вярваше дори и на Аларик.
Дните в двора на норманския дук се нижеха бавно. За да разсее тревогата си, Фалън прекарваше по- голямата част от времето с децата на Матилда като се опитваше да ги научи на английски. Особено удоволствие й доставяха срещите с чичо й Улфнот, който живееше в замъка като заложник. Всички се отнасяха към него с уважението, полагащо му се заради неговия произход.
Междувременно пристигна известието, че дукът е спечелил битката и за храбростта му е удостоил Харалд с рицарско звание.
Тромпетни сигнали оповестиха завръщането на победоносните войни, Фалън ги посрещна с искряща златиста рокля, пристегната в кръста с широк везан колан.
Когато баща й се появи на кон редом с Уилям, тя се завтече срещу му и с радостна усмивка му поднесе бокал вино. Извън себе си от щастие, Харалд я притисна силно към себе си.
— Татко! — прошепна тя с обич.
В това време Аларик слезе от черния си боен кон. Погледът му се спря на Фалън, а тя поруменя и рязко извърна лице.
В залата ги посрещна музика. Най-първите благородници се разположиха вляво и вдясно от дука и дукесата. Поставиха Фалън между баща й и Аларик. Аларик разговаряше оживено с дамата от лявата си страна, но същевременно усещаше с цялото си същество присъствието на Фалън. Тя също усещаше близостта му — мускулестата му ръка, мириса на неговото тяло. И докато той разговаряше и се смееше, коляното му от време на време докосваше нейното, Фалън изгаряше от жажда, но не бе в състояние да надигне сребърния бокал, от който пиеше и Аларик, какъвто бе обичаят тук.
Ненадейно той се наведе към нея и дъхът му опари страната й.
— Може и да съм дявол с рога — прошепна й той, — но, кълна се, няма да се отровите, ако пийнете от моята чаша.
Той тикна бокала в ръката й, а сивите му очи я загледаха напрегнато.
— Не съм жадна — проговори тя.
— А аз не съм дявол — настоя той.
Едва след няколко секунди Фалън осъзна, че е изпила виното до капка, нещо, което се възприемаше като крайно невъзпитана постъпка. Аларик направи знак на един от прислужниците да долее.
— Всъщност аз съм този, който трябва да се пази — започна той с усмивка. — Но както виждате, изобщо не ме е страх да пия от една и съща чаша с вас. Нещо повече, чувствам се поласкан.
Докато траеше пиршеството, за доброто настроение на присъстващите се грижеха жонгльори и дресьори на танцуващи мечки и диви котки. После започнаха танците и Фалън просто не можеше да си поеме дъх. Тя се смееше и флиртуваше с цял куп млади рицари, без да си дава сметка, че по този начин предизвиква завист и ревност в присъстващите дами. В един момент дори видя Аларик да танцува с едрогърда червенокоса жена, която упорито му шепнеше нещо в ухото и най-безсрамно търкаше тялото си в неговото.
Тази вечер дукът пи по-малко от обичайното и независимо от веселието, което цареше навсякъде, лицето му изглеждаше сериозно. Накрая той се оттегли с Харалд в личните си покои. Движена от лошо предчувствие, Фалън скришом ги последва.
За неин късмет двамата забравиха за затворят вратата зад гърба си и Фалън успя да види, че около дългата маса пред камината са се събрали много мъже, сред които позна доведените братя на Уилям — Одо и Робер, както и архиепископа.
— Харалд, трябва да гласувате за мен, когато Съветът на великите се събере след смъртта на Едуард. Настоявам да ми обещаете поддръжката си още сега.
— Но това не е по силите ми — опита се да обясни Харалд.
— Едуард ми обеща трона, Харалд. Искам от вас само едно — съгласието ви, че ще дадете гласа си за мен, за да подсигурите правото ми върху престола. Може би трябва дори отсега, докато Едуард е жив, да изградим заедно военна база в Доувър.
При тези думи дукът се усмихна дяволито. Собствената му идея, родила се току-що в главата му, очевидно го въодушевяваше, а гласът му издаваше страст и ентусиазъм.
— Представяте ли си, Харалд? Вие и аз! Представяте ли си само какво можем да направим ние двамата за Англия!
Фалън притисна устата си с ръка, за да не изкрещи. Какво си въобразяваше този дук там? Англия никога нямаше да позволи да я управлява този норманин! Тя напрегнато очакваше какво ще отговори баща й. Щеше ли да отстъпи пред Уилям? Години наред той трябваше да се бори с приумиците на краля, граничещи понякога с идиотизъм. А може би наистина вярваше, че под управлението на Уилям нещата ще потръгнат? Фалън затаи дъх, тъй като в този миг дукът сложи на масата дебела библия.
— Обещайте, Харалд! Закълнете се над Светата библия!
В отчаянието си Харалд се опитваше да обясни на дука по какъв начин действа Съветът на великите, но Уилям твърдоглаво настояваше на своето. Най-накрая Харалд не издържа, въздъхна, целуна библията и се закле, че ще подкрепя Уилям в преследването на амбициозния му план.
Съвсем объркана от видяното и чутото, Фалън се дръпна назад. Баща й всъщност много добре знаеше, че за чужденеца нямаше да гласува нито един английски благородник. Та нали тъкмо по тази причина години наред търсиха жив наследник с кралска кръв! А и простолюдието със сигурност щеше да предпочете Едгар Ателинг, независимо от младостта му. Накрая стигна до извода, че баща й е действал под натиск. Той разбираше, че ако не отстъпи, Уилям ще ги задържи като пленници.
Внезапно обаче долови съвсем близо гласове и отвори най-близката врата, за да се скрие. В стаята имаше огромно легло, писалище, както и няколко стола, ракли и стойка за оръжие. Камината бе запалена, а в голямото дървено корито пред нея седеше човек, чието лице бе покрито с мокра кърпа.
— Нижел, ти ли си? Ела да ми долееш още малко вода.
Фалън позна начаса този дълбок глас и замръзна на място.
— По дяволите, Нижел, не чуваш ли какво ти казвам? Размърдай се, момче! Няма да карам дамата да ме чака, я!
Боже, онази, червенокосата, била дама, помисли си Фалън с неприязън. Само варварин може да открие нещо хубаво в такава вулгарна жена. Дали пък да не долее гореща вода вместо слугата? Може би тогава той нямаше да махне кърпата от лицето си? Речено-сторено — тя грабна нервно котлето и се наведе разтреперана над коритото.
— Нижел — повтори той нетърпеливо и направи точно това, от което тя се боеше. Фалън пусна котлето и понечи да избяга. Но закъсня. Аларик я хвана за китката и я притегли в коритото.
— Пак ли вие?
Тя лежеше безпомощна върху коленете му, а мократа рокля прилепна към тялото й. Отчаяно се опита да се измъкне от хватката, но напразно.
— Пуснете ме — изкрещя тя. — Проклет нормански плъх!
Вместо това обаче той я притегли още по-плътно към себе си. За неин ужас зърната на гърдите й набъбнаха от интимното съприкосновение с тялото му. Изпита усещането, че е разсъблечена — мократа рокля бе станала напълно прозрачна. Когато осъзна каква гледка представлява за мъжките му очи, цялата поруменя от срам.
А неговият поглед наистина се спусна, жаден и безсрамен, надолу до твърдата й гръд, за да се завърне веднага след това обратно на лицето й. Синевата на очите й, копринената черна коса, полуотворените устни, твърдите, стегнати гърди — всичко това направо го подлудяваше. Устните му се впиха в нейните, ръцете му се плъзнаха леко и нежно по гърдите и погалиха втвърдените зърна. В този миг тя усети как езикът му проникна в устата й и любопитно се заигра там.
Едновременно замаяна, уплашена и възбудена, тя почувства подсъзнателно, че в нея набъбват сокове и сладостни тръпки разтърсват тялото й. Как е възможно, помисли си тя, да мразиш някого толкова силно и същевременно той да събужда в душата ти такива чувства?
Устата му се откъсна внезапно от нейната и тя се завърна в действителността.
— Копеле! — изхълца Фалън с подути, треперещи устни.
— Дъще на Харалд, предупреждавам ви!
— Мразя ви, мразя ви — прошепна тя с учудващо дрезгав глас.
