Ондин затропа вбесено с краче. Дали Уоруик отиваше при любовницата си? Без съмнение. Всъщност, какво я беше грижа? Важното беше да я остави на спокойствие.
Когато отново се пъхна в леглото, тя беше готова да признае, че поведението на съпруга й я тревожи много повече, отколкото й се искаше. Обърна се по корем и заби юмрук във възглавницата.
— Върви по дяволите, лорд Уоруик Чатъм! — пошепна задавено тя, удържайки с мъка сълзите си.
По някое време на вратата се почука и гласът на мъжа й попита делово:
— Всичко наред ли е, мадам?
Той се беше върнал!
— Да, да… — заекна тя. — Добре съм.
Без да каже нищо повече, Уоруик се отдалечи и Ондин усети, че цялата трепери от облекчение. Тя въздъхна дълбоко и не след дълго потъна в дълбок сън.
ШЕСТА ГЛАВА
Ондин се събуди, когато Лоти почука на вратата, за да й предложи ухаеща утринна баня и да обясни, че ако милейди желае, може да закуси в салона. Ондин се усмихна любезно на момичето, отиде в стаичката за преобличане и свали нощницата си. Седна в топлата вода и завърза косата си на тила. После въздъхна доволно и се отпусна във ваната. Лоти влезе след нея, понесла затоплената хавлия.
— Какво правиш тук, Лоти? — попита след малко Ондин, която беше затворила очи.
— Чакам заповедите ви, милейди — отговори объркано момичето и сведе глава. — Тъй като никога не съм била камериерка, не знам точно какво трябва да правя.
Ондин неволно се засмя, но бързо стана отново сериозна, защото не искаше да нарани чувствата на красивото, мило момиче с алени бузи и сърдечни очи.
— Сега ще ти издам една тайна, Лоти. Аз също съм малко нервна, така че ще бъде добре, ако се справим заедно с трудностите. Докато седя във ваната, бих искала да изпия чаша чай. А после би могла да ми избереш рокля.
Лоти кимна усърдно, изскочи от стаята и скоро се върна.
— Ето ви чая, милейди.
— Благодаря. Премести това столче, за да мога да оставя чашата. — Лоти се подчини и Ондин забеляза, че момичето цялото трепери. — Какво има? Да не би да те е страх от мен?
— О, не, вие сте толкова любезна. Само че… — Лоти погледна страхливо към вратата, която водеше в спалнята на графа.
— Какво има?
— Боя се за вас.
— За мен? — попита смаяно Ондин. — Защо, за Бога? — Може би властният, тираничен лорд, за когото се бе омъжила, криеше някаква загадка…
— Не чухте ли вълците? Цяла нощ виха съвсем наблизо.
— Вълците винаги вият, когато има луна.
— О, милейди, страхувам се за живота ви. Първата графиня умираше от страх, бедничката, и накрая наистина си отиде.
— Лоти! Сигурно се е страхувала от мъжа си?
— Не, милейди, макар че някои хора също мислеха така. Лейди Женевиев имаше собствена камериерка, една млада жена от Йорк, която от време на време слизаше в кухнята да си поговорим. Тя ми призна, че духовете й внушавали леден страх.
Ондин въздъхна облекчено.
— Няма нужда да се страхуваш за мен, Лоти. Аз не вярвам в духове и призраци. Доколкото знам, всички по-големи замъци и аристократични домове имат своите призраци. Но баща ми, който беше умен и много начетен мъж, ми е внушил, че мъртвите не могат да ми сторят нищо. Само живите са истински опасни.
Лоти обаче не се успокои и Ондин продължила задава въпроси.
— Как умря графинята? При раждане ли?
— Не. Някои твърдят, че е била луда. Но това не е вярно, беше само слаба и страхлива. Всъщност е трябвало да отиде в манастир, но на смъртното си легло баща й помолил графа да я направи своя жена.
— И как умря?
— Ами, чула гласовете на духовете, по-точно бабата на лорд Чатъм. Старата дама паднала по една вехта, изгнила стълба в домашния параклис и починала на място. А бедната лейди Женевиев умря по подобен начин. Чула гласа на бабата, излязла на балкона в палата на Уестчестър и се хвърлила долу.
— Лоти! — Двете жени погледнаха стреснато към Матилда, която стоеше на прага с побеляло лице и притискаше с ръка сърцето си. — Как смееш да занимаваш графинята с тези ужасни клюки?
Момичето сведе смутено глава и Ондин побърза да го защити.
— Историята не ме развълнува ни най-малко. Само зададох няколко въпроса на новата си камериерка.
Икономката пристъпи към Лоти и стисна до болка ръката й.
— По-добре да си беше останала в кухнята!
— Не! — Твърдо решена да покаже на Матилда коя е господарката тук, Ондин се изправи във ваната. — Аз не желая…
— Какво става тук, за Бога? — Облечен в елегантен костюм за езда, Уоруик влезе в стаята и изгледа обвинително жена си. Очевидно беше убеден, че именно тя е предизвикала разправията.
Ондин отговори с достойнство на гневния му поглед и се потопи отново във водата, за да скрие голотата си.
— Нищо не се е случило, Уоруик. Матилда дойде да се осведоми дали съм доволна от новата си камериерка и аз я уверих, че Лоти се справя много добре. А сега ни остави сами, ако обичаш.
Графът я погледна хладно и се обърна към старата икономка:
— Имате ли да се оплачете от нещо?
— О, да, разтревожих се, защото момичето разправяше на графинята онази ужасна история…
Отчаяна, Лоти падна на колене.
— Не исках да сторя нищо лошо! — захълца тя.
— Момичето не е виновно в нищо! — изсъска вбесено Ондин, която искаше най-после да излезе от ваната. — Ако сега ми позволите да остана сама с камериерката си…
Без да й обръща внимание, Уоруик изправи на крака плачещото момиче.
— Няма нищо, не плачи!
— Би трябвало да я накажете — възрази Матилда.
— Няма да позволя! — намеси се енергично Ондин. — Трябва ли да обсъждаме този въпрос, докато се къпя?
— Матилда, Лоти, можете да си вървите — реши графът. — Матилда, вие ще изпълните желанието на жена ми и няма да накажете Лоти.
Без да каже дума, икономката се оттегли, следвана от все още треперещото момиче.
— Остани тук, Лоти! — заповяда Ондин. — Имам нужда от помощта ти.
Младата жена спря колебливо, но краткият жест на графа я накара да хукне към вратата. Ондин научи още един урок. Каквито и заповеди да даваше, прислугата щеше да се подчинява на графа. Той затвори вратата зад прислужницата, после се запъти бавно към ваната, вдигна крака си върху столчето и погледна втренчено съпругата си.
— Милорд, ако нямате нищо против…
— Имам. Какво означава всичко това?
Ондин отметна глава назад и неволно разкри гърдите си.
— Какво означава ли? Как да играя ролята си, като не сте ме запознали с текста? Трябваше да ме уведомите за някои неща, милорд. Така например нямах представа, че вече сте бил женен. Камериерката ми твърди, че някакви си духове са причинили смъртта на съпругата ви.
Уоруик й обърна гръб и пристъпи към гардероба. След малко я погледна с обичайния си недостъпен
