любов чистото, гладко избръснато
на мъжа си, после забеляза превръзката на слепоочието му и смръщи чело. И този път беше избягнал смъртта на косъм… А тя беше готова да се откаже от живота си и да вземе в отвъдното дори нероденото си дете, като мислеше, че той е мъртъв.
— Слава Богу, върнахте се при нас, дукесо! — извика весело Чарлз.
Ондин откъсна поглед от любимото лице на мъжа си и огледа стаята. Джъстин и Клинтън, до Клинтън красива млада жена, която й беше бегло позната от двора, някакъв чужд мъж с тясно, тъжно лице…
— Ваше величество! — прошепна тя. — Защо сте тук?
— Държах лично да се уверя, че всичко е наред, и скоро след пристигането си в Лондон побързах да се върна в имението ви. Когато пристигнах, цялата бъркотия беше свършила.
Ондин се обърна отново към Уоруик, стисна ръката му, после помилва бузата му, без да я е грижа за публиката. Той също не се смути от компанията, защото нежно плъзна пръст по устните й.
Джъстин се покашля, за да привлече вниманието върху себе си, и зае място в края на леглото.
— Скъпа снахо, знам, че обожаваш брат ми, но не те ли интересува какво се случи?
— Знам всичко, скъпи братко. Джейк е заминал за Лондон, за да повика теб и Клинтън, и аз съм ви благодарна от цялото си сърце…
— Ето че не знаеш всичко! — провикна се весело Джъстин. — За съжаление ние с Клинтън сме виновни за ужасните събития, разиграли се тук. Тръгнахме да търсим свидетели на убийството на баща ти и лейди Ан подслуша разговора ни с един от стражите. Така узна къде се намираш и се съюзи с Хардгрейв, за да сключат сделка с подлия ти чичо.
— Какво стана с Хардгрейв? — попита, треперейки, Ондин.
— Мъртъв е — отговори спокойно Джъстин.
— Раул и Уилям също, нали? Чичо ми уби собствената си плът и кръв… Боя се, че никога няма да успея да докажа невинността на баща си. Вероятно чичо Уилям е унищожил фалшифицираните писма. Защо, защо не успях да ги намеря по-рано?
— Не тъгувай, мила, дукът е вече реабилитиран — отговори с усмивка Джъстин.
— За това трябва да благодарим на Сара, която виждате до мен, и на Джон Робинс — взе думата Клинтън и се усмихна нежно на младата жена.
— Тя ни осведоми, че той е бил един от постовете, станали свидетели на покушението срещу Негово величество — допълни Джъстин.
Сега напред пристъпи меланхоличният непознат.
— Милейди, трябва да ви помоля за прошка, защото постъпих като страхливец. Онзи ден бях толкова объркан, че не знаех какво всъщност съм видял. А когато споменът се върна, вашите роднини заплашиха живота на сестрите ми. Така разбрах какво е станало, защото човекът, който ме изнудваше, беше същият, който прониза с меча си баща ви и го обвини в държавна измяна — братовчед ви Раул.
— Бог да ви благослови, Джон Робинс! И вас също, Сара! — проговори през сълзи Ондин. — Сега вече съм напълно щастлива.
— Остава ни да изясним само едно — отбеляза кралят. — Съдбата на лейди Ан. Кога ще пристигне тя?
— Тази вечер в осем — отговори Уоруик. — Верният Джейк я чака в „Бялото перо“ и ще я държи непрестанно под око. Не искам да изпусна това удоволствие. — Той стана решително и се обърна към младата жена до Клинтън: — Сара, нали ще правите компания на жена ми?
— Това е несправедливо — възмути се Ондин. — Ние със Сара също искаме да присъстваме на развръзката.
— Ти трябва да почиваш — нареди строго Уоруик. — Само си помисли какво преживя…
— А теб едва не те застреляха — възрази Ондин. — А после ме измъкна от онзи ледено студен поток!
— Съпругата ви е толкова темпераментна — рече кралят на Уоруик, сякаш Ондин не присъстваше. — Сигурен съм, че ви чакат трудни години.
— Така е — съгласи се през смях Джъстин. — А езикът й е толкова остър, че тръпки ме побиват!
Ондин запрати една възглавница по главата му и той я улови ухилено.
— Не се безпокойте, аз ще се оправя с жена си — увери ги тържествено Уоруик. — Ще позволите ли да поговоря насаме с нея?
Чарлз излезе веднага от спалнята и другите го последваха. Уоруик седна на леглото и улови ръцете на Ондин.
— Нали вярваш, че те обичам с цялото си сърце?
— Да — пошепна щастливо тя.
— Тогава остани тук.
— Защото ти така заповядваш?
— Не, защото те моля.
— Но ти пострада много повече от мен.
— Ондин! — Уоруик я взе в прегръдката си, притисна главата й до гърдите си и тя усети мощните удари на сърцето му. — Не съм толкова сигурен кой се измъчи повече…
— Помисли малко! Ан е опасна жена.
— Не се боя от нея. Страх ме е само за теб и за детето.
— Е, добре, тогава ще се подчиня на желанието ти.
Той я целуна нежно и се сбогува.
Джейк откри господаря си веднага след влизането му в таверната. Джъстин и Клинтън му махнаха с ръка да не им обръща внимание и той побърза да отмести поглед.
Лейди Ан седеше на пейката в ъгъла и отпиваше нервно от чашата с вино, което си беше донесла от Лондон. Хардгрейв беше тръгнал преди няколко часа и ако не се появеше скоро, нямаше да осъществят най-важната част от плана си.
— О, виж ти кой бил тук! Лейди Ан! — извика весело Джъстин, целуна ръката й и седна до нея. Ан го изгледа несигурно и в този миг от другата й страна се настани още един мъж. Тя се обърна стреснато и погледна в засмяното лице на Клинтън.
— Какво правите тук? — попита Джъстин.
— Нали знаете, че обичам да общувам с простия народ. Това ме забавлява — отговори с изкуствена бодрост жената, докато тайно се питаше какво възнамеряваха двамата. Дали имаха среща с Уоруик?
Само след минута се появи и графът на Норт Ламбрия — не в ролята на ковач, а с копринена риза, кадифен панталон, черна наметка и шапка с разкошно перо.
— О, Ан! — поздрави любезно той.
— Уоруик… — прошепна тя и се опита да се усмихне. Паниката й нарастваше. Беше попаднала в капан. Седеше между Джъстин и Клинтън, а лорд Чатъм, демоничният господар на Норт Ламбрия, стоеше точно пред нея.
Привидно учуден, Уоруик вдигна вежди, зае място насреща й и погледна втората чаша, която стоеше на масата.
— Вино за двама? Очакваш ли някого?
— Не. Обслужи се, ако желаеш…
— По-добре не. Тукашният ейл е много добър. Моли! — Той махна на келнерката, която с усмивка донесе три пълни кани. — Скъпо момиче — продължи тържествено Уоруик, — смятам, че обстановката в тази кръчма не е подходяща за твоята крехка възраст. Не искаш ли да работиш в добър дом? Скоро се връщам на север и ти можеш да заминеш с мен.
— О, да, с голямо удоволствие! — отговори признателно Моли и намигна на някой, който седеше в ъгъла. Когато се обърна, лейди Ан видя ухиленото лице на Джейк. Слугата й се поклони и се ухили още по- широко. Тя се опита да стане от мястото си, но Клинтън я задържа.
— Какво става тук? — попита възмутено тя и Уоруик въздъхна дълбоко.
— Ти никога няма да признаеш поражението си, нали?
— Какво поражение?
