— Ще ви оставя само когато се навечеряте, милейди. — Матилда остави таблата на тоалетната масичка и се обърна към господарката си. Ондин усети отново угризения на съвестта. Добрата жена беше сериозно обезпокоена за здравето й. След като бе загубила любимата си господарка, всяко неразположение на новата вероятно й създаваше ужасни тревоги.
— Много съжалявам, че ви обезпокоих, Матилда. Стомахът ми нещо не е в ред, това е всичко. Утре със сигурност ще се чувствам нормално.
— Трябва да бъдете много внимателна — отговори предупредително Матилда и приглади завивката. Ондин си легна и икономката я зави майчински. — Седнете удобно, а аз ще сложа таблата.
Трогната от сърдечната загриженост, Ондин се подчини.
— Защо не ми говорите на малко име? Както научих сутринта, вие също сте от семейство Чатъм.
Матилда я погледна учудено.
— О! А аз мислех, че отдавна го знаете.
— Не, нищо не знаех.
Икономката сложи бучка захар в чая, разбърка го и подаде чашата на Ондин. После приседна на края на леглото.
— Тогава ще разберете защо съм толкова загрижена за здравето ви. Детенцето ще бъде и от моята плът и кръв.
Ондин едва не се задави с чая си.
— Детенцето ли?
Матилда се усмихна с разбиране.
— О, вие сигурно сте помолили господаря да не ви издава — поне засега? Но не му се сърдете — той е толкова горд, че ще става баща. Такива са мъжете. Когато чуят, че ще имат наследник, се надуват като пауни. Когато му казаха, че няма да слезете за вечеря, отначало се разсърди. Но после се усмихна многозначително и обясни, че едно такова неразположение е естествено за началото на бременността.
Този мъж е луд, каза си уплашено Ондин. Как й се искаше да изкрещи истината в лицето на икономката! Луд… и жесток, щом разпространяваше такива лъжи. Матилда очевидно копнееше за бебе, за което да се грижи.
Потисната, Ондин прехапа устни. Защо беше тази лъжа? И защо постоянно я охраняваха? Какво ставаше тук, за Бога?
— Милейди… Ондин, зле ли ви стана? Господи, сигурно ви ядосах с бъбренето си?
— Не, Матилда — отговори Ондин и се опита да се усмихне. — Аз… просто се изненадах, че лордът е решил да ви каже за… Още е толкова рано… Искаше ми се първо да съм сигурна, преди да уведомя останалите.
— О, мисля, че всяка жена знае какво става с нея.
— Радвате ли се?
— О, да! Най-после в къщата ще има бебе. Умолявам ви, внимавайте за себе си! Но вие сте млада и здрава, не като… — Тя млъкна и лицето й потъмня.
— Като Женевиев, нали? — прошепна Ондин и улови ръката на икономката.
— Така е — въздъхна старата жена.
— Не се тревожете, Матилда. Обещавам ви, че с мен няма да се случи нищо лошо.
— Дано — рече тихо Матилда. — А сега изяжте супата си. Малкото трябва да расте здраво и силно. Ако имате нужда от нещо друго, повикайте ме, все едно по кое време.
— Благодаря ви, Матилда.
— Няма да си отида, докато не се нахраните.
Ондин изяде послушно супата си и изпи чаша чай. Матилда прибра дрехите, които господарката й беше разхвърляла из стаята, и ги нареди грижливо в гардероба.
— Така. А сега си починете, Ондин.
— Да, обещавам ви. — Ондин помълча малко и попита: — Кой присъстваше, когато съпругът ми съобщи новината?
— Джъстин, Клинтън и няколко прислужници. Всички се зарадваха много. Джъстин избухна в смях и заяви, че брат му очевидно не си е губил времето и че ужасно му завижда. Но вие знаете, че момчето ви обожава.
— Наистина ли? И какво друго казаха?
— Ами… — Матилда посърна изведнъж и избягна погледа на господарката си.
— Моля ви, кажете ми, иначе няма да мога да заспя.
Икономката въздъхна и се предаде.
— Джъстин каза, че умира от нетърпение лично да уведоми лейди Ан за състоянието ви.
— Коя е тази лейди Ан?
— Не я ли познавате? Тя преследва графа вече години наред и преди време той също беше благосклонен към нея.
— Не, никога не съм я срещала.
— Не се бойте, милейди, старият огън отдавна е угаснал. Вашият съпруг също се съгласи, че лейди Ан трябва да бъде уведомена за състоянието ви колкото се може по-скоро. Лорд Хардгрейв също трябва да узнае, че Норт Ламбрия очаква наследник.
Ондин се подпря на лакът.
— Кой е пък този лорд Хардгрейв? Уоруик го споменава от време на време, все с презрителен тон.
— Нашият съсед, който завижда на графа за титлата му. Е, антипатията е взаимна. Двамата враждуват още от деца. Но стига съм ви занимавала с дреболии, милейди, подозирам, че се разбъбрих твърде много. Опитайте се да заспите.
— Да, разбира се, не се тревожете за мен — отговори с усмивка Ондин.
Тя изчака стъпките на икономката да заглъхнат по коридора и скочи от леглото. Втурна се боса в стаята на Уоруик, грабна четката за коса от тоалетната масичка и я запрати към стената.
— Проклет негодник! Каква игра играеш с мен? — прошепна задавено тя.
Изведнъж й хрумна чудесна мисъл. Щеше да го шантажира. Ако пак настояваше да я отведе в кралския двор, тя щеше да разкрие на всички роднини, че не е бременна.
Изпълнена с нова надежда, Ондин се върна в стаята си. Щеше да изчака Уоруик и да се разбере с него. Ала часовете минаваха и той не идваше. Побесняла от гняв, Ондин скочи от леглото и се втурна към вратата. Отвори я с трясък и излезе в коридора.
Джейк седеше на един стол и очевидно спеше. Стреснат от шума, той скочи и едва не преобърна стола.
— Милейди? — прошепна смаяно той. Погледът му бързо обходи нощницата, босите крака и разпилените червенозлатни къдрици. — Някакво желание ли имате? Бих ли могъл…
— Къде е той, Джейк?
— Лорд Чатъм ли?
— Разбира се, че лорд Чатъм. — Трепереща от гняв, Ондин скръсти ръце пред гърдите си. — Не ме правете на глупачка, Джейк! Къде е той?
— Излезе.
— Къде?
— Не знам, милейди.
— Лъжец!
Съзнаващ вината си, но решен да не издаде своя господар, дребният мъж стисна здраво устни и Ондин въздъхна. Разбира се, какво друго можеше да се очаква от верния Джейк?
— Е, добре. Кога ще се върне?
Дребосъкът вдигна рамене и с неудобство се почеса по главата.
— Защо не поговорите с него утре, милейди?
— Утре?
— Вероятно ще се върне доста късно.
Ондин изруга полугласно.
— Защо ми причинявате това? Вие знаете всичко, нали?
