сътрудничество като удивително. Каквото и да им кажеш, то няма да ни навреди никак. Тъй като прочистих една каша, която те не забелязаха, и тъй като им подарявам тази малка касета, би трябвало да бъдат добре разположени към мен и моята страна. В края на краищата нашият съюз беше много ползотворен, нали?
Малкълм гледаше Чоу занемял. Китаецът му се усмихна. Останаха, без да говорят в продължение на няколко минути, и след това Шийла влезе, натоварена с дистрибуторни капачки.
— Отлично, скъпа моя. Сигурен съм, че няма нужда да те питам дали си взела всичките. Сигурен съм, че не би пропуснала нито една, след като знаеш какво бих направил, ако не ти се доверя и отида да проверя сам. Сложи ги в раницата си. Можем да оставим магнетофона, но си вземи комплекта. Ще изнеса раницата навън, когато дойда и аз. Подай ми фотоапарата.
Шийла бръкна в раницата и извади оттам японски фотоапарат. Сложи капачките в раницата и се изправи.
— Добре е, че осветлението е силно и няма да ни трябва светкавица. А и неподвижни обекти се снимат по-лесно — каза Чоу и се усмихна, но те не обърнаха внимание на шегата му. Той им кимна с глава:
— Шийла, изведи Кондора навън, аз идвам след малко.
Двамата излязоха през страничната врата. Наложи се да минат през кухнята. Бяха някъде навън, когато се чу пукването. Малкълм трепна. Обърна се към Шийла и каза:
— О, боже!
Тя взе двете му ръце и ги раздруса, сякаш той беше малко дете. После го бутна грубо назад и изсъска:
— Какво очакваше? Какво си мислиш, че е това? Детска игра? Ти разбра, че Чоу не е обикновен агент и не е изпратен, за да събира информация. Мислиш ли, че някое правителство би жертвало човек като него, като го прати да си пъха носа тук и там? Ти знаеше, трябваше да се досетиш, че той е убиец. Знаеше какво ще направи. Може и да не си го признал пред себе си, но не казвай, че си изненадан. И без това вече е все едно.
Малкълм се втренчи в нея. Очите й светеха в мрака, може би сълзи отразяваха светлината от къщата.
— Просто… аз… надявах се, че… — Той поклати глава. Чу как Чоу ходи из къщата. Знаеше, че той скоро ще дойде при тях.
— Ами какво ще стане с…
Шийла го прекъсна.
— Какво ще стане с нас? Както казваш сам ти, не бъди глупак! И това знаеше. Аз също. Каквото и да е имало, то е свършило, няма го. Край.
— Шийла, аз…
— Какво ти? Какво искаш да направя? Да оставя работата си, всичко, в което вярвам, миналото си, страната си, народа си? Заради теб? Аз знам, че ти не можеш да дойдеш с мен. Най-напред, защото Чоу няма да разреши. Това не влиза в плана. А мислиш ли, че ще ми позволи да остана? А мислиш ли, че твоите шефове ще ме оставят тук, без да ме накарат да им продам душата си, самото си съществуване?
Ние сме пионки, малки, незначителни пионки. Мислиш, че Чоу те оставя жив от благодарност или някакво рицарство? Ако положението ти в този живот не ни беше полезно, той щеше да те застреля, без да се замисли за миг. И нямаше да мога да го спра! Нямаше, нямаше!
— О, Малкълм — каза тя с омекнал глас, — не виждаш ли, че нямаме избор?
Тя го прегърна и за миг го притисна до себе си.
— Понякога — каза тя и гласът й беше приглушен от дрехите му, — понякога ще си спомняш за мен и ще си мислиш, че всичко, което е станало между нас, е било част от моята задача, че си бил като онзи от базата. Това не е вярно, но съмнението винаги ще остава. И може би така е по-добре. Може би това ще ти помогне. Махни се от това, което правим, Малкълм, или то ще те убие. Ако не те убие, то ще убие доброто у теб и ще заживее в твоята черупка. И в двата случая губиш. Или ще си прекалено човечен, или няма да ти достига човечност, за да оцелееш.
Тя се освободи от прегръдката му. Нямаше сили да я задържи. Когато Чоу дойде, те още се гледаха.
— О, колко мило — каза той. — Сигурен съм, че другарката ми ти е казала, че пътищата ни се разделят тук.
Малкълм го погледна. Още веднъж му мина през ум да се опита да го убие, но разумът надделя. Знаеше, че китаецът чете мислите му. Чоу се усмихна.
— Няма превозни средства. Телефонните кабели са прерязани. Най-близо е фермата на хомосексуалистите и аз не бих отишъл при тях, за да им разкажа една безумна история, в средата на нощта. Глухият старец в края на улицата няма да ти помогне особено. Как би могъл да му обясниш всичко това? Аз ти предлагам да се върнеш пеша в града и да се обадиш на началниците си. Би било чудесно, ако можех да остана, за да видя как ще се справят с тази бъркотия, но, за жалост, трябва да тръгвам. Разбира се, твоят джип няма да може да върви.
Знам, че не ме харесваш, но съм сигурен, че не би Ми отказал още една дребна услуга ако не заради мен, то заради Шийла. За да сме съвсем сигурни, моля те, не се обаждай на шефовете си още… може би час или два. Тоест ако за това време намериш откъде да се обадиш.
Чоу протегна ръка и тупна Малкълм по бузата.
— Довиждане, Малкълм. Наистина се радвам, че се запознах с теб. И искрено се надявам да не се налага да се срещаме пак. Разбираш какво искам да кажа, нали?
Чоу свали ръката си и тръгна по улицата. Шийла го погледна още веднъж, обърна се и закрачи след него. Малкълм стоеше в средата на единствената улица на Уитлаш и гледаше как се отдалечават.
Цял час му беше необходим, за да стигне от тихия град до още по-тихата ракетна площадка. Не беше много далече, но той се движеше бавно. Крачеше, без да мисли, и от време на време риташе по някой камък, който изчезваше напред в тъмното. Главата му беше наведена и ръцете му бяха в джобовете на джинсите.
Малкълм гледа силоза в продължение на три часа. Лещите дразнеха очите му, краката му бяха уморени от стоенето, но той не седна. Не мислеше за нищо, просто гледаше бетонната плоча и ярките светлини от другата страна на оградата. Половин час преди разсъмване, когато сенките започнаха да избледняват, той се приближи и хвана оградата с две ръце. Започна да клати мрежата с всичка сила, после се отдалечи, взе камъни от земята и започна да ги хвърля. Не улучи вентилационната тръба, но един се изтърколи в полезрението на телевизионна камера. Малкълм хвърли още три камъка, обърна се с гръб към ракетната площадка и се свлече на земята.
— О, боже! Пак ли! — изкрещя дежурният офицер в центъра за охрана на силозите, когато червената лампа започна да свети и зазвъняха звънците. Той натисна бутона за засекретяване и вдигна телефона. След тридесет секунди разговаряше с началника на базата:
— Сър, няма да повярвате, но…
Първите два хеликоптера дойдоха от юг. Когато стигнаха до мястото, беше достатъчно светло, за да могат да виждат всичко. Обиколиха наоколо и огледаха силоза. Помощник-пилотът смушка шефа си, когато видя как Малкълм се изправя. Малкълм не им махна с ръка. Помощник-пилотът изсумтя и каза:
— Този поне е жив.
ВИЖДАШ ЛИ, КИТИ, ТРЯБВА ДА СЪМ БИЛА ИЛИ АЗ, ИЛИ ЧЕРВЕНИЯ ЦАР. ТОЙ БЕШЕ ЧАСТ ОТ МОЯ СЪН, РАЗБИРА СЕ. НО, ОТ ДРУГА СТРАНА, И АЗ БЯХ ЧАСТ ОТ НЕГОВИЯ СЪН! ЧЕРВЕНИЯ ЦАР ЛИ БЕШЕ, КИТИ?
— Има едно нещо, което не разбирам както трябва — каза Кевин на Възрастния, когато седяха в кабинета му два дни по-късно. — Записът обяснява как са засекли Паркинс, когато той е проследил Крумин до Уитлаш, как Крумин и съседът Кинсайд са го застреляли, обяснява мисията им и така нататък. Но не виждам каква е ползата от нея.
