врата, като че съм ваша лична собственост, кон или куче.
Мъжът свали жакета си и го хвърли на столчето пред спинета.
— Аз ви спасих от бесилката, а то е все едно, че съм ви купил. Вие наистина сте моя собственост и аз ще се погрижа да я запазя.
Трепереща от гняв, Ондин опря ръце на хълбоците си.
— Вие изрично подчертахте, че бесилката няма да се споменава никога вече, милорд!
Уоруик приседна на един стол и притисна с ръце слепоочията си.
— Може би ще бъде най-добре да ви върна в Нюгейт, скъпа моя, след като постоянно хапете ръката, която ви храни.
— Няма да ме приемат отново в затвора, защото след като ме спасихте от бесилката, вече не съм осъдена на смърт.
— Тогава бих могъл да ви върна в онова мистериозно минало, което ви е завело под бесилката — при хората, с които се борите в сънищата си.
— Какво?
В гласа на Ондин имаше толкова болка, че Уоруик смръщи чело. Не беше имал намерение да я нарани. Тя обаче стоеше насреща му, бледа като платно. Изведнъж му се стори най-прекрасната жена на света. И толкова крехка — въпреки гордата поза, която беше заела.
— Простете ми, милейди, не исках да засегна тази болезнена тема. Никога не бих ви причинил зло. А що се отнася до семейната ми история — вярно е, баба е паднала по онази стълба и е загинала на място. Вие сте ми втора съпруга, това също е факт. Но не искам да говоря повече за това, защото историите за духове са адски изнервящи.
Думите му я трогнаха. Тя се поддаде на изблика на чувства, изтича при него, коленичи и сложи ръка на бедрото му.
— О, милорд, разбирам колко много сте обичали първата си съпруга и много съжалявам, че ви напомних за тази болезнена загуба. Но ако лейди Женевиев наистина е била луда…
— Луда! — Уоруик скочи толкова внезапно, че Ондин едва успя да запази равновесие. — О, не, Женевиев не беше луда, в никакъв случай.
Тя се изправи с подчертано достойнство и го изгледа презрително, за да го накара да осъзнае грубостта си. Той протегна ръка към нея, за да сключат примирие, но тя се отдръпна назад, сякаш имаше насреща си дракон или вълк. Уоруик изруга полугласно и се обърна към прозореца.
— Ондин… — В гласа му имаше нетърпение, но и някаква странна безпомощност. — Време е да си лягате. Извинявам се още веднъж.
Мина известно време, преди да чуе шумоленето на полите й и тихото затваряне на вратата.
Ондин седна на леглото си, разтърсвана от безпомощен гняв. След малко чу тропот на копита и хукна към прозореца. Уоруик беше възседнал едрия боен жребец и препускаше на запад. Дали пак отиваше при любовницата си?
Тя стоя дълго, загледана в мрака, после въздъхна нетърпеливо и свали красивата си рокля. Облече нощницата, приготвена от Лоти. Загаси лампата, зави се до брадичката и затвори очи. Но не можа да заспи. Мислеше за мъжа си, за докосването му, за целувката. Изпитваше мъчителен копнеж за нови нежности.
Глупачка, промърмори сърдито тя. Колко ли жени беше завладял с чара си съпругът й? Не, тя нямаше да стане поредната му жертва. Той не означаваше нищо за нея.
Въпреки това заспа едва когато стъпките на Уоруик се чуха в съседното помещение.
През следващите дни се възцари относително примирие. Сутрин Лоти помагаше на господарката си в обличането, през деня Ондин се разхождаше из Чатъм Менър и се запознаваше с особеностите па къщата. Уоруик очевидно я избягваше.
Един ден Матилда събра всички слуги в голямата зала за да ги представи на новата графиня. Ондин поздрави сърдечно събралите се и тайно си пожела да спечели доверието им.
Двамата градинари, старият и младият Тим, се зарадваха, когато младата лейди започна да прекарва много време в градината и да избира цветя за украса на личните си покои, трапезарията и параклиса. С букетите рози пред олтара старият свод вече не изглеждаше толкова мрачен.
Ондин нямаше никакви задължения. Тя прекарваше времето си в четене на книги, свиреше на арфа или спинет. Виждаше съпруга си само на вечеря. Той се отнасяше към нея учтиво, но се държеше на разстояние. Въпреки това Ондин чакаше с нетърпение вечерите, защото Джъстин умееше да я развеселява с шегите си.
Всяка вечер се извършваше един и същи ритуал. Уоруик я придружаваше до вратата на спалнята й и чакаше отвън, докато тя спуснеше резето.
Три пъти през следващите пет нощи Ондин го чу да препуска на запад, а когато оставаше вкъщи, се разхождаше нервно из спалнята си, докато очите й се затвореха от умора.
На петия ден след пристигането си Ондин реши, че е време да обнови стаята си. Слугите се подчиниха на заповедите й, но много скоро се появи Матилда, която буквално теглеше след себе си Уоруик. Възбудена до крайност, икономката заяви, че в спалнята всичко трябва да остане, както си е било.
Ондин се учуди безкрайно, когато графът застана на нейна страна.
— Лейди Ондин е господарка на дома, Матилда, и тя има право да живее в обстановка, която й харесва.
Макар че изпита дълбоко съчувствие към отчаяната икономка, Ондин знаеше, че не може да продължи да живее с вещите на Женевиев. Затова сухо подчерта, че предишната господарка е мъртва и няма да се върне никога.
Матилда избухна в плач и Ондин се опита да я утеши. В края на краищата двете се прегърнаха и сключиха примирие.
ОСМА ГЛАВА
Една нощ Ондин се събуди след поредния кошмар. Ужасяващата сцена в коридора на Уестчестър отново беше оживяла в съзнанието й…
Баща й, дукът на Рочестър, беше изпаднал в немилост, защото, макар да бе протестирал срещу обезглавяването на стария крал, приживе осъждаше автократичната му политика. Чарлз II обаче му подаде ръка за помирение и го покани да присъства на турнира.
В онзи злокобен ден регентът разговаряше любезно с Рочестър, с дъщеря му Ондин, несъщия й чичо и сина му Раул. Петимата вървяха бавно по един дълъг коридор. Дори стражите се държаха настрана, за да не пречат на непринудения разговор.
Изведнъж проблесна стоманено острие. Раул се престори, че се бие ожесточено с бандата на Ондин, викайки, че дукът е извадил оръжие да прониже краля. Чичо и се хвърли върху предполагаемия заговорник и хладнокръвно го прониза с камата си.
Кръвта… тя беше навсякъде. Умиращият дук пошепна в ухото на дъщеря си, че твърде късно е осъзнал какво му се готви и че тя трябва да бяга, за да не попадне под властта на чичото-предател.
Стражите се развикаха и хукнаха след нея. Раул настигна Ондин и изсъска в ухото й, че има доказателства за заговор срещу краля, в който участвали и тя, и баща й. Можел да представи писма с нейния и на баща й почерк, но нямало да го направи, ако тя се съгласяла да стане негова жена. Раул, о, Господи…
Шумът от чупещо се дърво се смеси със задавените й стенания. Отчаяна, тя се опита да се изтръгне от мъглата на кошмарния сън.
Блесна светлина, две силни ръце се сключиха около раменете и.
— Ондин, Ондин… — Нежни пръсти се заровиха в косата й и когато отвори очи, Ондин се уплаши още повече. Съпругът й беше в спалнята й и я притискаше до своите силни, голи гърди. — Какво стана? Видяхте ли нещо? Чухте ли някакъв шум?
— Не… — Смутена, тя скри лице в ръцете си. — Много съжалявам, че ви събудих, милорд. — Докато се беше мятала в съня си, тя беше избутала завивката, нощницата й се беше вдигнала до над коленете и тя усещаше почти болезнено топлите бедра на Уоруик, притиснати до нейните. Издърпа надолу нощницата си и
