Ондин едва устоя на изкушението да дръпне чинията си и да я запрати в лицето му. Какво си въобразяваше този нахалник? Тя беше управлявала много по-голям дом от неговата къщурка в нецивилизования север!
Отговорът й прозвуча невинно:
— Скъпи лорд Чатъм, бъдете уверен, че няма да допусна вулгарни изблици на гняв, нито ще се нахвърля да бия прислугата ви — ако това е, на което искахте да ме научите.
Ядосан още повече, мъжът се наведе към нея.
— Трябва да се научите да държите езика си зад зъбите, мадам.
Тя издържа на погледа му известно време, после сведе глава и скри ръце под полите си. Трябваше да се преструва на покорна, за да не събуди подозренията му.
— Простете ми и бъдете милостив. Когато Джейк ме свали от бесилката, каза, че ще се омъжа за дракон. Вие ли сте този дракон, милорд Чатъм?
— На герба ми е изобразено митическо същество, което е кръстоска между лъв и дракон. Нищо друго не се крие зад това описание. Твърди се, че преди много години тези животни кръстосвали горите ни, за да защитават саксонците от норманите — и верните на краля от гнева на Кромуел. За съжаление досега не съм срещнал нито едно.
— А когато носите бронята си, украсена с този герб, превръщате ли се в такова животно, сър?
— Ние сме само онова, за което ни смятат, нали?
— Така изглежда. Има ли хора, които ви смятат за див звяр?
— Как мога да знам това?
Ондин посегна към чашата си, завъртя я между пръстите и, после погледна Чатъм е присвити очи, сякаш разсъждаваше усилено.
— О, милорд, струва ми се, че много ясно си представям в кои моменти се превръщате в див звяр.
— Дивите зверове могат да бъдат опитомени. Впрочем, в присъствие на други хора трябва да ме наричате Уоруик. — Пръстите му се плъзнаха по косата й и кожата й пламна. — Вие сте наистина твърде красива за обикновена гражданка — допълни тихо той.
Възмутена, Ондин отблъсна ръката му.
— Нима гражданките са грозни, лорд Чатъм?
— Не. Не исках да ви засегна. Само да подчертая, че чертите ви могат да се мерят с лицата на най- красивите аристократки в тази страна. Нахранихте ли се вече?
— Да.
— Тогава е време да се оттеглим. Идването ни в таверната изпълни своята цел. Скоро ще се заговори, че съм вечерял тук с новата си съпруга и че тя е лейди, която заслужава напълно високата титла. Вашето минало ще си остане наша тайна, а Джейк няма да каже никому думичка. Денят беше дълъг и аз съм много уморен. Вероятно и вие копнеете за чисто, меко легло.
За леглото, което щеше да сподели с него?
— Само още един въпрос, сър. Защо се оженихте за мен? Аз съм една най-обикновена крадла, нали? Моля ви, не казвайте още веднъж, че имате нужда от жена. Можехте да си изберете, която поискате.
— Беше ми омръзнало постоянно да ми натякват, че е крайно време да се оженя отново. И не желаех да се свържа с някоя контеса, която непрекъснато щеше да увисва на шията ми и ще настоявала знае как прекарвам времето си. Затова предпочетох да си взема невеста от бесилката. Спасих ви живота, а на себе си осигурих спокойствие и ще мога да живея, както си искам. Достатъчно ли ви е това обяснение? — попита хладно той.
— Вероятно ще трябва да се задоволя с него, след като не желаете да ми кажете нищо повече.
— Ставате ли, милейди?
Тя вдигна плахо поглед и устните й затрепериха.
— Скъпи лорд Чатъм, позволете ми да остана сама, поне за известно време. Имам нужда от това.
— Какво? — Мъжът я погледна и се намръщи недоволно.
— Искам само да подредя мислите си…
— Това не е нужно — прекъсна я сърдито той.
— Моля ви се! — Тя се покашля смутено. — Някои прости потребности…
— Е, добре — въздъхна той. — Вървете, но побързайте. Ще чакам тук.
Ондин му се усмихна с благодарност и бързо излезе от стаята. Мъжът приседна до масата и се загледа учудено след нея.
С каква грация се движеше… И въпреки хлътналите си бузи беше истинска красавица. Никой нямаше да се изненада, че е спечелила сърцето му. И никой нямаше да се заинтересува от миналото й.
В това време Ондин вървеше с отмерена крачка към задната врата, през която беше влязла в таверната, опитвайки се да скрие обхваналата я паника.
Тя излезе бързо в двора, затвори вратата и се облегна на рамката, за да си поеме дъх. Погледна към далечните поля и гората, която се синееше зад тях — оттук й изглеждаше недостижима. С тези високи обувки, купени от съпруга й, щеше да мине твърде много време, преди да успее да се скрие под дърветата. На всяка цена трябваше да открадне кон. Сега не биваше да се измъчва с чувство за вина. Можеше само отново да си припомни, че е длъжна да отмъсти за бедния си, предаден баща. А след това щеше да обезщети лорд Чатъм за претърпените загуби.
Решена на всичко, тя затича към обора. Можеше само да се надява, че там няма никой. Вратата беше широко отворена, на стената висеше запален фенер. Ондин присви очи и се огледа предпазливо. Оборът беше чист като гостилницата, подът бе покрит с прясна слама. До входа бяха окачени седла и хамути. Тя се приближи до конете в боксовете и затърси жребиите, които теглеха каретата на Чатъм. Най-после реши, че е открила този, който й трябваше — едро животно със силни крака, стройно, гъвкаво тяло, бързо и издръжливо.
Усмихната, тя пристъпи към благородния жребец и помилва блестящата му шия.
— Тихо, красавецо, тихо! — Жребецът изпръхтя тихо и обърна глава към нея. — Ти си мило и послушно животно, нали? Сега ще те изведа от тук, а после ще препуснем към гората. Нали не се сърдиш? — Тя развърза юздата и изведе жребеца на пътеката между боксовете. После вдигна полите си и го възседна. Животното не се възпротиви. — Браво, момчето ми — прошепна зарадвано тя и притисна пети в хълбоците му. — Сега ще се измъкнем тихичко от обора, а после ще препуснеш като вятър към гората.
Жребецът забърза към вратата, но изведнъж спря като закован. На рамката се беше облегнала едра фигура. Ондин разпозна неясните очертания на широко разкрачен мъж, опрял ръце на кръста си.
— И накъде ще препуснете, мадам — бързо като вятъра?
Въпросът прозвуча учтиво, но въпреки това беше ледено студен и заплашителен. Мъжът пристъпи напред и светлината на фенера падна върху лицето му. Той се усмихна, вдигна високо вежди, сякаш за да покаже, че намеренията й не го интересуват кой знае колко. Ала Ондин видя напрегнатите рамене под тънката бяла риза и стиснатите юмруци. Този мъж наистина умееше да се владее.
В гърдите й се надигна паника.
Без да мисли много, тя заби пети в хълбоците на коня, надявайки се отчаяно, че ще успее да избяга. Ала Чатъм посегна светкавично към юздите. Жребецът изцвили, надигна се на задните си крака и Ондин изхвърча от гърба му. Падна на сламата, изпищя и се сви на кълбо, за да се предпази от диво размахващите се копита.
Слава Богу, конят не я улучи. След малко тя се осмели да отвори очи и видя, че Уоруик е застанал до треперещия жребец, милва го и му говори успокоително. Решена на всичко, Ондин скочи. Втурна се към вратата, но лордът й препречи пътя. Нима никога нямаше да излезе в хладната нощ, да постигне мечтаната свобода?
— Ще бъдете ли така любезна да отведете Вик в бокса му? — В гласа му прозвуча измамна учтивост. — Добри коне се намират рядко, милейди, затова не бих искал да го загубя.
Без да каже дума, Ондин се подчини. Треперещите й пръсти едва завързаха юздите за гредата. Когато забеляза, че Уоруик я е последвал, дъхът й спря. Мислите се надпреварваха в главата й. Той вече не стоеше между нея и вратата. Остави си още малко време да завърже юздата. После се обърна и като вихър
