— Недейте, чичко! За това не сме се уговорили. Моля ви, не стреляйте.

— Та това са халосни патрони! Служат само да изплашат птицата, за да излети навреме. Разбираш ли?

— Хей, чичко… Не може ли някак другояче?

— Не може. Та това е нищо работа, сам ще видиш.

— Добре, но защо този мъж носи пушка?

— Той е охрана, пази ни. За всеки случай.

— За какъв случай?

— Всичко може да се случи. Сам каза, че птицата е опасна. Тук има известни актьори. Никой няма да играе без охрана. Но не се безпокой, той стреля само в крайни случаи. Честна дума.

— Добре, чичко!

Кондорът послушно подскачаше зад гърба на Филип към върха. Там момчето се спря, погали го по крилата и му пошепна няколко успокоителни думички.

Огромната птица изглеждаше отдалеч като символ на безпощадната смърт. Бели облаци изпълваха наоколо долините.

— Хей, момче, приготви се! — до ушите му достигна гласът на режисьора, усилен от мегафона.

Филип се отдалечи от кондора. В ръката си, с която държеше влакното, усещаше всяко движение на птицата. А тя с всички сили се мъчеше да разкъса найлоновото влакно.

После се разнесе железният глас на режисьора:

— Готово! Почваме!

Точно в този миг изтрещя изстрел.

Филип пусна влакното, но кондорът не полетя. Само размърда крила, сякаш се опитваше да запази равновесие, и яростно запляска с тях по скалата.

— Стоп! Стоп! — обади се мегафонът. — Ти, сополанко, защо не го пусна?

Скоро режисьорът, целият червен от гняв, застана пред Филип.

— Господине, аз го пуснах, вижте! — извиняваше се момчето.

— Тогава за какъв дявол не хвръкна?

— Не зная. Може би, защото е вързан.

— Да не е глух?

— Не, не е глух. Ще го извикам. Искате ли?

— Тогава му викни да литне! И го развържи!

— Как да го развържа?! Ами ако не се върне?

— Да върви по дяволите. Ще направя един кадър и край! Рискът не е голям. Освен това нали каза, че те слуша! Хайде, пусни го!

Филип очакваше, че кондорът ще литне и после ще отлети към своята родина на другия край на света. Да става каквото ще, няма да го вика да се върне.

Момчето отново излезе на върха и освободи краката на кондора. Птицата втренчено гледаше Филип, който го погали по крилата и си тръгна.

— Внимание! — чу се от мегафона. — Готово! Опреску, изстрел, но гледай да не го улучиш. Двамата ще стреляме едновременно.

Филип забеляза как режисьорът вдига пистолета. Мъжът с пушката доближи приклада до гърдите си. Двата изстрела изтрещяха почти едновременно със заповедта на режисьора: „Камера!“

Кондорът се затресе, сякаш куршумът го беше улучил точно в сърцето. Широко разперените му крила се удряха в скалата и безпомощно махаха из въздуха. Камерите снимаха още няколко минути. Мегафонът започна да сипе водопад от проклятия:

— Стоп! Стоп!

Филип видя как режисьорът вдигна един камък от земята и ядосано го захвърли към птицата. Не я улучи. Друг мъж взе от земята нещо тежко и го хвърли с всички сили. Удари кондора точно в гърдите. Птицата загуби равновесие, но не се строполи.

— Не хвърляйте! Оставете го на мира! — крещеше Филип колкото сили имаше и се втурна към птицата.

Хората в кожи заплашително приближаваха и насочваха тъпите си копия към птицата.

— Не го докосвайте! Махайте се! — крещеше Филип. Режисьорът се промъкна между статистите и пристъпи към Филип. След него, ужасѐн и уплашен, крачеше Ципцип.

— Какво става сега? — попита режисьорът.

— Не зная, чичко, не го обиждайте — започна да хленчи и се разплака момчето.

— Откога е в клетка?

— Минаха около двадесет години, откакто го видях за първи път. Тогава го докараха съвсем млад — обясняваше Ципцип.

Режисьорът погледна кондора, който явно се готвеше за отбрана.

— Да не е болен? — каза той, вече с по спокоен глас.

— Не, чичко, не е болен.

— Тогава изчезвайте! Изчезвайте с тази боядисана врана! Момче, вземи си кокошката и недей да плашиш повече с нея хората… Гледайте, госпожо, какви криле има тази птица, вижте ги само!

Филип бавно водеше кондора след себе си, провирайки се през тълпата. Даескалеску тихичко се прокрадна отзад и ритна птицата. Тя светкавично се обърна и заби края на клюна си в прасеца на нахалника. Чу се страшен вик, Даескалеску се отпусна на земята и всички се разпръснаха от страх. Филип измъкна клюна от крака му. Мъжът скимтеше:

— Осакати ме, братя! Осакати ме. Защо не го застреляте? Опреску, къде се мотаеш? Всички ще ни довърши. Стреляй, нека издъхне! Какво съм му направил?!

Филип заедно с кондора вече се беше качил в колата и тъкмо тръгваха. Засипа ги буря от камъни, които забарабаниха по ламарините на колата.

И никому не дойде на ум, че кондорът отдавна се бе отучил да лети.

,

Информация за текста

© Йоан Григореску

© 1979 Мая Якимова, превод от румънски

Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Ловни разкази

ДИ „Земиздат“, София, 1979

Съставители: Атанас Георгиев, Власта Миклашова-Райска

Редактор: Радка Гоцева

Художник: Иржи Красл

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17610)

Последна редакция: 2010-10-22 12:00:00

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×