Ондин взе парченцето, но не успя да преглътне нито хапка.
— Ваше величество… Искам да ви уверя, че никога, никога не бих ви сторила зло! Въпреки това съм заподозряна в държавна измяна и…
Кралят се засмя и махна с ръка.
— Никога не съм вярвал, че сте искали да ме убиете, дукесо Рочестър.
Ондин усети такова облекчение, че й се зави свят.
— Господи! — прошепна безсилно тя.
Кралят помилва меко бузата й. Ананасът падна на земята.
— Къде бяхте през цялото това време, Ондин? И къде попаднахте на Уоруик Чатъм?
— Под бесилката.
— Какво? — смая се кралят.
— Хванаха ме, когато убих един елен.
— И затова щяха да ви обесят?
— Доколкото знам, това е нещо обичайно.
— Значи Уоруик ви спаси живота, като ви взе за жена?
— Да. Макар че нямам представа какво става в главата на съпруга ми…
Кралят я изгледа изпитателно.
— Но той също няма представа за вашите мисли, нали?
— Така е.
— Тогава и двамата трябва да внимавате особено много. — Кралят продължи пътя си и Ондин го последва.
— Какво да правя сега, Ваше величество?
Чарлз спря и я погледна право в очите.
— Онзи ден имаше свидетели. Двама пазачи, един паж. Единият изчезна, вероятно е бил принуден. Но не съм съвсем сигурен. Изпратих да го търсят, но той сякаш беше потънал в земята. Пък и сигурно нямаше да посмее да ми каже истината. За съжаление съществуват документи, което ви уличават в заговор, Ондин — и са толкова добре фалшифицирани, че всеки съд ще ги приеме за истински. Трябва да ги намерите и унищожите, така братовчед ви и несъщият ви чичо няма да имат нищо, с което да докажат виновността ви. За да очистите името на баща си от грозното подозрение, трябва да заложите капан на онези двамата… По закон чичо ви е ваш настойник и управлява земите ви. Не мога да предприема нищо срещу него, преди да докажете невинността си.
— Но нали казахте…
— Казах само, че аз не ви обвинявам в държавна измяна, милейди. Щом намерите удобен случай, върнете се в семейството си и потърсете документите. Идете при чичо си, престорете се, че молите за милост и се предавате изцяло във властта им и им заложете капан. В моя двор сте на сигурно място, поне засега, и можете спокойно да обмислите плановете си. Тук сте само жената на Уоруик Чатъм. Хората помнят, че старият Рочестър имаше дъщеря, но никой не знае дори името й. Не бързайте, всичко ще се обърне на добро! Спомнете си само за моята съдба, Ондин! Години наред се влачех из Европа в най-окаяна бедност. И докато се борех да си възвърна короната, се научих да се доверявам на добрите хора и да се пазя от злото. Ще споделя с вас и най-важния урок, който получих — човек трябва да е винаги предпазлив, да чака, да държи очите и ушите си отворени, докато дойде мигът. Разбирате ли ме?
Ондин поклати объркано глава.
— Нали преди малко казахте, че трябва да действам…
— Ще действате, когато дойде подходящият момент. — Кралят се облегна с усмивка на един дебел дъбов ствол. — Без съмнение, приятелят ми Чатъм ще ви охранява строго, което на негово място бих направил и аз, признавам. Едно такова съкровище трябва да се пази. Подчинете се на волята му, защото той има голяма власт и е в състояние да ви помогне. Търпението трябва да бъде главната ви добродетел, Ондин. На душата на съпруга ви тежи тежък товар, втурнал се е да преследва призрак. Щом той постигне своето, вие се обърнете към собствената си цел.
— Искате да го напусна?
— В никакъв случай. Предлагам ви обаче да заминете сама за земите си. Трябва да ви кажа нещо важно, Ондин. Уоруик се е оженил за вас…
— За да има възможност да се промъква незабелязан към плячката си.
— Не е така — възрази през смях Чарлз, — Аз го познавам добре, милейди. Когато преди малко ви отведох, в лъвските му очи пламтеше дива ярост. Тъй като се ползвам с име на женкар, добрият Чатъм се бои да не прелъстя съпругата му.
— Но…
— Не се страхувайте, мила моя. Не искам нищо от вас. Занимавам се само с дами, които нямат нищо против компанията ми. Въпреки това признавам, че ревността на съпруга ви ме забавлява много.
Ондин сведе глава и не каза нищо. Съмняваше се в ревността на Уоруик, но не биваше да възразява на краля.
— Да се връщаме — проговори усмихнато Чарлз. — Иначе Чатъм ще повярва, че наистина съм ухажвал жена му. Тази вечер ще се видим на банкета.
— О, Ваше величество! Бог да ви благослови!
— Не ме гледайте така сърцераздирателно с тези красиви, влажни от сълзи очи, че ще забравя верността към приятеля си! — засмя се кралят, улови ръката й и двамата тръгнаха бавно по алеята към кортовете.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Коя е онази… вулгарна проститутка? — попита Ан.
Тя вече не се владееше и за да избегне неловката сцена, Уоруик я отведе далече от компанията.
— Дръж си езика, Ан! Тази жена не е проститутка, тя е моя съпруга.
Побесняла, лейди Ан затропа с краче.
— Невъзможно! Та ние с теб бяхме почти сгодени. Нали се закле, че никога вече няма да се ожениш? Каква игра играеш? Ще видиш ти, проклет лъжец!
Тя не бе изгубила нищо от красотата си, огнения темперамент и нахалството си. По-рано всичко това му се струваше очарователно и го изкушаваше. Сега обаче блестящата й тъмна коса бледнееше пред златночервените къдрици на Ондин, очите й не бяха сини и дълбоки като морето, а пищните й гърди изобщо не можеха да се сравнят с тайнственото очарование, което се излъчваше от жена му.
— Никога не сме били сгодени, Ан. Уверявам те, че съм женен за Ондин по всички правила.
— Защо се ожени за нея, а не за мен?
— Никога не съм искал да станеш моя съпруга. Двамата се забавлявахме чудесно, но това беше всичко. — Той улови ръката й, за да й попречи да го удари. Започваше да се ядосва. — Престани с тези глупости!
Вместо да се отдръпне, Ан се възползва от ситуацията и притисна ръката му до гърдите си.
— Виж как бие сърцето ми! Полудяла съм от желание!
Уоруик избухна в смях. Тази жена беше велика артистка…
— И двамата знаем, че удовлетворяваш желанието си при всеки удобен случай, като не подбираш с кого.
— И ти ще ми паднеш в ръцете, почакай!
Тази самоувереност го развесели още повече. В този момент в другия край на алеята се появиха Ондин и кралят и Уоруик настръхна от ревност. Жена му вече не беше нервна, очите й сияеха като сапфири.
На него никога не се усмихваше така. Никога преди това не беше осъзнавал каква гореща страст беше скрита дълбоко в нея — чувства, които не бяха отправени към него. С него тя се бореше, а към краля, който очевидно й разказваше смешна история, изпитваше безгранично възхищение.
Изведнъж смехът й угасна. Тя погледна към Уоруик и Ан и той забеляза, че ръката му все още е върху гърдите на красивата дама. Вместо обаче да издърпа пръстите си като смутен младеж, той ги оттегли подчертано бавно, без да изпуска от очи жена си. В погледа му се четеше предизвикателство.
