Нямаше никой. Чоу излезе и се върна с Шийла. Тримата коленичиха до прозореца и започнаха да наблюдават къщата на Робинсън отсреща. От време на време виждаха хора да се движат зад осветените прозорци на долния етаж. На горния всичко беше тъмно.
— Ще се върнем и ще заобиколим по същия път — каза Чоу. — Ще влезем в кухнята през страничната врата. Струва ми се, че всички са в кухнята. Верандата е от бетон и няма да скърца. Изненадата би трябвало да ги държи поне докато влезем вътре. Шийла ще прикрива предната страна. Започваш да стреляш, ако има нужда.
— Това е безумно! — каза Малкълм. — Безумно!
— Не — отговори Чоу. — Това е предизвикателство. И е необходимо.
Малкълм погледна Шийла, за да потърси подкрепата й. За първи път тази нощ тя му се усмихна.
— Ако направиш каквото казва Чоу, ще успеем.
Малкълм поклати глава и тръгна след китаеца.
Изминаха разстоянието за по-малко от десет минути. Сърцето на Малкълм се разтуптя, когато се прокраднаха покрай стената.
Един тъмен прозорец беше отворен. Малкълм рискува и надникна в него. Вратата, свързваща стаята с останалата част на къщата, беше открехната. Светлината, процеждаща се през процепа, беше достатъчна, за да види, че това е спалня. Той кимна на Чоу и му направи знак, че ще влезе през прозореца. Чоу посочи часовника си и изправи един пръст нагоре. След една минута щеше да влезе през вратата на кухнята. Чоу изчака Малкълм да се прехвърли.
Малкълм се притаи до вратата, като внимаваше да не се покаже на светло. Точно срещу него имаше друга врата и под нея не се процеждаше светлина. Малкълм беше сигурен, че това е килер. Знаеше, че ако излезе през вратата, ще се окаже във всекидневната. Вдясно имаше антре със стълбище към горния етаж. От кухнята и всекидневната се чуваха гласове.
Крумин-Ливингстън:
— … и поне не са намерили нищо в стаята му.
Фран Робинсън:
— Не можеш ли да престанеш да обвиняваш Нийл? Той направи всичко възможно! Всички тези години бяха тежки за нас.
— Госпожо Робинсън — продължи Крумин, — може би си играла ролята си прекалено дълго и си се вживяла в нея. Нийл е твой любещ съпруг чак на второ място. Алкохолизмът му не може да бъде извинение за грешките. Обърни се и го погледни — пак пие бира и ръцете му треперят, докато други двама…
Точно тогава Малкълм се втурна в стаята, като се надяваше да ги изненада. Когато се присви, за да отскочи по-силно, той бутна бюрото зад себе си и събори шише одеколон, което се разби на пода. След като чу счупването на стъклото, той се втурна колкото се може по-бързо. Зави зад ъгъла с насочен пистолет и замръзна на едно място.
Ако Малкълм беше сам, щеше да умре малко след неумелото сй нахълтване. Крумин беше в другия край на стаята, срещу него, точно срещу вратата, водеща към кухнята. Още при счупването на стъклото той се беше обърнал и беше извадил пистолета си от задния джоб. Малкълм би могъл да го застреля, ако не се налагаше да го заловят жив. Дори и да беше стрелял срещу Крумин още в първия момент, Малкълм все едно щеше да умре, защото зад Крумин от кухнята идваше Шърли Кинсайд. В ръцете си тя държеше пистолет. Докато чакаше съпруга си, който нямаше да се върне, тя беше прегръщала пистолета вместо децата, които не й бяха позволили да има.
Но Малкълм не беше сам. Чоу стреля още преди рамката с мрежа против комари на кухненската врата да се затвори. Първият изстрел прониза дясното коляно на Крумин и той се сви сгърчен от болка на пода. Чоу влезе светкавично и вторият му куршум пръсна мозъка на Шърли Кинсайд тъкмо когато тя се обръщаше да види врага зад себе си. Малкълм достигна Крумин тъкмо навреме, за да изрита пистолета от вдигнатата му в отчаяние ръка. Малкълм надникна в кухнята миг след като пистолетът на Чоу изпука трети път и Фран Робинсън се свлече на пода пред кухненската мивка.
— Не! — извика Малкълм. Нийл Робинсън, седнал на масата в кухнята, все още стискаше бирената бутилка в ръка. Той видя как жена му се свлича на пода. Примирен със съдбата си, той се обърна към своя екзекутор. Малкълм успя да извика още веднъж, преди Чоу да стреля, главата на Нийл да отскочи назад и после да се удари в плота на масата.
Малкълм тъкмо отвори уста, за да извика трети път, когато Чоу изрева:
— Зад теб, Малкълм!
Той се обърна, без да мисли. Клеър Стоу „бабата“, една от първите агентки на Крумин, тичаше към тях през всекидневната. Тя седеше на горния етаж и дежуреше до радиостанцията, когато започна стрелбата. Тя нямаше пистолет, но се хвърли към Малкълм с нож в ръка, като се надяваше без никакъв шанс да успее да го прободе.
Тренировките на Макгифърт накараха Малкълм да реагира, преди да се замисли. От клекнало положение той бързо изстреля три куршума. И трите улучиха жената, спряха устрема й и отхвърлиха тялото й назад. Преди главата й да се удари в лакираните дъски на пода, тя беше мъртва.
— О, боже! — каза Малкълм тихо. Стоеше изправен, с отпуснати покрай тялото ръце. Револверът в ръката му сякаш смъкваше раменете му надолу.
Зад себе си чу гласа на Чоу:
— Ще проверя къщата и ще извикам Шийла. Превържи Крумин и стой при него.
Китаецът обърна Малкълм към стенещия човек на пода. Недалеч от кървящия му крак имаше някаква кърпа. Малкълм усети как Чоу взема пистолета от ръката му, после се наведе и превърза коляното на руснака с кърпата, като избягваше да гледа лицето му. Той още беше наведен над Крумин, когато Шийла го докосна по ръката. Вдигна поглед към нея. Тя му се усмихна. Но на лицето й нямаше радост. Тя го заведе до един стол и започна да се подготвя. Чоу стоеше наблизо и гледаше. Малкълм усети, че сега у него не е нито един от двата пистолета.
Шийла действаше бързо и умело, без да губи време. Тя провери превръзката на Малкълм и реши, че е добра за нуждите й. От раницата си тя извади един портативен магнетофон и медицинския си комплект. Постави му инжекцията за секунда. След още една минута Крумин престана да стене. Тя внимателно провери пулса му, дишането, очите му. След това включи магнетофона и погледна Чоу.
— Знаеш какво искаме да чуем. Ако ми хрумне нещо друго, ще ти кажа да го преведеш.
Шийла кимна и заговори бавно на ранения. Първоначално той не отговаряше, но постепенно отговорите му станаха не по-къси от въпросите.
Малкълм погледна към Чоу. Китаецът беше застанал над Крумин. Когато Шийла задаваше въпросите си, той се усмихваше. От гордост, помисли с Малкълм. От удовлетворение. Той затвори очи и преглътна с мъка.
Към реалността го върнаха думите на Чоу на английски:
— А сега за американците. Хайде да им направим малък подарък, освен че ще им върнем взетата назаем птица. Попитай го за сегашната му операция, за руснака и за техния агент, застреляни край ракетната площадка. Но най-напред сложи нова касета. Чоу се обърна към Малкълм:
— За нещастие, Малкълм, Крумин ще отговаря на родния си език. Ще трябва да почакаш, докато преведат записа. Чак след това ще научиш в какво вълнуващо приключение си участвал. Е, сигурен съм, че нямаш нищо против.
Чоу кимна на Шийла. Тя бързо смени касетата в магнетофона и отново започна да задава въпроси.
Три минути по-късно тя погледна Чоу и каза на английски:
— Край. Раната го боли прекалено и не можем да продължим с разпита.
Тя подаде на Чоу касетите. Той сложи в джоба си едната и тръгна към Малкълм. Пусна касетата в джоба му и закопча капака му за по-сигурно.
— Шийла — каза Чоу. — В това градче има седем превозни средства. Вземи дистрибуторните им капачки и ми ги донеси.
Тя излезе, без да каже дума.
Чоу наклони главата на Малкълм. Той беше твърде слаб, за да се противопостави.
— Така — каза китаецът. — Нашата връзка е към своя край. Трябва да ти кажа, че за мен беше удоволствие да работя с теб, истинско удоволствие. Сигурен съм, че шефовете ти също ще оценят нашето
