— Наистина ли ми забранявате да изляза на езда, милорд?
Вместо да отговори, той отиде при Дракон и помилва кадифените му ноздри.
— Уоруик! — Побесняла от гняв, Ондин затропа с крак, без да обръща внимание на предупредителния му поглед. Много важно, че нямаше намерение да търпи поведението й!
— Значи можете да яздите, лейди?
— Като всички крадци на коне.
— Въпреки това няма да ви дам кон.
— И защо не? — изфуча тя.
— Защото не ви позволявам да излизате на езда. Би било твърде опасно.
— Уверявам ви, сър, че уменията ми са достатъчни…
— О, аз съвсем не се съмнявам в ездаческото ви изкуство.
Сълзи запариха в очите й. Защо все не й се удаваше да спори разумно с него?
— Пленница ли съм тук?
— Е, ако сте останали с това впечатление…
— Няма да ви позволя да се отнасяте така с мен! — изсъска тя. — Аз не съм ваша собственост, не съм и някое непослушно дете, което можете да затворите в килера! За в бъдеще ще правя, каквото си искам. Вървете по дяволите, милорд, с вашите уклончиви отговори!
— Овладейте се, милейди… — започна заплашително Уоруик, но тя се хвърли вбесено към него и заблъска с юмруци по гърдите му.
— Тиран! Жалък негодник!
Мъжът стисна до болка китките й и я бутна леко в коленете. Само след миг тя вече лежеше по гръб в сеното и той седеше отгоре й.
— Очевидно историята се повтаря, милейди — пак водим бой в обора. Всъщност, това е съвсем естествено. Къде другаде се мотаят конекрадците?
— Копеле! — изсъска тя и отчаяно се опита да освободи ръцете си, за да издере лицето му. Ала изведнъж се разтрепери като лист. Усети непобедимата сила на Уоруик, както и собствената си слабост и се уплаши, че го е докарала до границата на самоконтрола.
— Много съжалявам, че ви нападнах, милорд…
— О, ни най-малко не съжалявате! — прекъсна я през смях той. — Дори напротив! Страшно ви се иска да грабнете един камшик и да ме нашибате. — Като видя гневните искри в очите й, той продължи предупредително: — Внимавайте, милейди!
— О, толкова е несправедливо! — изплака ядно тя.
— И защо? — отвърна през смях той. — Вие сте жива, а аз имам съпруга, която обеща да ми се подчинява, макар и по принуда. Тази клетва е в сила, милейди. Помнете, че трябва да я спазвате.
— Може би ще свикна по-лесно с новата си роля, ако благоволите да ми разкажете някои неща, вместо да ги узнавам от други хора. Едва днес научих, че Матилда е ваша леля, а Клинтън ви е братовчед.
Уоруик пусна китките и, отдели се от нея и полегна отстрана. Опря се на лакът и я погледна с неразгадаемия си поглед. Дали да не се опита да избяга? Не, беше безсмислено. Той щеше веднага да я настигне. Изражението му беше равнодушно, само очите бяха забулени от лека мъгла.
— Клинтън много прилича на мен и Джъстин. Учудвам се, че някой е трябвало да привлече вниманието ви върху роднинството ни.
— По дяволите, трябваше да ми го кажете вие, Уоруик! — изкрещя ядно тя. — И още много неща!
Побесняла от яд, тя вдигна отново юмрук, но веднага съжали. Мъжът се хвърли отново върху нея, улови ръцете й и я стисна с все сила.
— Нека се изясня веднъж завинаги, милейди — аз не ви държа в плен. Но не ви позволявам да излизате сама на езда, защото не знаете какви опасности ви дебнат навън. В тази гора се срещат диви зверове — мечки, вълци и лорд Хардгрейв, и аз не искам някой от тях да ви се изпречи на пътя. — Той се надигна и приседна на хълбоците и. — Ако пожелаете да излезете на езда някоя сутрин, трябва само да ме уведомите и аз с удоволствие ще ви придружа. А що се отнася до Клинтън и Матилда — не съм премълчал нарочно това роднинство. Просто не се сетих да ви разкажа, защото присъствието на двамата е станало съвсем естествено за мен. Имате ли още някакви оплаквания, мадам?
— Защо ме следите? — попита обвиняващо тя, опитвайки се да не усеща натиска на бедрата му върху своите. — Заповядали сте да ме наблюдават…
— Простете, мадам, но аз си имам по-важна работа.
Ондин се изсмя горчиво.
— О, да, разбира се! По-важна работа! И за да можете да я свършите, нареждате на Джейк да ме следи на всяка крачка. И всяка вечер трябва да се заключвам в стаята си, докато вие се разхождате кой знае къде.
Уоруик се ухили, пусна китките й и се надигна, като премести тежестта на тялото си от нейните хълбоци върху петите си.
— Смущава ли ви нощното ми отсъствие, мадам? — попита той и скръсти ръце пред гърдите си.
— В никакъв случай! — отвърна злобно тя. — Даже ми е твърде приятно.
Той се надигна гъвкаво и я издърпа на крака.
— За съжаление няма да се наслаждавате дълго на самотата си, мадам. Чарлз ми нареди да се върна в двора. След няколко дни потегляме за Лондон.
— Какво? — прошепна изумено Ондин. Изведнъж оборът се завъртя, във въздуха заплува мъгла. Как щеше да застане пред Чарлз? Невъзможно…
— Отиваме в кралския двор — обясни нетърпеливо Уоруик. — И тъй като не искам да се вдига шум, ще спим в една спалня и ще прекарваме нощите си заедно. — Като видя посивялото й лице, той смръщи недоволно чело.
— Не искам да отида в Лондон! — проговори отчаяно тя. — Заминете сам! Така можете да се забавлявате с когото си искате, ден и нощ…
— Вие сте длъжна да ме придружите, милейди.
— Не…
— За последен път, Ондин, вие ще ме придружите. Или в каретата — или завързана на покрива. Както решите.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Ондин изпрати Лоти в трапезарията да каже, че не се чувства добре и няма да слезе за вечеря. От няколко часа страдаше от силно главоболие. Без съмнение, Уоруик щеше да изпълни заплахата си. Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини и да се яви пред краля.
Цял следобед беше размишлявала как да избяга, но не бе намерила разрешение на проблема. Както по всичко личеше, Джейк постоянно я охраняваше и сигурно никога нямаше да й се отдаде да отиде незабелязано в обора и да открадне кон.
Когато на вратата се почука, тя трепна уплашено и си напомни, че е „неразположена“. В никакъв случай не биваше да я хванат, че се разхожда напълно облечена по стаята си. Пое дълбоко въздух и попита със слаб глас:
— Кой е?
— Аз съм Матилда, милейди! Нося ви чай и супа.
— Много ви благодаря, но не съм гладна.
— Моля ви се, милейди, ще си тръгна едва когато се нахраните.
Ондин въздъхна и усети угризения на съвестта. Гласът на икономката звучеше толкова загрижено. След кратко колебание тя отвърна:
— Само за момент…
Съблече се набързо и се пъхна в една нощница. После разбута завивките на леглото, оправено така грижливо от Лоти, отвори вратата и си придаде унило изражение.
— О, лейди Чатъм, не бива да ходите боса! — укори я Матилда. — Веднага си легнете.
— Разбира се, Матилда. Много ви благодаря за чая.
