провисени около шията му. Това беше наказание за фалшификация, въведено от Калигула, което още не бе премахнато от наказателния кодекс. Всички сметнаха, че съм постъпил извънредно жестоко, защото съдията бе заявил на съда, че решението било мое, а не негово. Всъщност вината не беше моя.
Наредих да върнат всички изгнаници, прокудени с обвинения в държавна измяна, но едва след като поисках разрешение от Сената. Сред тях бяха племенниците ми Агрипинила и Лесбия, които бяха изпратени на някакъв остров край африканския бряг. Ако зависеше от мене, никога не бих ги оставил точно там, но нямаше да ги поканя и да се върнат в Рим. Двете се бяха отнасяли много нагло с мен и двете бяха имали кръвосмесителни връзки с Калигула, дали доброволно или принудително, това не зная, а и другите им прелюбодейства бяха дали поводи за обществени скандали. Месалина беше тая, която се застъпи за тях. Сега осъзнавам, че го е сторила, за да изпита приятното чувство за надмощие. Агрипинила и Лесбия всякога се бяха отнасяли към нея надменно, а сега, като научеха, че са върнати в Рим благодарение на нейното благородство, щяха да се чувствуват задължени да й се умилкват. Но по онова време приех това като проява на искрено добросърдечие от страна на Месалина. Тъй племенниците ми се върнаха и аз открих, че изгнанието съвсем не е сломило духа им, макар нежните им кожи да бяха грозно почернели от африканското слънце. По нареждане на Калигула принудили ги бяха да изкарват прехраната си на острова, като вадят от морето сюнгери. Така или иначе, единственият коментар, който Агрипинила направи за своите преживелици, беше, че не си е губила времето.
— Станах отлична плувкиня. Ако на някой му се ще да ме убива, не бива да се опитва да ме дави.
Решиха да превърнат в достойнство позорния робски цвят на лицето, шиите и ръцете си, като убедиха някои от своите благородни приятелки да издигнат слънчевото почерняване в мода. Ореховият сок стана предпочитаната тоалетна вода. Ала близките на Месалина не измениха на своите розови кожи и наричаха презрително привърженичките на почерняването „Ловджийките на сюнгери“. Лесбия поблагодари на Месалина много студено, а на мен изобщо не ми благодари. Държа се крайно неприятно.
— Накара ни да чакаме десет дни повече, отколкото беше необходимо — оплака се тя, — а корабът, който ни прибра, беше пълен с плъхове.
Агрипинила постъпи по-мъдро: отправи и към двама ни мили думи на благодарност.
Потвърдих Иродовата власт над Башан, Галилея и Гилеад и ги прибавих към Юдея, Самария и Идумея, така че владенията му сега станаха обширни като на дядо му. Закръглих северната част с Абилена, която бе част от Сирия. Двамата се съединихме в свещен съюз, потвърден с клетви на открития Форум, в присъствието на огромна тълпа и с приношението на едно прасе — древна церемония, съживена за този случай. Освен това го удостоих с почетното звание римски консул: с това до този ден не бе удостояван ни един от неговата раса. Това означаваше, че в настоящия критичен момент Сенатът се обръща за съвет към него, понеже не може да намери ни един местен римлянин, способен да разсъждава тъй ясно и безпристрастно. По молба на Ирод също така присъдих малкото царство Халкида на по-малкия му брат Ирод Полион: Халкида се намира на изток от реката Оронт, до Антиохия. За Аристобул той не поиска нищо и Аристобул нищо не получи. Освободих на драго сърце също тъй алабарха Александър и брат му Филон, които още лежаха в Александрийската тъмница. Докато разказвам това, нека спомена, че когато синът на алабарха, за когото Ирод беше омъжил дъщеря си Вероника, умря, Береника се омъжи за чичо си Ирод Полион. Потвърдих назначението на Петроний за управител на Сирия и му изпратих лично поздравително писмо за благоразумното му поведение по въпроса със статуята.
Последвах съвета на Ирод за мраморните плочи, предназначени за облицоване на вътрешността в Калигуловия храм: изглеждаха много красиви, наредени край цирка. А сетне трябваше да реша какво да правя със самата сграда, която беше много хубава, дори и така, оголена от скъпоценните си украси. Хрумна ми, че ще бъде само проява на справедливост към боговете близнаци Кастор и Полукс, искрено извинение за обидата, нанесена им от Калигула, който бе превърнал техния храм в обикновен вход към своя храм, ако им го дам като пристройка към техния. Калигула беше пробил стената зад техните статуи, за да оформи главния вход към своето светилище, тъй че те му бяха нещо като вратари. Не оставаше нищо друго, освен да се преосвети това място. Определих подходящ ден за церемонията и си спечелих одобрението на боговете с предзнаменование; защото ние правим тази разлика между предзнаменование и освещаване, а именно освещаването се извършва по волята на човека, но преди това предзнаменованието трябва да потвърди благосклонното съгласие на съответното божество. Избрал бях петнадесетия ден на юни, деня, в който членовете на римското конническо съсловие излизат, увенчани с маслинени венци, да почетат Близнаците в тържествена конна процесия: от храма на Марс те тръгват по главните улици на града и се връщат до Храма на Близнаците, където извършват жертвоприношение. Церемонията представлява възпоминание на битката край Регилското езеро, която се е състояла на този ден преди триста години. Лично Кастор и Полукс дошли на коне, за да помогнат на римската войска, която отчаяно отстоявала езерните брегове срещу надвишаващата ги войска на латините; и оттогава те се смятат за покровители на конническото съсловие.
Приех предзнаменованията в малката площадка, устроена за тази цел на билото на Капитолийския хълм. Призовах боговете и след съответните изчисления определих в коя част на небето да правя наблюденията си, а именно там, където по това време се намираше съзвездието на небесните Близнаци. Тъкмо бях привършил, чух далечни крясъци отгоре и очакваният знак се появи. Беше двойка лебеди, които идваха откъм посоката, която бях определил, а шумът от крилете им ставаше все по-силен и по-силен, колкото повече наближаваха. Знаех, че това трябва да са самите Кастор и Полукс в друг образ, защото, както ви е известно, те и сестра им Елена са излюпени от същото трижълтъчно яйце, снесено от Леда, след като била любена от Юпитер, престорен на лебед. Птиците прелетяха точно над своя храм и скоро изчезнаха в далечината.
Ще избързам малко в разказа си, за да опиша празненството. То започна с религиозно очищение. Ние жреците и нашите помощници минавахме в тържествена процесия край храмовия двор, понесли лаврови клонки, които потапяхме в светена вода и пръсвахме с тях, докато вървяхме. Направих си труда да изпратя за вода от Регилското езеро, където Кастор и Полукс впрочем имаха друг един храм: споменах произхода на водата в молитвата си. Изгорихме също така сяра и ароматни билки, за да пропъдим злите духове, а музика от флейти целеше да заглуши всяка прокобна дума, която би се произнесла там. Това очищение имаше за цел да освети всичко в обсега на кръга, който бяхме очертали, а той включваше новата постройка, както и самия храм. Зазидахме отвора: основния камък поставих аз. След това извърших жертвоприношението. Избрал бях такива жертви, които знаех, че ще се понравят най-много на боговете — за всеки от тях по един вол, една овца, едно прасе, всички без какъвто и да е дефект и всички близнаци. Кастор и Полукс не са главни божества: те са полубогове, които поради разнородните си родители прекарват определени дни на небето и в подземния свят. Когато се прави жертвоприношение на духовете на загинали герои, главата на жертвата се свежда надолу, но когато се принася на богове, главата се вдига нагоре. Така че в приношението на Близнаците аз приложих един древен начин, който не бе използуван от години насам, като съответно навеждах едната глава надолу, а другата вдигах нагоре. Рядко съм виждал вътрешности с по- благоприятни предзнаменования.
За случая Сенатът ми беше гласувал триумфални одежди: поводът беше един незначителен военен поход, който наскоро бе завършил благополучно в Мавритания, където, след като Калигула беше убил царя, братовчед ми Птолемей, бяха последвали размирици. Самият аз нямах нищо общо с мавританската експедиция и при все че по това време беше нещо обичайно на главнокомандуващия да се гласуват триумфални одежди след завършването на някой поход, макар сам той изобщо да не е напущал града, не бих приел тази чест, ако не беше едно особено съображение. Реших, че ще изглежда странно за един главнокомандуващ да освещава храма на единствените двама гръцки полубогове, които някога са се сражавали за Рим, в облекло, което звучи като пълно признание за това, че сам той никога не е командувал армия. Но по време на церемонията си сложих само триумфалния венец и плащ; през петдневните празненства обаче носех обикновената сенаторска тога, поръбена с пурпур.
Първите три дни бяха посветени на театрални представления в театъра на Помпей, който преосветих за случая. Сцената и част от зрителната зала бяха изгорели по времето на Тиберий, но бяха възстановени от него и пак посветени на Помпей. Обаче Калигула се дразнеше, като съзираше титлата на Помпей — „Велики“ — на надписа, и затова беше нарекъл театъра на свое име. Сега аз пак го върнах на Помпей, макар да сложих на сцената надпис, в който отдавах заслугата на Тиберий за реставрацията след пожара, както и заслуга на себе си за това, че съм го преименувал на Помпей: това е единствената обществена сграда, на
