Но тя не усети близостта на тялото му и когато отвори очи, го видя да стои до прозореца, напълно облечен, вдигнал крак на едно столче. Замисленият му поглед беше взрян в кралската градина.
Видът му стопли сърцето на Ондин, но като забеляза мрачното му изражение, сърцето й заби силно.
— Уоруик… — промълви нерешително тя и издърпа завивката до брадичката си.
Мъжът се обърна към нея, свали шапка и се поклони дълбоко, този път без подигравка и ирония.
— Прости ми, че снощи се държах така необуздано. За съжаление ме измъчваха грижи и пих твърде много. Положението в двора е твърде напрегнато.
Ондин го изгледа невярващо, после се скри зад леден поглед и му обърна гръб.
— Върви си, моля те…
Уоруик пристъпи колебливо към леглото, приседна на ръба и помилва рамото й.
— Аз не знаех…
— Какво? — попита студено тя и се обърна към него.
— За Бога, жено, та аз те взех от бесилката! А преди това си била в Нюгейт! — отговори нетърпеливо той.
— Е, и?
— Затова и бях уверен, че не си девствена и си събрала известен опит.
— Аха! — Побесняла от гняв, тя хвърли възглавницата в лицето му, но той я улови, без дори да трепне.
— Колко време прекара в затвора?
— Значи ти смяташ, че всички достойни за съжаление момичета, които попадат зад онези ужасни стени, са курви? Само защото са били принудени да просят?
— Не, не само просякини. Те са и скитници, лъжкини, крадли и какво ли още не! А ти, графиньо, прости на пияния селяк, който ти открадна скъпоценната девственост! Никога нямаше да го направя, ако знаех какъв добродетелен живот си водила в Нюгейт. Но нито за миг не помислих, особено като те видях да флиртуваш с краля по всички правила на изкуството.
— Махни се най-после оттук! — изсъска вбесено Ондин.
— Знам, държах се непростимо. За в бъдеще обещавам да се поправя. — Той направи елегантен поклон и се запъти към вратата. На прага се обърна и обясни: — Днес и утре ще бъда непрекъснато зает с краля. Няма да остана в двора по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо. Приготви се за път.
Все още не вярвайки на ушите си, Ондин се загледа във вратата, която се бе затворила зад гърба му. Очите й се напълниха със сълзи. Никога нямаше да разбере този мъж, дори след сто години…
Той беше спасил живота й, за да я използва в някакъв дяволски акт на отмъщение. Но все пак тя му дължеше благодарност. Щом изпълнеше ролята си, щеше да го напусне и да заживее своя живот.
Уоруик прекарваше дните си в покоите на краля, слушайки съветниците, които многословно предупреждаваха, че страхът от папистите е все още широко разпространен в цяла Англия. Кралят ги слушаше с каменно лице, защото лордовете нападаха Джеймс, който беше негов брат и наследник.
Чарлз презираше всяка нетолерантност. Тъй като беше умен, предпазлив мъж, той прикриваше склонността си към католицизма. За да запази трона си, трябваше да остане протестантски крал. Накрая въздъхна уморено и рече:
— Да свършим най-после с този досаден дебат. На карта са поставени много по-важни неща.
Време беше да заговорят по финансовите въпроси, защото Чарлз разчиташе твърде много на подкрепата на лордовете си.
Мислите на Уоруик постоянно се отклоняваха — и пред очите му изникваше образът на малката му невеста от бесилката. Беше се нахвърлил върху нея като дивак, макар да се бе заклел, че ще я защитава и пази, но няма да я обича.
И от какво щеше да я пази? Какво беше искал да си докаже с появата в двора? Тук бяха и Хардгрейв, и лейди Ан. Значи нито един от двамата не беше играл ролята на призрак в Чатъм Менър, нито беше шепнал уловките си на Ондин в онази късна нощ.
Хардгрейв обаче живееше в непосредствена близост до дома му, а в Чатъм имаше скрити коридори и тайни врати. От друга страна, кучетата щяха да прогонят веднага всеки чужденец, опитал се да проникне в земите му, а и Уоруик не можеше да си представи, че едрият, набит Хардгрейв ще се промъкне безшумно чак до спалнята му, за да плаши Ондин с призраци.
Ондин… Стомахът му се сви на топка. Той бе постъпил зле с нея. Ако след този фарс й подареше свободата, тя вече нямаше да бъде невинното момиче, което бе спасил от бесилката.
Но нима можеше да я пусне да си отиде? Никога преди това не бе изпитвал такава мъчителна страст, която заплашваше да го погълне без остатък. Защо трябваше да я спаси от бесилката, за да попадне под властта на красивото й, тайнствено лице?
Вече нямаше да спи в леглото й. Оставаха му само два дни, през които щеше да я гледа и да се измъчва. Тя се усмихваше и омагьосваше всички хора около себе си. Студеният й поглед се спираше върху него твърде рядко. Лейди Ан я наблюдаваше внимателно и очевидно си правеше някакви планове, а Хардгрейв не криеше похотливия си интерес и постоянно преследваше красивата лейди Чатъм.
Тласнат от внезапен импулс, Уоруик обяви пред целия двор, че наследникът му вече е на път. Чарлз и Катрин бяха възхитени, Ан го изгледа с присвити очи, Хардгрейв започна да крои нови подли планове. А Ондин едва не му изкрещя пред всички, че мъжът й е лъжец. Много й се искаше да го удуши.
Уоруик прекара още две безсънни нощи на дивана, опитвайки се да не мисли за Ондин, която спеше наблизо, топла и мека, облечена само в тънка нощница, създадена за любов…
На третия ден каретата им потегли преди разсъмване. Уоруик седна при Джейк на капрата и Ондин трябваше да прекара сама дългото пътуване.
След пристигането в Чатъм Менър животът му се стори по-непоносим от всякога. Нощем трябваше да остава в опасна близост до Ондин, за да я охранява. Онзи призрачен шепот в спалнята не му даваше мира. Денем тя се държеше учтиво, но хладно. Толкова по-любезна беше с Джъстин, Клинтън и Матилда, която очевидно обожаваше новата си господарка.
Беше минала седмица от завръщането им в Чатъм. Ондин и Джъстин вървяха към оборите. Тя все още не беше получила позволение да излиза на езда, но тъй като обичаше животните, ходеше често да навестява конете.
Вероятно Джейк беше някъде наблизо, но не чуваше разговора им. Време беше да разпита Джъстин за някои неща.
— Бих желала да ми разкажеш за лейди Ан.
Младежът се засмя и улови ръката й.
— Тя е коварно, рафинирано зверче — нищо повече и нищо по-малко. Лесно успя да завладее брат ми. Кралят също беше между любовниците й и Уоруик не криеше, че дори само заради това няма да се ожени за нея. Лордовете Чатъм са горди и властни и винаги избират много грижливо жените си. Те са готови дори да умрат за честта и добродетелите на своите графини. Можеш ли да си представиш Ан като лейди Чатъм?
Вместо да отговори, Ондин само се усмихна. Уоруик я бе спасил от бесилката с някаква своя цел, без да предявява изисквания към морала й.
— Ти знаеш много за графовете Чатъм, защото си част от семейството, нали, Джъстин?
— Аз? О, не. Вторият син не наследява земи, нито титла, но това не значи, че носи на челото си белега на Каин.
Ондин се засмя и забърза към обора, където срещнаха Клинтън и Уоруик.
Графът изгледа недоверчиво съпругата си и тя си припомни с известна неловкост, че е много ревнив. Толкова по-сърдечно я поздрави Клинтън. Джъстин отиде при Дракон и помилва кадифените му ноздри.
— Видя ли синчето му на поляната, братко? Скоро ще конкурира баща си.
— Какво? — изсмя се Уоруик и сякаш забрави Ондин. — Ти твърдиш това само защото жребчето принадлежи на теб, Джъстин. Знай, че ще минат още много години, преди някой друг кон да успее да премери сили с моя силен и бърз като вятъра Дракон.
— Давам му една година! Да се обзаложим ли?
— Съгласен.
