— Статуите са на предците на графа — обясни Матилда. — Всички почиват в подземната гробница.
Ондин спря пред главния олтар и се прекръсти. От свода висеше красив позлатен кръст. След като прочете кратка молитва, тя последва икономката към преддверието с две врати. През дясната се излизаше на двора, през лявата се влизаше в къщата.
От задната страна имаше дълга дървена стълба, която извеждаше в нищото. Най-горното стъпало беше зазидано с каменна арка.
— Тук е започнала историята с домашния призрак — въздъхна Матлида. — Дядото на графа бил убит на бойното поле, недалеч от дома си. Когато чула тъжната вест, съпругата му се хвърлила от тази стълба, за да се съедини с него.
— Значи тези стъпала не водят за никъде?
— Графът е решил да ги разруши. По-рано там горе имало тайник за Чатъмови, които се криели от войските на Кромуел, както и за избягалите свещеници. Когато старият крал Чарлз избягал, бил подкрепен от много католици, които платили висока цена за верността си. — В гласа на икономката звучеше нетърпение. Очевидно й беше неприятно да остава по-дълго в това помещение, затова много скоро изведе господарката си в двора, където Уоруик беше преминал с коня си през нощта.
— Забравих да попитам искате ли да видите и криптата, милейди! — сепна се Матилда.
— По-добре не.
— Мога ли да ви услужа с още нещо?
— Не, Матилда, благодаря ви. Утре ще променя мебелите в стаята си.
— Да ги промените? — уплаши се икономката. — Леглото на лейди Женевиев… — Тя замлъкна изведнъж и сведе глава.
— Лейди Женевиев е мъртва, Матлида. Разбира се, аз почитам паметта й, но нищо не може да я възкреси.
— Ако позволите, трябва да се върна към задълженията си, графиньо.
— Разбира се, Матилда. Още веднъж много благодаря, че ми помогнахте.
Ондин остана загледана след икономката, която се втурна забързано към кухнята, и чу мърморещия й глас:
— Да смени мебелите? Не, това няма да стане, графът със сигурност няма да се съгласи…
Лъжеш се, Матилда, каза си с усмивка Ондин. Чатъм може би се смята за всевластен господар и отличен играч, но в тази игра участват двама и сега аз съм на ход.
Изведнъж усети, че някой я наблюдава, и вдигна глава. Завесата на един прозорец падна бързо. Спалнята на Уоруик… Защо я следеше?
СЕДМА ГЛАВА
Вечерята премина учудващо приятно, което обаче не се дължеше на Уоруик, а на веселия му брат. Джъстин разказа живописно за първия норманин, който станал господар на земята им. Той убил саксонския лорд и се оженил за дъщеря му — едно много изгодно от политическа гледна точка начинание. Столетия по-късно Хенри VII последвал примера му, като застанал пред олтара с Елизабет от Йорк, за да сложи край на „Войните на розата“.
— Твърди се, че нашият родоначалник е бил доста див. — Джъстин сложи малко хайвер на филийка хляб. — Червенокос и с гореща кръв. Постоянно носел със себе си бойна брадва, която тежала най-малко тридесет фунта и била наследство от викингските му прадеди. Съвсем естествено е, че сме взели за герб „горския звяр“.
Ондин отпи глътка вино от чашата си, обърна гръб на мълчаливия граф и се усмихна на девера си.
— Семейната ви хроника е наистина интересна. А една от легендите ме очарова особено много. — Виното беше замаяло главата й и тя не се сети, че би могла да разсърди съпруга си със споменаването на тази стара история. — Говоря за баба ти, Джъстин, бедната дама, която се е хвърлила от онази изгнила стълба и оттогава броди като призрак из Чатъм Менър. Разбира се, ако може да се вярва на приказките на слугите.
Без да обръща внимание на предупредителния поглед на графа, Джъстин кимна.
— Трагична история… Аз не помня дядо си и баба си. Всичко това се е случило преди моето раждане. А Уоруик е бил бебе. Станало е в дните преди екзекутирането на стария крал. Част от битката между пуританите и роялистите се е разиграла по нашите земи. По-късно ни разказваха, че дядо и татко били между най-смелите воини. Дядо паднал на бойното поле и когато баба научила лошата вест, не повярвала и се втурнала да го търси. Толкова бързала, че слязла по онази стара стълба и тя се срутила. Носи се слух…
— Непременно ли трябва да разкажеш историята докрай? — намеси се сърдито Уоруик.
Джъстин го погледна невинно.
— Нали тук сме си свои. Смятам, че жена ти трябва да узнае всичко, преди да й го е разказал някой друг.
Уоруик не възрази, стана и отиде до камината. Облегна се и спокойно отпи глътка вино, сякаш семейната история изобщо не го засягаше.
— Говори се, че любовницата на лорда блъснала баба ни по стълбата — продължи Джъстин и Ондин пое уплашено дъх. — Но тя си получила заслуженото наказание, защото също полетяла надолу по стълбата и си строшила врата.
— Ето че вече имаме два призрака — измърмори гневно Уоруик, върна се на масата и остави чашата си. — Ондин…
— Да, брат ми е напълно прав — побърза да я увери Джъстин, защото се страхуваше да не я е изплашил. — Най-добре е да не обръщаш внимание на приказките на прислугата. Нашите родители живяха дълго и щастливо заедно. Починаха от белодробно възпаление само преди няколко години. Не вярвам проклятието на злобните духове да го е причинило.
— Не се тревожи за мен, аз съм просто любопитна — усмихна се Ондин. — Мисля обаче, че беше редно с всичко това да ме запознае съпругът ми, а не скъпият ми девер. Това не е работа на прислужничките. — Враждебният й тон изненада Джъстин. А може би младежът просто беше учуден, че брат му не е разказал на жена си нищо за семейство Чатъм.
— За тази вечер чу достатъчно страшни приказки, Ондин — отбеляза сухо Уоруик. — Пожелай на Джъстин лека нощ, скъпа, Време е да се оттеглим.
— Толкова рано?
— Да — потвърди хладно той.
Джъстин се засмя развеселено.
— О, щастието на младоженците е наистина за завиждане! — провикна се той, скочи на крака и се поклони. — Моля те, скъпа Ондин, имай предвид, че първородните синове изобщо не могат да се мерят с братята си по кавалерство и учтивост. Сигурно ще дойде ден, когато дивашкият темперамент на брат ми ще ти омръзне до смърт, и тогава те моля да се сетиш за мен.
Разбира се, той се шегуваше, но Ондин въпреки това усети как съпругът й целият се стегна. Той й подаде ръка, помогна й да стане и хвърли унищожителен поглед към Джъстин.
— Наистина е жалко, че все още нямаш право да се върнеш в двора.
— Прав си — съгласи се през смях младежът. — Бедният аз! Седя тук на пост и молитва и всяка вечер гледам как пламти страстта между двамата влюбени… Само алкохолът ми е утеха.
— Обуздай езика си, братко! След час те очаквам в стаята си. Трябва да поговорим малко за новите строежи.
Джъстин се отпусна примирено в стола си и вдигна чаша.
— Добре, след час.
Щом стигнаха в галерията, Ондин издърпа ръката си и забърза напред с развени поли. Влезе в частния салон и се обърна гневно към съпруга си:
— Защо скрихте от мен семейната си история, лорд Чатъм? А когато другите пожелаха да ме посветят, вие се държахте като легендарния „горски звяр“ и по този начин дадохте нова храна на преданията. Искате да играя ролята на ваша съпруга, след това обаче ми заповядвате да прекарвам нощите си зад зарезена
