— А ако Чарлз беше организирал турнир и за мен, както стори с теб и Хардгрейв… — Изведнъж той замлъкна, сякаш се беше докоснал до отворена рана.
По отношение на Ондин беше точно така. Стресната до смърт, тя затаи дъх и впи поглед в мъжа си, който седеше начело на масата. Значи той беше един от двамата воини в блестящи брони в деня, когато щастливият й живот се бе превърнал в кошмар. Само по някакъв каприз на съдбата двамата не се бяха срещнали още тогава — и сега той не знаеше, че тя е бегълката, дъщерята на предателя, също търсена като предателка.
Тя сведе бързо глава и се опита да прикрие отчаянието в очите си. Ала Уоруик не й обръщаше внимание, защото слушаше с огромен интерес брат си.
— Дракон е добре — рече Джъстин. — Но докато те нямаше, едва не събори обора. Крайно време му е да се налудува, както трябва.
— Утре ще излезем на разходка по полята и след няколко дни сигурно ще закопнее за спокойствието по време на отсъствието ми.
Джъстин спомена няколко селяни, които имали молби към господаря, и се извини на Ондин, че е принудена да слуша такива неща по време на вечерята. Тя се усмихна и го увери, че чутото много я е заинтересувало. Срещна замисления поглед на мъжа си, но не можа да разбере дали той одобрява държанието й към Джъстин. И двамата сме измамници, каза си горчиво тя. Освен Джейк никой не знае истината за този брак. Уоруик очевидно не възнамеряваше да посвети в тайната дори брат си.
На вратата се почука. Влезе млад мъж, облечен в скромен кафяв панталон и кожена жилетка, каквито носеха конярите в обора. Гарвановочерна коса обрамчваше загорялото от слънцето лице с тъмнозелени очи.
— Клинтън! — посрещна го засмяно Уоруик и се изправи.
— Уоруик! — Новодошлият стисна здраво ръката му и се ухили широко. Ондин го гледаше смаяно. Този Клинтън беше слуга на лорда и въпреки това двамата се поздравиха като приятели.
— Ондин, това е Клинтън, нашият главен коняр — представи го Уоруик. — Клинтън, представям ти лейди Ондин.
Когато младият мъж се поклони пред нея, Ондин откри нещо познато в чертите му, но не можа да си го обясни. Това я обезпокои, но момъкът очевидно не я познаваше и тя сметна страха си за неоснователен.
— Винаги ваш слуга, милейди — промълви почтително Клинтън.
— Искаш ли глътка вино? — попита Джъстин и Ондин отново се учуди на непосредствените отношения между графа, брат му и главния коняр.
— Ако няма да преча…
— Разбира се, че не. Разкажи ми за конете — подкани го нетърпеливо Уоруик. — Но първо изчакай да заведа жена си в покоите ни.
— Но аз… — започна Ондин.
Уоруик вече стоеше зад стола й, за да й помогне да стане.
— Сигурен съм, че си уморена от дългото пътуване — заяви той с тон, който не търпеше възражения. Джъстин и Клинтън скочиха на крака, поклониха се и й пожелаха лека нощ.
Неумолимите пръсти на графа се сключиха около китката на Ондин и тя трябваше да го последва. Двамата минаха през тъмната галерия, където горяха само две свещи. Ондин потрепери, обзета от смътно предчувствие. За да върви в крак с Уоруик, трябваше почти да тича. Той явно нямаше търпение да се отърве от нея.
— Милорд! — възпротиви се меко тя.
Стигнаха до една врата и Уоруик я отвори тържествено. Влязоха в просторен салон с огромна библиотека, заемаща цялата стена, внушително писалище и малък, елегантен шкаф до него. От дясната страна върху красив персийски килим бяха поставени спинет и арфа. Всички свещи бяха запалени. Прислугата беше приготвила грижливо покоите за появата на графската двойка.
— Това са частните ни покои — обясни Уоруик, но не й остави време да се огледа, а веднага я поведе към малката врата в дъното на салона. Прекосиха голяма спалня, в средата на която беше издигнат подиум за леглото. Малко писалище, шкаф и маса за миене допълваха обстановката. На тапетите бяха изобразени малки зелени дракони, завесите на прозорците бяха богато драпирани.
Уоруик не спря и в спалнята. Преведе Ондин през стаичката за обличане, в която имаше бяла емайлирана вана, високо огледало и няколко шкафчета. Отвори следващата врата и обяви:
— Вашите покои, мадам. Тук никой няма да ви смущава.
Ондин разгледа с възхищение елегантните мебели, избрани с много вкус от някоя жена. Балдахинът над леглото беше от най-фин воал, завивките и завесите на прозорците блестяха в сребърносиньо. Гардеробът беше от полирано черешово дърво, легенът за миене и каната бяха украсени със сини цветенца. Пред тоалетната масичка беше поставен крехък, красиво резбован стол. Рамката на огледалото беше разкошна.
— Бельото е в раклата — обясни Уоруик. — Вероятно роклите вече са наредени в стаичката за преобличане. Каната е пълна с вода. Имате ли други желания, милейди?
— Не — отговори тихо Ондин.
— В момента нямаме камериерка, но Лоти би могла да се заеме със задълженията й.
— Съгласна съм.
— Е, добре, щом нямате нужда от нищо…
— Напротив! — прекъсна го твърдо тя.
— Какво желаете?
— Обяснение.
— Какво обяснение? — Мъжът я погледна изненадано и скръсти ръце пред гърдите си.
— За целия този фарс.
— Може би бихте предпочели да ви върна в Тайбърн, милейди? — Ондин сведе глава и Уоруик продължи нетърпеливо: — Какво не ви харесва? Хранят ви, обличат ви, заобиколена сте с целия възможен лукс. Срещу това от вас се изисква само да се държите както подобава на новото ви положение. Вече установих, че не срещате особени трудности. — Той отиде при нея и обхвана тесните й рамене. — Какво ви липсва?
Устата му беше съвсем близо до нейната и тя усети топлия му дъх като милувка. Странна горещина се разля по вените й и желанието да избяга от близостта на този опасен мъж стана нетърпимо.
— Нищо! — изсъска тя и се отдръпна. Уоруик се обърна и закрачи към вратата.
— Само още едно, графиньо. Не забравяйте да спуснете резето, след като изляза. Ще отваряте тази врата само когато аз ви заповядам. Разбрахте ли?
— Да.
Преди да излезе, той се обърна още веднъж.
— Поведението ви тази вечер беше наистина безупречно. Моля ви само да не флиртувате с брат ми. Вие сте моя жена, не негова и той не бива да го забравя никога.
Вратата се затвори. Ондин не беше в състояние да се помръдне от мястото си, замаяна от бушуващите в сърцето й чувства.
— Резето! — долетя рязка заповед от съседната стая и от гърлото й се изтръгна ядно проклятие. Тя се втурна към вратата и спусна резето. Щом чу отдалечаващите се стъпки, развърза с треперещи пръсти корсажа си, съблече се и се пъхна в една от красивите нови нощници. Настани се в удобното легло и затвори очи.
Мислите не й даваха спокойствие. Не знаеше колко време е лежала будна, когато чу конски тропот точно под прозореца си и любопитството й се събуди. Скочи от леглото, дръпна завесите и се наведе към двора.
Съпругът й водеше към портата едър червенокафяв жребец с блестяща дълга грива. Облечен в развяваща се черна наметка с извезан на гърба дракон, с високи ботуши за езда и голяма шапка с едно единствено червено перо, той се смееше весело и разговаряше с благородното животно, което потрепваше нетърпеливо с копита. Очевидно в него се беше натрупала твърде много неизразходвана енергия. Господарят му се метна на седлото, препусна на запад и се стопи в нощта.
