копнеел за такива забави. Починал три дни преди октомврийските идеи, по времето, когато консули са били Азиний Марпел и Ацилий Авиола, в шейсет и четвъртата си година и в четиринадесетата година от царуването си. Погребението му било извършено с тържественост и процесия на магистратите и бил канонизиран за светец в Небесата4, която чест, запретена и отнета му от Нерон, той си възвърнал пак при Веспасиан.
Особени знамения предсказали и ознаменували смъртта му: а именно, изгряването на една космата звезда, която наричат комета; тъй също паметникът на баща му Друз бил поразен от мълния; освен туй в същата година умрели повечето от магистратите. Но той самият, изглежда, знаел, че краят му наближава и не го премълчавал много, което може да се види от някои добри доказателства и примери. Защото при определянето на консулите той не назначил ни един за време, по-продължително от месеца, в който умрял, а също и в Сената, последния път, когато заседавал там, след дълга и искрена препоръка към децата си да се спогаждат, той смирено препоръчал и двамата на благородниците от това почитаемо събрание; а в последната си съдебна сесия в съда на един-два пъти заявил открито, че краят му наближава, макар ония, които чули думите му, да изпитали печал от тях и да молили боговете да отменят това.
II.
Тъкмо в разгара на това струпване на неприятности Клавдий бил сполетян от болест и за възстановяване на здравето си отишъл да се лекува от мекия въздух в лечебните води на Синуеса. Тогава именно Агрипина, отдавна решена на това нечестиво дело и възползувайки се от подходящата възможност, а и подпомогната от зли помощници, взела да се чуди каква отрова да употреби, дали „ако е бърза и поразяваща във въздействието си, отчаяното дело няма да се разкрие; ако ли пък използува средство бавно и залиняващо, дали Клавдий, когато краят му наближи и ако е открил деянието й, няма да възвърне обичта си към своя син“. Спряла се на нещо коварно, „което ще обърка разсъдъка му и не ще го убие веднага“. Помогнала й жена, опитна в тези работи, на име Локуста; неотдавна съдена за отровителство и известна като маша на амбициозните. Тази жена приготвила изкусно отровата: дал му я Халот, един от евнусите, чиято длъжност била да носи храната на императора и да вкусва ястията му.
Всъщност не след дълго всички подробности около прилагането на това тъй се разчули, че летописците от онова време разказват как „отровата е била сипана в едно ястие с гъби, които той особено много обичал; но дали защото разумът му е бил помътен, или пък от изпитото вино, отровата не подействувала веднага“; в същото време той облекчил вътрешностите си, което, изглежда, му помогнало; Агрипина тогава се видяла в чудо, но понеже животът й бил в опасност, не се и замисляла над позорната си постъпка, а повикала на помощ Ксенофонт, лекаря, когото вече била посветила в престъпните си цели. Смята се, че той, уж като искал да помогне на Клавдий да повърне, бръкнал в гърлото му с едно перо, намазано със смъртна отрова, известен, че в подобни отчаяни злодейства намерението без делото е опасно, а за да се спечели наградата, те трябва да се извършат сполучливо отведнъж.
Междувременно Сенатът се бил събрал и консулите и понтифексите изричали моления за оздравяването на императора, когато, вече мъртъв, той бил облечен в дрехите си и поддържан топъл, за да се скрие това, докато се уреди всичко за въздигането на император Нерон. Първо, там била Агрипинила, която, преструвайки се, че е надвита от скръбта и стремително търси утеха, взела Британик в прегръдките си, нарекла го „същинско копие на баща си“ и с разни хитрости не му позволила да напусне залата; тъй също задържала Антония и Октавия, сестрите му, и зорко следяла никой да не влиза в двореца. От време на време също така известявала, че господарят се подобрявал; че войската може да храни надежди. докато настанел благоприятният час, предсказан от изчисленията на астролозите.
Най-сетне на тринадесетия ден на октомври по пладне портите на двореца внезапно се разтворили и Нерон, придружаван от Бур, се отправил към кохортата, която според обичаите на войската стояла на стража. Там при знак, подаден от префекта, той бил приет с радостни възгласи и веднага бил положен в носилка. Знае се, че някои се поколебали, оглеждайки се нетърпеливо и питайки къде е Британик, но тъй като никой не се изстъпил да се противопостави, приели избора, който им се предлагал. Тъй Нерон бил отнесен в лагера, където след слово, подходящо за случая, и като обещал награда, равна на раздадената от покойния император, неговия баща, бил поздравен като император. Гласът на войската бил последван от декрет на Сената, а и в провинциите никой не се поколебал. На Клавдий му присъдили божествени почести и погребалните му обреди били отпразнувам със същата тържественост като на божествения Август, Агрипина подражавала на величието на своята прабаба Линия. Завещанието му обаче не било оповестено, да не би предпочитанието на сина на съпругата му пред неговия собствен да раздразни народа със своята несправедливост и лошавина.
III.
Клавдий бил разгневен от деянията на Агрипина, които започнал да осъзнава, и потърсил сина си Британик, когото тя нарочно отстранявала през повечето време (защото правела всичко по силите си да осигури престола за Нерон, който бил неин син от предишния й съпруг Домиций); а той проявявал обичта си всякога щом срещнел момчето. Не можел да понася държанието й и се готвел да сложи край на властта й, да позволи на сина си да облече toga virilis и да го обяви наследник на своя престол. Агрипина като научила, уплашила се и побързала да попречи на всичко това и да отрови Клавдий. Но понеже вследствие многото вино, което непрестанно поглъщал, и начина му на живот, какъвто водят всички императори по правило, за да се предпазват, не било лесно да му се навреди, тя извикала една прочута отровителка, някаква си жена, на име Локуста, която наскоро била обвинена в същото престъпление: и приготвила с нейна помощ една отрова със сигурно въздействие, сложила я в един от зеленчуците, наречен гъби. Тогава самата тя яла от другите, но накарала съпруга си да вземе оная, която съдържала отровата; защото тя била най-голямата и най-хубавата. И тъй жертвата на заговора била отнесена от пиршеството, видимо опита от силното вино, нещо, което често му се случвало и преди; но през нощта отровата започнала да действува и той умрял, без нито да каже, нито да чуе нещо. Това станало на тринадесети октомври и той живял шейсет и три години, осем месеца и двайсет дни.
Агрипина успяла да извърши деянието, защото преди това изпратила Нарцис в Кампания, уж че трябвало да цери подаграта си с тамошната вода. Ако той бил наоколо, никога нямало да може да го направи, тъй грижливо пазел той своя господар. Но както станало, смъртта му последвала скоро след тази на Клавдий. Убит бил край гробницата на Месалина, обстоятелство случайно, макар да смятали, че тя е изпълнила заканата си.
Така Клавдий срещнал своята смърт. Изглеждало, че това събитие е било означено от кометата, която се забелязвала дълго време, от кървавия дъжд, от мълнията, която паднала върху знамената на преторианците, от процепването от само себе си на храма на Юпитер Победителя, от пчелните рояци в лагера и от факта, че по едно длъжностно лице от всяка политическа институция умряло. Императорът бил погребан тържествено и с други почести, които били отдадени и на Август. Агрипина и Нерон се престрували, те скърбят за човека, когото те убили, и въздигнали в небесните селения оня, когото изнесли на носилка от пиршеството. По този повод Луций Юний Галион, братът на Сенека, съчинил една много остроумна забележка. Самият Сенека съставил една творба, която нарекъл „Отиквяване“ — дума, създадена по аналогия на „обожествяване“; а за брат му се смята, че е казал много нещо в едно кратко изречение. Имайки наум, че палачите обикновено извличали телата на екзекутираните от тъмницата до Форума с големи куки, а оттам ги замъквали в реката, той казал, че Клавдий бил възнесен в Небесата с кука. Нерон и той ни е оставил една забежка, която заслужава да се отбележи. Той обявил, че гъбите са храна на боговете, понеже Клавдий благодарение на гъбите бил станал бог.
След смъртта на Клавдий монархията по справедливост се падала на Британик, който бил законен син на
