опита да закрие гърдите си с широката пола.
— Хайде, разкажете ми какво шепнехте на краля — заповяда Уоруик и седна до нея.
— Нямате право да ме питате…
— О, разбира се, че имам всички права.
— Изобщо не ви засяга за какво съм разговаряла с краля. Ще ви кажа само едно — той е очарователен и много учтив.
— За разлика от мен?
— Вие сте един дързък, нахален селяк!
— Какво?
Уоруик я сграбчи за раменете и гневният му поглед я уплаши до смърт. Въпреки това тя намери сили да вдигне предизвикателно глава.
— Не ме докосвайте! Отвращавам се от вас! Тези мръсни ръце са милвали онази курва.
Изведнъж лордът се засмя и Ондин загуби ума и дума. Забрави да се отбранява и той се възползва светкавично от удобния случай, за да се хвърли върху нея. Силното му коляно притисна краката й, стоманени пръсти се впиха в рамото й.
— Значи смятате, че съм позволил твърде много свобода на ръцете си! — Той помилва бавно голите й гърди, покрити само с тънка риза, и по треперещото й тяло се разля топла вълна.
— Да! — изфуча ядно тя. — Много добре знам къде бяха ръцете ви през цялата вечер. Върнете се при онази жена и ме оставете на мира. — Тя отблъсна нахалната му ръка, надигна се и се опита да го ритне.
— Проклета вещица! — изсъска вбесено мъжът.
— Как смеете! — Ондин заудря с юмруци по гърдите му. — Водите ме в този дворец, за да видя как любовницата ви се хвърля на гърдите ви и ми се смее в лицето, после пък се връщате при мен и…
Развеселен, Уоруик наблюдаваше усилията й да се освободи. След малко отново стисна китките й.
— Искам да стана!
— О, не, скъпа моя, трябва да поговорим. Не ви е приятно, че лейди Ан се интересува от мен, така ли?
— Все ми е едно и…
— Наистина ли? — Той се наведе към нея, улови брадичката й и езикът му се плъзна предизвикателно по устните й.
Странно чувство я обзе, по-замайващо от всяко вино, опитвано досега. Сякаш бе попаднала в непознат рай и Уоруик я водеше към насладите му. Докато той я целуваше с нарастваща страст, тя забрави, че трябва да се брани. Предостави устата си на изкусителната игра на езика му и с готовност се потопи в горещите вълни на страстта.
След малко мъжът се надигна, но Ондин беше неспособна да се помръдне и не намери сили да се съпротивлява. Уоруик смъкна ризата й и топлият му език се плъзна по гърдите й с такава нежност, че в утробата й се надигна диво желание.
Не можейки да си обясни чувствата, които я заливаха, Ондин вдигна ръце и зарови пръсти в гъстата му кестенява коса.
Когато той развърза шнуровете на корсета й и го свали заедно с измачканата риза, фустата и роклята, тя дори не помисли да му попречи. Най-после бе отстранено и последното препятствие — фините копринени гащи, украсени с дантела.
Ръцете му се плъзнаха по тънката й талия, по хълбоците и бедрата и тези нежности я опияниха не по- малко от тихия му, дълбок глас.
— Най-после виждам какво съкровище съм свалил от бесилката, каква красота. Несравнима… — Устните му се плъзнаха към корема й и тя потъна още по-дълбоко в страната на сънищата…
Несравнима? Значи той се опитваше да я приравни към онази развалена лейди Ан и всички останали леки жени в двора?
— О! — Бясна, Ондин го блъсна с все сила, но Уоруик веднага я взе отново в прегръдките си. Никоя жена не можеше да устои на целувката му. Тя събуди в тялото й всички онези чувства, които беше искала да прогони.
Той я целуваше отново и отново, докато преодоля и последните остатъци от съпротива. Когато стана, за да се съблече, Ондин не се помръдна. Уоруик коленичи до нея и започна да милва тялото й. Пръстите и устните му намираха най-чувствителните й места, не пропуснаха дори коленните ямки и вътрешната страна на бедрата й.
От гърлото й се изтръгваха задавени стонове. Вътрешният глас я предупреждаваше да се пази от тези твърде интимни милувки и въпреки това тя копнееше за тях като за еликсира на вечното щастие. Уж се опитваше да се изтръгне от нежните ръце на Уоруик, а всъщност сама се предлагаше на жадните му ласки. Скоро престана да разбира какво става с нея. Тя вече не беше Ондин Рочестър, беше някаква чужда жена, което стенеше и се мяташе, държеше се като удавница за Уоруик и отговаряше със същия плам на изкусителната игра на езика му.
Когато вдигна поглед, Ондин видя танцуващите пламъчета на свещите в очите му и разбра, че го обича и го желае повече от всичко на света.
Пръстите му отново замилваха вътрешната страна на бедрата й. Страстната му целувка отне дъха й. Той мушна коляно между бедрата й и краката й се отвориха сами. Изведнъж Ондин изпищя от болка. Уоруик беше проникнал в нея твърде бързо и с голяма сила. Смаяното му проклятие предизвика сълзи в очите й. Нима той беше повярвал, че тя се е отдала на краля — или е имала и други мъже преди сватбата?
Отчаяна, тя притисна ръце в гърдите му и докато болката бавно отслабваше, се вслуша в дълбокия му глас до ухото си. Той й говореше меко и успокояващо, като на дете. Целувките му, ръцете, които милваха гърдите й, запалиха отново огъня в тялото й. Скоро болката изчезна съвсем и остави само смътен спомен. Много по-късно Ондин щеше да разбере колко изкусен любовник е мъжът й и с какъв богат опит разполага. Сега той беше част от нея и сякаш бе проникнал в най-интимните дълбини на душата й.
Силните му ръце обхванаха бедрата й и тя се надигна с готовност срещу него. Раменете му блестяха от капчици пот, в очите му светеше дива страст.
Беше копняла за това толкова отдавна — много преди да осъзнае какво я измъчва, — за тази пареща горещина, обзела цялото й тяло, за магията, която заплашваше да я погълне. Никога не бе подозирала, че може да съществува такова небесно удоволствие. Мина много време, преди Ондин да се спусне от върха на блаженството. Не смееше да погледне Уоруик в очите, не можеше да повярва, че се е отдала доброволно на човека, който доскоро беше държал в прегръдките си друга жена. Без да каже дума, тя му обърна гръб и зарови лице във възглавницата. Уоруик лежеше до нея и не я докосваше.
Времето минаваше бавно. Може би той спеше? Ондин вдигна леко глава и се опита да надзърне през разпилените си коси.
Не, Уоруик не спеше. Очите му бяха широко отворени и се взираха в тъмния таван. Свещите бяха догорели и Ондин не можеше да разбере какво изразява погледът му. Ала лицето му беше мрачно.
Когато той се раздвижи, тя затвори бързо очи и се престори на заспала. Уоруик помилва нежно косата й, приглади я, после я зави и отново се изтегна до нея. За какво ли мислеше?
Много й се искаше да го попита, но не посмя. Изкушението да протегне ръка към него беше много голямо, но тя все пак устоя. Не можеше да го дари с любов, която щеше да остане несподелена.
Чакат ме толкова много въпроси за уреждане, опита се да си внуши тя. Скоро щеше да избяга от мъжа си, за да потърси законните си права.
Но мислите й отново и отново се връщаха към мига, когато момичето от бесилката беше станало истинска съпруга на графа на Норт Ламбрия.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Събуди я слънчевата светлина, която нахлуваше необезпокоявано в стаята. Ондин си припомни веднага какво се бе случило през нощта и се усмихна замечтано. Ако Уоруик лежеше до нея, сигурно щеше да се изкуши да се сгуши в него.
