— Ще излезем на езда заедно — предложи Джъстин. — Почакай малко, Уоруик — жена ти и аз много бихме желали да те придружим.
Усмивката на Уоруик угасна веднага и той хвърли мрачен поглед към Ондин. Колко пъти беше виждала този поглед, без да разбере какво се крие зад него. Този път обаче не я беше грижа. Радостта от предстоящата езда — удоволствие, което толкова дълго й беше отказвано — стопли сърцето й. Той не можеше да й откаже, след като и той щеше да излезе с тях. Все пак й беше заявил, че може да язди с него.
— Ондин няма да ни придружи — заяви строго Уоруик. — Имам уговорка с един фламандски търговец на вълна и не мога да чакам, докато тя се преоблече. Освен това смятам, че не бива да си позволява подобно лекомислие със здравето си и с бъдещия наследник.
— Уоруик, моля те! — прошепна отчаяно Ондин. — Няма нужда да се преобличам, а здравето ми е отлично. Повярвай, движението ще ми се отрази добре и на детето също.
Като видя смръщеното му чело, тя едва не се изсмя злобно. Знаеше, че го е яд, когато играе ролята на потискана съпруга пред Клинтън и брат му.
— Е, добре, щом толкова искаш… — отговори нетърпеливо той.
— Ще ви оседлая една кобила, милейди — предложи веднага Клинтън. — Няма да трае дълго.
Благодарният й поглед усили гнева на Уоруик, но това не я разтревожи. Тя забърза след братовчеда му и докато той търсеше седло за малката кафява кобила, Ондин вече беше намерила подходяща юзда. След малко Клинтън й помогна да се качи на седлото. Докато Джъстин обясняваше нещо на Клинтън, Уоруик и Ондин вече препускаха навън.
— Не ти ли беше достатъчно, че кралят те предпочете пред всички? — изсъска вбесено графът. — Защо сега омагьосваш собствената ми плът и кръв?
— Върви по дяволите, Уоруик Чатъм! — засмя се пренебрежително тя, заби пети в хълбоците на кобилката и препусна в галоп.
— Ондин! — Гневният му вик я последва, но тя дори не помисли да дръпне юздите. Засмя се, вдигна лице срещу вятъра и се наслади на щастието, което толкова време й беше липсвало. Ала не се сети, че графът язди най-добрия си жребец. Дракон много скоро я настигна. — Намали темпото! — изкрещя вбесено той. — Незабавно! Не познаваш терена и ако ти се случи нещо, никога вече няма да видиш кон, кълна ти се!
Тази заплаха накара Ондин да дръпне юздите — но не и преди да изпита на собствен гръб какво означава забележката на Уоруик за терена. Копитото на кобилата й се закачи за един корен, животното залитна и ездачката скочи светкавично на земята, за да не попадне под тежкото тяло на кобилата, която залитна настрани.
Ондин попадна в един храсталак. Само след миг Уоруик вече беше коленичил до нея и с проклятия на уста опипваше тялото й за счупени кости.
— Остави ме на мира! — изсъска тя. — Нищо ми няма!
— Ти си една малка глупачка! — отзова се ядно той. — Никога не се подчиняваш — дори когато ти мисля само доброто!
Той я издърпа да стане и Ондин сведе бързо глава. Уоруик не биваше да види, че докосването му й напомня твърде болезнено за един много по-интимен момент.
— О, виж ти, щастливите новобрачни!
И двамата подскочиха, изненадани от звука на мелодичния женски глас. Заети напълно със себе си, не бяха чули тропота на копита. Ондин беше готова да се закълне, че видът на лейди Ан, която бавно яздеше към тях, смая мъжа й не по-малко от самата нея.
— Ан! — извика невъздържано Уоруик и опря ръце на хълбоците си. — Какво, по дяволите…
Зад лейди Ан изникна втори кон, на чието седло седеше виконтът на Бедфорд Плейс.
— Хардгрейв! — От устата на Уоруик това име прозвуча като проклятие.
— Чатъм! — Виконтът свали шапката си и я размаха учтиво. После се усмихна на Ондин. — Милейди… — Поздравът му прозвуча като милувка.
— Виконтът беше така любезен да ме покани в земите си — обясни лейди Ан. — Срещнахме ви тук случайно. Би трябвало да дадеш няколко урока по езда на младата си съпруга, Уоруик, за да не пада в бъдеще от седлото. Бедната лейди! И това се случва точно по време на бременността й! Надявам се да не се е случило нещо лошо. Бедното момиче! Косата ви е цялата в сламки. Падането очевидно е било много лошо. Или тези сламки са от спалнята ви? Уоруик, да не си я настанил в обора?
— Не, скъпа, не ме е настанил в обора — отговори със съвършена любезност Ондин, преди графът, който кипеше от гняв, да е намерил подходящ отговор.- Вие може би питате, защото по-рано обичайното място на любовниците му е било в обора? Не се бойте, аз живея в красивите, комфортно обзаведени господарски покои на Чатъм Менър. За ездаческите ми умения също не е нужно да се тревожите. — Тя се сгуши нежно в Уоруик и продължи: — Слязохме от конете само защото толкова отдавна не се бяхме целували. Почти четвърт час…
Графът изгледа развеселено жена си. Влезе в ролята си и преметна ръка през рамото й.
— Какво правите с гостенката си на моя земя, Хардгрейв?
— Прощавайте — отговори виконтът, без да сваля поглед от Ондин, — но тази земя е моя.
— Така ли? — отговори небрежно Уоруик и се обърна с усмивка към Ондин. — Виждаш ли какво направи, мила моя?
Ан се покашля нетърпеливо.
— Ще пояздим ли заедно, лорд Чатъм?
— Какво? О… — Уоруик я изгледа хладно. — За съжаление не мога. Имам уговорена среща с един търговец. За в бъдеще ще внимаваме повече, виконте, и няма да навлизаме в земите ви. — Той отведе Ондин при кобилката, която вече се беше изправила и очевидно не бе получила наранявания, и я качи на седлото.
Дракон пасеше мирно на известно разстояние и докато графът се занимаваше с него, лейди Ан насочи коня си към Ондин.
— Скъпа, уверена съм, че вие не сте нищо повече от една обикновена, макар и много изкусна курва — отбеляза с усмивка тя. — Ще го докажа и ще ви изоблича.
Ондин отговори любезно на усмивката й.
— Направете всичко, което смятате за нужно, Ан.
Тя срещна погледа на Хардгрейв и похотливото му хилене я накара да потрепери. Имаше чувството, че жадните му очи ще я погълнат. Виконтът се поклони още веднъж с учтивостта на съвършен джентълмен, после пришпори коня си и се отдалечи. Лейди Ан го последва неохотно.
Уоруик възседна Дракон, препусна към нея и улови юздите на кобилката.
— Върви по дяволите с твоя луд галоп! — изфуча гневно той. — Само на теб дължим тази неприятна сцена! Предупреждавам те, не се доближавай до Хардгрейв и Ан! Тези двамата не се спират пред нищо. Не им се доверявай!
— Нима ти не дари лейди Ан с пълното си доверие? Не й ли принадлежеше с душа и тяло?
— Ревнуваш ли, скъпа моя?
— Не, изпитвам само отвращение.
— Съжалявам, ако съм засегнал гордостта ти. Във всеки случай нека се постараем да избягваме подобни сцени в бъдеще. Отсега нататък ще си стоиш вкъщи.
— Ако надзирателят на затвора се беше показал малко по-великодушен, моят устрем към свобода нямаше да се прояви така необуздано и тази неловка сцена нямаше да се състои.
— Надзирател? Как смееш да говориш така с мен… — Той млъкна изведнъж, защото иззад дърветата се показа Джъстин.
— Преминали сте границата на земите ни!
— Знам — отговори Уоруик. — Съпругата ми беше тази, която премина границата.
Джъстин хвърли въпросителен поглед към снаха си, но Ондин само поклати глава. Тримата обърнаха конете си и мълчаливо потеглиха към дома.
