Бяха се обадили на Чоу малко преди единадесет. Той пристигна в мотела им в дванадесет и десет. При този интервал Малкълм не можеше да прецени къде е отседнал. Би могъл да е в мотел в другия край на града, както и в някой град на двадесет мили.
Чоу се намръщи към снимката и я хвърли на леглото.
— Мисля, че този е прекалено млад, за да е Крумин. Освен това този тип операции не са в стила му.
— А какъв е стилът му? — попита Малкълм. — Какво според теб прави той тук? Какво го свързва с Робинсън, Кинсайд и убития снощи?
Чоу му се усмихна.
— Колко нетърпелив си, приятелю. Толкова припрян, дори агресивен! Мисля, че преди те харесвах повече. Тогава ти също имаше своята индивидуалност, но пък знаеше и къде ти е мястото.
— Нещата се променят.
— Да, така е — отговори Чоу. — Мисля, че мога да отговоря на повечето твои въпроси. Но няма да го направя. Поне не сега. Трябва ни още една малка проверка, преди да мога да ти кажа и преди да започнем да действаме.
— А аз мисля…
— Недей! — прекъсна го Чоу. — Не мисли, не си създавай мнения, не напрягай логиката си. Не си достатъчно добър, за да можеш да се справиш с това.
— За какво говориш?
— За това, че всичко е изписано на лицето ти. Още не си се научил да живееш в двойна и тройна лъжа. Още не. Сигурен съм, че една от причините шефовете, ти да ти казват толкова малко е именно това. Те знаят, че действаш по-добре, ако не разбираш напълно какво става. Ти си от тези, които се издават, ако знаят нещо. Така че не се мъчи да разширяваш кръгозора си прекомерно тъкмо сега.
— А какво ще правим — попита Малкълм след малко.
— Днес? Нищо. — Чоу стана и отиде до вратата. — Мисля, че засега сме свършили достатъчно. Нека да изчакаме затишието след бурята. Утре е неделя, хубав, пролетен ден. Ще можем да действаме… А днес… Ще се върна в Канада. Трябва да се погрижа за-някои неща и да взема други. Скоро ще се върна. Може би ще се видим след час, може би утре. За вас двамата е най-добре да продължите да чакате. Отпуснете се, забавлявайте се някак. След тези дни и нощи ми се струва, че сте достатъчно съвместими един с друг, за да го направите.
Между другото, Малкълм, трябва да те похваля. Държа се удивително добре. И дори ми се струва, че си успял да опитомиш способната ми сътрудничка, макар и не докрай, надявам се. Не ми се ще тя да забрави положението си. Е, почивката би била полезна за нея и ми се струва, че тази приятна пауза ще бъде едно хубаво бягство от играта, която се налага да играе с глупавия военен от базата.
Ако нещо се случи, ми се обадете. И не се отдалечавайте прекалено от тази стая. Когато се върна, искам да ви намеря бързо.
Малкълм затвори вратата след Чоу. Той се загледа в гладката дървена повърхност и слушаше как стъпките на китаеца се отдалечават все повече повече.
— Той знае — каза Шийла. — Той знае за нас.
Наистина съм остарял, помисли си Серов, докато ставаше от леглото, за да вдигне телефона. Някога успявах да грабна слушалката на второто иззвънява-не. Сега съм толкова зле, когато отворя очи, че ми трябват две иззвънявания само, за да се събудя, и още две, за да прекося кабинета. Да, помисли си той, като вдигна по средата на петото иззвъняване, твърде стар съм.
— Серов. — Поне, помисли си той, гласът ми не е старчески.
— Другарю Серов — каза твърдо гласът от другата страна. — Боя се, че трябва да ти съобщя лоши новини.
Стомахът на Серов се сви. Разговаряше с Рижов.
— Да?
— Както знаеш — продължи Рижов, — една друга оперативна група разполага с високопоставен двоен агент във ФБР. Използват го рядко и той се свързва с ръководството само за много важни неща. Преди един час той е съобщил, че американските сили за сигурност са убили руски шпионин недалеч от ракетна площадка до северната граница на Монтана. Агентът е носел със себе си устройство, което е унищожил преди смъртта си, за съжаление на американците. Също така са заловени двама цивилни американски граждани, за които се твърди, че са му помогнали, а трети е убит при престрелка на улицата. Нашият агент от ФБР докладва, че шефовете му са много доволни от начина, по който е унищожена поредната съветска шпионска мрежа. Остава да се решат някои политически проблеми — дали ще има открит процес и дали да се раздуе случилото се, или ще се съгласят тихомълком да разменят арестуваните за техни хора оттук. Все едно, американците са много доволни от успеха си.
Сърцето на Серов се разтуптя от радост. Искаше му се да изкрещи от радост, но вместо това той прие саркастичния тон на началника си.
— Наистина е жалко, че се провалихме.
— Да, да. Смятам, че ще се погрижиш необходимото да достигне където трябва по подходящи канали.
— Разбира се.
— Вече информирах Крумин. И…
— Да? — попита Серов нервно.
— Няма да забравя отличната ти работа по този проблем. И други няма да забравят.
— Благодаря. Направих каквото можах.
— Съвсем достатъчно. — Линията се прекъсна.
Серов постави слушалката на мястото й, затвори очи и си позволи да въздъхне с облекчение. Свърши се, помисли си той. Остава само чрез двойните агенти към американците да „изтече“ нужната информация. След няколко часа можеше да се прибере вкъщи. Въздъхна пак и вдигна телефона с нов прилив на сили, предизвикан от радостта му.
— Изглежда, не се радвате, сър — каза Кевин. Очите му бяха зачервени от безсънието, но все пак достатъчно наблюдателни, за да доловят нюансите в поведението на Възрастния. — Наистина, би било по- добре, ако бяхме успели да го заловим жив заедно с устройството, но все пак успяхме да го спрем.
— Да — въздъхна възрастният човек замислено. — Успяхме поне това. — Той остави чашата кафе на масата и се загледа в чинията недоизядени пържени яйца. Не обичаше в неделя да закусва в кабинета си.
Кевин не знаеше какво да каже. Беше се върнал във Вашингтон в събота вечерта с военен транспортен самолет, след като се беше погрижил за няколко дреболии. В този самолет бяха пренесени останките на устройството и трупа на руснака. Експертите на ЦРУ щяха да ги проучат щателно. Първоначалните данни бяха интересни — отпечатъците от пръстите на руснака не бяха регистрирани в нито едно от разузнавателните ведомства, нито пък снимката му се намери сред хилядите фотографии на заподозрени съветски шпиони. Но патоанатомът, който беше запознат с някои подробности по операцията, побърза да постави на трупа табелка, на която пишеше: КРУМИН (псевдоним „Роза“).
— Има нещо, което ме тревожи — каза накрая Възрастния. — Нещо, което не мога да определя точно. Много рядко научаваме всичко, което ни е необходимо да знаем. В сегашния случай знаехме много повече от друг път и това ми се струва необичайно.
— Мога ли да направя нещо? — попита Кевин бързо. Той погледна към открехнатата врата. Беше сигурен, че там се спотайва Карл и подслушва.
— Не, момчето ми. Нищо. Ти свърши много добра работа. Много добра. Веднага щом Кондора се върне и разговаряш с него, искам да си вземеш малко почивка. След това с теб и доктор Лофтс ще го поемем под крилата си, за да му помогнем да израсне малко повече. Досега работата му беше лесна и приятна, без никакви опасности. Предполагам, че му се е отразила добре. Като прибавим и нашите резултати, картината изглежда много по-добре. Много по-добре.
