— Простете, че ви обезпокоих с присъствието си, милейди — извини се той и я пусна. — Но вие бяхте тази, която ме извади от ваната.
Ондин погледна стреснато кърпата, която увиваше хълбоците му, после се обърна към ваната, до която беше захвърлен панталонът му. Погледна се и пламна от срам. Ризата й беше мокра и не прикриваше почти нищо от голото й тяло. Бузите й се обляха в червенина, а мъжът усети внезапно желание да помилва разкошните гърди и възхитителните им розови зърна.
Той скочи на крака, захвърли кърпата, без да се съобразява с чувствата й, и отново седна във ваната.
— На масата ви чака закуската, мадам.
— Благодаря.
Ондин скочи от леглото, намери роклята си и бързо се облече. После сложи таблата на леглото, настани се удобно и започна да се храни. Очевидно беше много гладна.
— Вече няма защо да се страхувате, че ще ви избягам, милорд.
— И защо не?
— Размислих много внимателно над положението си. Щом няма да ми се наложи да правя нищо друго, освен да играя ролята на ваша съпруга… Готова съм да изпълня желанието ви. Всъщност, какъв по-добър избор имам?
— Хм… — Уоруик се обърна към нея и я погледна изпитателно. — А вие за кого ме сметнахте?
— Какво искате да кажете?
— Сънувахте, че се борите ожесточено с някого. Кой е той?
— Аз… И какво казах? — измънка задавено Ондин.
— Аз съм този, който задава въпросите, лейди — отговори твърдо мъжът.
Стараейки се да изглежда равнодушна, Ондин вдигна рамене.
— Вероятно съм имала кошмар, в който съм се опитвала да се преборя с палача — или с надзирателя в Нюгейт.
— Но защо обвинявахте палача или надзирателя в убийство и измама?
Ондин вдигна глава и го погледна с присвити очи.
— И защо не? Ако вие или вашият скъпоценен крал прекарате само една нощ сред онези стени, сигурно ще разберете кошмара ми.
— Не ме предизвиквайте, милейди! Как смеете да говорите така за краля, въпреки че изобщо не го познавате!
Напротив, тя познаваше краля, познаваше искрения му интерес към хората, остроумието и чувството му за хумор, възхищението му от красивия пол. Знаеше също, че годините, прекарани в изгнание, ожесточената борба за възвръщане на короната бяха направили част от сърцето му твърдо като камък. Макар че се отвращаваше от насилието и публичните наказания, той не се колебаеше да подписва смъртни присъди, когато сметнеше за нужно. Онзи, който го предадеше, не можеше да разчита на милост.
— А в неговите очи — както и в очите на всички, които бяха присъствали на онзи злощастен турнир — тя беше предателка.
— Аз уважавам краля, милорд.
— Е, това ме радва. Отсега нататък не желая да чувам нищо за Нюгейт. Това е минало и трябва да го забравите. Нали казахте, че баща ви е бил поет? Я по-добре да го превърнем в обеднял френски благородник… — Той помълча малко и продължи: — Не, така не става. Ще искат от вас да говорите френски.
Ондин почти не се поколеба.
— О, аз владея този език. Майка ми беше французойка, освен това наистина принадлежеше към благородническото съсловие. — Лъжата излезе съвсем лесно между устните й. Дано само не забравеше набързо съчинената история на живота си.
— Това обяснява произношението ви. — Уоруик я изгледа изпитателно и Ондин сведе глава към таблата със закуската.
— О, прощавайте — прошепна засрамено тя и се изчерви.
— Какво има?
— Аз… аз изядох всичко…
— Ако съм гладен, ще си поръчам още нещо, лейди. Но сега е време да тръгваме. Ще сляза долу да кажа на Джейк…
— Позволете аз да го извикам!
Преди да е успял да възрази, Ондин изскочи от стаята. Ядосан, мъжът излезе от ваната, подсуши се и побърза да се облече.
Мег се сбогува сърдечно с Ондин, дори я прегърна.
— Не забравяйте, миличка, че той ви направи графиня.
Ондин се опита да се усмихне, но не успя. Много й се искаше да й изкрещи, че тя е дукеса, че има много повече права и съвсем не е длъжна да се съобразява с някакъв си нахален граф. Но не можеше да стори това. Макар и дукеса, тя беше търсена заради предполагаемо участие в убийство и държавна измяна. Затова щеше да играе ролята на графиня, докато успее да докаже невинността на дукесата.
След като й помогна да се качи в каретата и затвори вратичката, Уоруик седна при Джейк на капрата. Пътуването беше дълго и Ондин имаше достатъчно време да размисли. През цялото време се опитваше да си състави добър план, който да я изведе към жадуваната цел, но не успяваше.
Най-после заспа и не се събуди дори когато каретата спря. Беше късна вечер и Уоруик я изнесе на ръце от каретата.
— Къде сме? — прошепна замаяно тя и примигна.
— Ще пренощуваме в крайпътна гостилница. За съжаление не е удобна като тази на Мег, но е най- добрата по пътя ни.
Макар да настояваше, че е напълно в състояние да върви сама, той я отнесе нагоре по стълбата и я пренесе през прага на една слабо осветена стая. Огледа се недоверчиво, но леглото му се стори чисто и той положи жена си върху завивката. После угаси фенера и стаята потъна в мрак.
Ондин го чу да се съблича и усети как леглото хлътна под тежестта му, когато се изтегна до нея. В стаята се възцари потискаща тишина. Трепереща от нерви, Ондин се съблече по риза и се сви под завивката. Беше сигурна, че няма да затвори очи.
Но изтощението каза тежката си дума и тя потъна в дълбок сън. Събуди се едва на сутринта. Ярките слънчеви лъчи влизаха необезпокоявани в стаята. Уоруик вече не беше до нея, дрехите му също липсваха. На малка масичка беше оставена табла със закуска — купички с пастет и голяма кана прясно мляко.
Ондин се облече набързо и се зае със закуската. Изяде всичко до последната трохичка, подчинявайки се на придобития в гората инстинкт, който й внушаваше да яде до насита, когато има какво.
Когато се наведе над легена да измие лицето си, на вратата се почука. Тя се изтри бързо с кърпата и отвори. На прага стоеше Уоруик, наметнат с елегантна черна пелерина. Лицето му беше скрито под широкопола шапка.
— Готова ли сте, милейди?
— Да.
Той улови ръката й и я поведе по стълбата. Двамата слязоха в кръчмата, която в този ранен утринен час беше пуста и тиха. Само един гост беше клюмнал над масата в ъгъла и си отспиваше след бурната нощ.
Каретата чакаше пред вратата, но Уоруик я поведе към една уличка, където се редуваха множество магазинчета.
— Къде отиваме?
— На покупки — обясни кратко той.
Тъй като не искаше да приема подаяния, Ондин се възпротиви, но той й заяви енергично, че съпругата му трябва да е облечена, както подобава. На това нямаше какво да се възрази.
Купиха бельо и рокли от кадифе и коприна. Някои неща трябваше да бъдат поправени и Уоруик нареди да ги изпратят в Норт Ламбрия. Докато шивачките вземаха мярка, той не се отделяше нито на крачка от жена си.
