни Лауъри. — Случаят ще постави правителството в много неловко положение.
— Господин Сантини? Вие какво мислите?
— Не мога да кажа много, господине. От опита си с хора, които социолозите наричат „криминални елементи“, мога да потвърдя, че те вършат глупости, защото обикновено са глупави.
— Ами когато научат коя е госпожа Мастърсън? Мислите ли, че ще я освободят?
— Не ми е приятно да го кажа, господине — отвърна Сантини, — но има повече от петдесет процента вероятност да не я освободят. Възможно е тя да ги идентифицира.
— Мили боже! — възкликна Лауъри.
— Има и още един сценарий — продължи Сантини. — Може би просто не ги е грижа, че тя е с дипломатически паспорт, следователно ще поискат откуп и след като получат парите, ще я освободят. Можем единствено да предполагаме, че са готови да престъпят закона и че няма да действат разумно и логично.
Посланикът попита:
— Ще обявят ли новината по телевизията и утре сутринта на първа страница на „Кларен“?
— Много вероятно — въздъхна Дарби. — Освен ако правителството не ги натисне — или министърът на външните работи, или президентът, или някой от лакеите им — за да си мълчат.
— Това ще се окаже — говоря за разпореждане отвисоко — по-ефективен начин да се отървем от пресата, нали така?
— Точно така — потвърди Дарби, без да коментира.
— Ще позвъня незабавно на външния министър — реши посланикът. — След това ще се обадя във Вашингтон.
— Чудесна идея, господине — съгласи се Лауъри.
— Алекс, би ли се отбил у Джак? Кажи му, че правим всичко по силите си. И че се моля за него.
— Добре, господине.
— Ще му позвъня лично веднага щом приключа с останалите разговори — може дори да отскоча до тях — само че…
— Разбирам, господин посланик — кимна Дарби.
— Не е нужно да ви казвам, че ако има някакво развитие по случая, искам да ме уведомите незабавно. Независимо от часа.
(ШЕСТ)
— Рейнолдс слуша — прозвуча мъжки глас по телефона.
— „Южен конус“ ли е? — попита посланик Силвио.
Имаше и официално име за отдела в Държавния департамент, натоварен с разрешаването на всички дипломатически въпроси на Чили, Уругвай и Аржентина, ала „Южен конус“ се използваше по-често, когато ставаше въпрос за трите републики в южната част на Латинска Америка.
— Да. Бихте ли ми казали кой се обажда?
— Казвам се Силвио, посланикът в Буенос Айрес.
— Слушам ви, господин посланик — отзова се Рейнолдс. В гласа му се прокрадна много повече интерес, отколкото в началото.
— Бихте ли изготвили меморандум за обаждането ми? Предайте го на държавния секретар. Ако е на работното си място, предайте й го незабавно. В най-лошия случай държа да го получи утре сутринта. Надявам се да не ви затруднявам.
— Ни най-малко, господин посланик.
— Имаме основателни причини да вярваме, че госпожа Елизабет Мастърсън, съпруга на шефа на мисията Дж. Уинслоу Мастърсън, бе отвлечена в приблизително осем часа тази вечер местно време. Извън този факт не се знае почти нищо.
— Записващото устройство е включено, господин посланик — прекъсна го Рейнолдс. — Трябваше да ви предупредя. Искате ли да го спра и да изтрия казаното?
— Не. Записът ще ви помогне да подготвите меморандума.
— Така е, господине. Благодаря ви, господине.
— От Федералната полиция са наясно с положението — продължи Силвио. — Предполагаме, че министрите на вътрешните и външните работи са уведомени. Въпреки това, когато преди секунди се опитах да се свържа по телефона с министъра на външните работи, за да го уведомя официално, се оказа, че не е на разположение. От кабинета му ме уведомиха, че той ще ми позвъни веднага щом се освободи, но да не очаквам обаждането до утре сутринта.
— За мен подобен отговор означава, че той е преценил да не обсъжда проблема, преди да разполага с повече факти или да е имал възможност да го обсъди с президента.
— Служителите от посолството, които отговарят за разузнавателната дейност и правните въпроси, са запознати с положението. Те са единодушни, а аз се присъединявам към мнението им, че в момента не разполагаме с достатъчно разузнавателен материал, за да обясним мотивите на похитителите. С други думи, в момента не знаем достатъчно, за да преценим дали става въпрос за терористичен акт, или за обикновено отвличане и дали има някакъв политически подтекст.
— Господин Кенет Лауъри, шеф на охраната, ще подготви доклад, в който ще фигурират всички сведения, с които разполагаме до момента, и ще бъде изпратен във Вашингтон през сателита до час.
— Ще уведомявам отдела или по телефона, или през сателита, щом разбера нещо ново по случая.
— Разговарях с посланик Макгрори в Монтевидео. В момента проверява дали някои от агентите на ФБР на работа в посолството му имат опит с отвличания и ако имат, ще ги изпрати незабавно.
Замълча за миг и продължи.
— Струва ми се, че това е всичко. Вие искате ли да попитате нещо, господин Рейнолдс?
— Не, господин посланик. Мисля, че обобщихте всичко. Ще предам меморандума на секретаря възможно най-бързо.
— В тази връзка, господин Рейнолдс, нямам нищо против фактите от доклада ми да бъдат надлежно обсъдени, но държа меморандумът от това обаждане да бъде предаден лично на секретаря. Разбирате ме, нали?
— Да, господине. Ще бъде предаден лично на секретаря. Няма да минава по каналния ред.
— Благодаря ви, господин Рейнолдс.
Посланик Силвио затвори телефона, който му осигуряваше обезопасена връзка, и посегна към централата, която щеше да го свърже с посолството. Натисна едно от копчетата.
— Обажда се Силвио. Изпратете незабавно кола в резиденцията, ако обичате. И уведомете господин Лауъри, че отивам в дома на господин Мастърсън.
(СЕДЕМ)
