Клавдий и по физическо развитие бил по-напред от годините си; но по право властта получавал и Нерон, защото бил осиновен. Но няма по-голяма сила от оръжието; защото оня, който държи по-голямата мощ, държи и правото на своя страна, все едно какво казва и върши. И така Нерон, след като първо унищожил завещанието на Клавдий и като го наследил в господството над империята, премахнал Британик и сестрите му от пътя си. Защо тогава да оплакваме злощастията на другите жертви?
Отиквяването на Клавдий
Сатира в проза и стихове от
Луций Аней Сенека
Тук трябва да отбележа онова, което се случи на Небето на тринадесетия ден на октомври в същата тази година, годината, която въвежда в един тъй славен нов век. Без никаква умисъл или предпочитание. Така е, нали? Ако някой иска да знае откъде съм научил, е — добре, първо на първо, ако не искам, няма да отговоря. Не можете да ме принудите. Аз съм свободен човек, нали така? Освободен бях в деня, когато умря една известна личност, човекът, който бе превърнал в действителност поговорката: „Трябва да се родиш или император, или идиот.“ Ако обаче реша да отговоря, ще кажа първото, което ми дойде на езика. Нима някой иска от историците да представят свидетели в съда, за да се кълнат, че са казали истината? Но все пак, ако е наложително да повикам някого, ще се позова на човека, който видя душата на Друзила да се възнася към небето; той ще се закълне, че е видял Клавдий да поема по същия път „с накуцваща стъпка“ (както казва поетът). Този човек просто не може да не види всеки, тръгнал към Небето; той е надзирателят на Апиевия път, който естествено е пътят, по който тръгнаха и Август, и Тиберий, когато отидоха да се присъединят към боговете. Ако го запитате между четири очи, той ще ви разкаже цялата история, но дума няма да продума пред повече хора. Разбирате ли, откакто се закле в Сената, че е видял Друзила да се възнася към Небето и никой не му повярва, защото това бе прекалено хубаво, за да е вярно, той твърдо се зарече да не свидетелствува за нищо, което е видял — дори ако е видял да убиват човек по средата на Форума. Но онова, което ми каза, сега ви го съобщавам и на добър му час.
Вярвам да ме разберете по-добре, ако ви кажа направо, че месецът беше октомври, а денят — тринадесети. Часа обаче не бих могъл да определя толкова точно — философите по-лесно ще се спогодят, отколкото часовниците, — но беше някъде между дванайсет по пладне и един следобед. „Не си добър поет, Сенека — чувам да казват читателите ми. — Другите поети не се задоволяват да описват само зазоряването и свечеряването, а се стараят да представят и пладнето. Защо пренебрегваш един тъй поетичен час?“ Добре тогава:
По това време Клавдий започна да си изпуща дъха, но не можа да доведе работата докрай. Затова Меркурий, който всякога се бе забавлявал с остроумието на Клавдий, дръпна настрана трите богини на Съдбата и им рече:
— Смятам, уважаеми, че проявявате голяма жестокост, като оставяте бедния човечец да се мъчи така. Нима на мъките му няма да се сложи край? Станаха вече шейсет и четири години, откак едва си поема дъх, за да живее. Нима се сърдите на него или пък на Рим? Моля, позволете на астролозите поне веднъж да излязат прави: откакто е станал император, те го определят за погребение редовно всеки месец. Но не можем да ги виним, че невярно са определили часа на раждането му, защото все още никой не е уверен дали всъщност се е родил, или не е. Започвай, Клото:
Клото отвърна:
— Щеше ми се да му дам още малко живот, достатъчно време, за да превърне в римски граждани малцината чужденци, които остават: решил е, разбираш ли, да види целия свят облечен в бялата тога — Гърция, Франция, Испания, дори Британия. Но ако ти смяташ, че трябва да се запазят няколко чужденци за разплод и ако наистина ми нареждаш да му сложа края, така да бъде.
Тя отвори ковчежето си и извади три вретена: едно за Авгурин, едно за Баба и третото за Клавдий.
— Тези ще трябва да умрат в същата година, близо един след друг, защото не искам да го оставя да тръгне без дружина: ще бъде несправедливо изведнъж да го пуснем сам, след като всякога е имало хиляди да маршируват пред него и да се влачат подире му и да се тълпят от двете му страни. Ще бъде доволен да има тези двама другари за придружители.
