доколкото беше възможно, той не оставяше нищо на случайността. За миг се разтревожи за Шийла, но си помисли, че тя се чувства добре в наблюдателния си пункт — една барака за сечива зад мотела.
Малкълм се срещна с Чоу и Шийла на главния път пет минути след като излезе от къщата на Робинсън. Отидоха в западния край на града, паркираха джипа и се върнаха в мотела пеша. По пътя Чоу им прочете една лекция.
— Разбира се, има много възможности. Но едно е доста очевидно. Нещо със семейство Робинсън, а може би и с Кинсайд не е наред. Като вземем предвид всичко, което знаем, логично е да заключим, че по някакъв начин нашият приятел Крумин е замесен. Мисля, че този Ливингстън, роднината, който ги посещава, е всъщност неуловимият Крумин.
Разбира се, това е само предположение, но си мисля, че смъртта на руснака и всичко това е свързано с Крумин по някакъв начин, макар и не пряко. Във всеки случай със смъртта си той отклони от Уитлаш вниманието на американското контраразузнаване. Не е ли интересно?
— Е? — попита Малкълм. — Дори и така да е, какво ще правим? Не смятам, че си толкова глупав, та да ме оставиш да се обадя на моите хора.
— Точно така — отвърна Чоу добродушно. — Поне засега. След като аз свърша е него, той ще бъде ваш.
— И кога ще бъде това?
— Много бързаш, момче. Ами ако в къщата на Робинсън са ти казали истината? Съмнявам се, но как можем да сме сигурни? Но да предположим, че Ливингстън е Крумин. Какво прави тук? Защо Робинсън му помагат? Замесени ли са и Кинсайд? Преди да можем да направим нещо срещу Крумин, трябва да разберем дали ще отхапе ръката ни, ако се опитаме да го докоснем. Ако можех да рискувам и да се доверя на твоите шефове, щяхме да разберем всичко много бързо, но не смея да го направя. С тях се работи много трудно. Трябва да разчитаме на собствените си сили. И на помощта на заподозрения господин Крумин.
Днес те изпратих в къщата им не за да чуеш лъжата им. Исках да ги обезпокоиш. Крумин е знаел, че си агент. Ако не знаеше, би трябвало да е глупак, а той не е. Сигурен съм, че е научил и за смъртта на другия руснак. Обикновено поддържа много стабилна връзка с ръководството си. Без съмнение, в дома на Робинсън има мощна радиостанция, която може да приема и предава скоростно. Ако няма, добрият домашен телефон винаги може да се свърже с къщата, в която има.
Посещението днес го е убедило, че виждаш нещо съмнително при тях. А това вече е опасно за него.
Първата му реакция би била да приеме най-лошото и да се скрие. Но след това ще разбере, че е безсмислено. Ако американците искаха да го заловят, нямаше да те изпращат само за да го безпокоиш. Освен това знае, че ако го наблюдаваш, бягството му ще означава потвърждение на подозренията ти.
Но той не може да стои, без да направи нещо. Ти си прекалено голяма заплаха. Явно е, че ти го подозираш — след като си си осигурил безпрепятственото излизане от фермата чрез срещата с Шийла, ясно е, че не му се доверяваш. Дори и да не знаеш нищо, дори и нищо да не си съобщил на шефовете си, той трябва да приеме, че ще продължиш разследването си. Това, че второто ти посещение беше съвсем непрофесионално, дори глупаво, още повече влошава нещата. Да го убеждаваш, че си свършил работата си, но си любопитен, е направо нелепо. Никой агент не би постъпил така и никой социолог не любопитства, след като е свършил изследването си. С други думи, това, което ти направи, беше аматьорско, абсурдно, безумно. Той няма да може да го обясни с нищо.
Освен това става дума за негова операция. От това, което знаем досега, е ясно, че той и шефовете му считат тази операция, каквато и да е тя, за много важна. Не би могъл да я подложи на такава неопределена, но все пак истинска опасност. За да отговори на въпросите си и за да вземе решение, ще му трябва още нещо.
— И аз съм това „още нещо“? — обади се Малкълм.
— Точно така. Той ще пожелае да научи за теб колкото се може повече. Вече може и да знае нещо, но това, което ти направи днес, ще го накара да се размърда. Ще излезе от скривалището си и ще тръгне да те търси. А по начина, по който го направи, ще разберем каквото ни трябва за всички останали.
Планът на Чоу беше прост. Паркираха джипа на другия край на града, за да потвърдят това, което беше казал на рецепцията — че ще закъснее и не знае кога ще се върне. Шийла каза същото по телефона.
Сега Малкълм и Чоу наблюдаваха рецепцията през стъклото.
— Могат да направят няколко неща — каза Чоу. — Да те отвлекат, както направихме ние, да претърсят стаята ти, докато те няма, или да те убият веднага, приемайки, че представляваш прекалено голяма заплаха.
Малкълм не отговори.
— Малкълм! — привлече вниманието му шепотът на Чоу. — Гледай! Там долу!
Едно малко камионче мина бавно покрай мотела отляво надясно пред тях и изчезна. Чуха как шумът на мотора се отдалечава в тъмнината.
— Минава за втори път.
Чоу предупреди Шийла по радиото. След още две минути се обади тя:
— Идва отново откъм вашата страна.
Този път камиончето мина още по-бавно. На Малкълм се стори, че вижда двамата души в кабината да оглеждат рецепцията. Дежурният я напускаше в полунощ и сега в нея нямаше никой.
Чоу не предложи на Малкълм бинокъла си. Малкълм не го поиска. Те напрегнаха слух, когато камиончето се скри от очите им. Но този път моторът остана да се чува доста по-дълго време от преди. После изведнъж престана.
Няколко минути по-късно Малкълм позна двамата дори и без бинокъл — бяха Питър Робинсън и Мат Кинсайд. Те се приближиха и влязоха в рецепцията. Питър отиде за малко зад бюрото, после се присъедини към съседа си. После тръгнаха по стълбите към стаята на Малкълм.
— Ела! — изкомандва Чоу. — Нямаме много време.
Докато се спускаха тичешком надолу по стълбите, Малкълм се спъна два пъти, но не успя да падне, Чоу тичаше надолу без никакво усилие. Спряха за малко пред вратата, за да се обадят на Шийла и да разберат дали могат незабелязано да излязат от сградата.
Когато намериха пикапа, Малкълм извади пистолета си, както му беше наредено и изостана назад, за да прикрива Чоу. В кабината нямаше никой. Чоу се приближи до него предпазливо, увери се, че никой не чака в засада, и мушна малкият предавател под седалката, като преди това залепи бутона му за предаване във включено положение. После тихо затвори вратата и се скри зад един жив плет на десетина метра пред пикапа. Малкълм се сниши зад някакви боклукчийски кофи на десетина метра зад пикапа.
След петнадесет минути Малкълм чу стъпки. После вратите се отвориха и затвориха тихо. Малкълм знаеше, че Чоу слуша какво си говорят в кабината. Дръжката на пистолета се плъзгаше в потната му длан.
Двете остри пуквания прозвучаха веднага едно след друго. Малкълм излезе иззад кофите с насочен пистолет. Подобно пукване беше чул, когато Чоу уби къртицата. Чоу стоеше откъм страната на шофьора и му махна да се приближи.
— Неизбежно беше — каза Чоу шепнешком. — Смятах да ги заловя живи, но когато се приближих, единият съвсем ясно каза: Момичето също е китайка. Нямах избор. За щастие, стъклото откъм шофьора беше свалено и не се наложи да стрелям през него.
Малкълм не погледна в кабината.
— Както очаквах. Забележи цивилната радиостанция. Това нещо тук не е рядкост и им е била много полезна. С примитивното подслушвателно устройство ги чух да викат базата си. Докладваха, че не са ви намерили и че властите ви не са открили нищо. Наредиха им да заемат позиция, да наблюдават мотела и да ви изчакат да дойдете. Също така да не се обаждат, ако нямат нищо определено.
Всъщност — продължи Чоу — за нас не би могло да бъде по-добре. А сега отиди да докараш джипа. Аз се обадих на Шийла.
Когато Малкълм се върна, Чоу и Шийла бяха скрили труповете под един брезент в каросерията. Шийла не каза на Малкълм нищо. Чоу му нареди да ги закара до колата му, на която се качи Шийла. Тя тръгна след тях по пътя към Уитлаш.
