е наранена гордостта ви и нищо повече.
Тя се нахвърли като фурия върху му и ноктите й се забиха дълбоко в голата кожа над кръста му. Изненадан, той изпусна меха с виното, който тъкмо надигаше.
— Фалън!
Беше толкова разярен, че гласът му отказа да го послуша. Сграбчи я за раменете, извъртя я към себе си, запокити я брутално върху одъра и я притисна с крак.
— Престанете веднага, Фалън! С мен не можете да се справите.
Тя се опита да стане, но ризата се свлече от раменете й.
Гърдите й се надигаха и спадаха, голият й крак докосваше коляното му, а нейното лице бе тъй близо до неговото, че долавяше дори и дъха й. Той я пусна, но Фалън не помръдваше. Тогава Аларик впи жадно устни в нейните, мускулестото му тяло я притисна здраво, опитните му ръце се плъзнаха по нейните разголени гърди. Тя не помръдна и когато езикът му премина по наедрелите зърна на гърдите, тя само изписка тихо и изплашено.
Ненадейно обаче той се отдръпна, блъсна я ядосан и отново й облече ризата. С един скок тя се намери на крака и разтреперана навлече изсъхналата рокля.
— Трябваше да ви пробода с кинжала — извика тя най-искрено.
При тези думи Аларик се разсмя. А Фалън сграбчи някакво старо, ръждясало котле и го хвърли по него. Той обаче приклекна пъргаво и необикновеното оръжие прелетя над главата му. После се изправи. Ядът му отлетя, взе ръката й в своята и я поднесе към устните си.
— Дали да не сключим мир? — попита той тихо. — Дъждът вече спря. Крайно време е да се прибираме.
— Добре. Да сключим мир — прошепна тя. — Временно.
Десета глава
Есента на 1065-та година бе изключително слънчева и топла. Фалън седеше върху наметалото си, разстлано на меката трева и наблюдаваше работниците, които довършваха новата църква на краля. И за да се различава от църквата „Свети Павел“, нарекоха новата Уестминстър. Баща й бе претрупан с работа и остана на остров Торни, а кралят ловуваше някъде заедно с чичо й Тостиг.
— Тази сграда ще стане истинско произведение на изкуството, не мислите ли? — обади се седящият до нея Делън.
Фалън дари младия мъж с прелестна усмивка. Хубавите му сини очи я гледаха възхитено и влюбено. Косата и брадата му с цвят на мед проблясваха на слънцето.
Фалън се протегна мързеливо като доволна котка на припек и кимна с притворени очи. Делън се възползва от изгодния момент и бързо и срамежливо я целуна по устните. Тя пък игриво започна да скубе брадата му.
— Внимавайте, сър, баща ми може да ви види от двореца. Сигурно седи сега на някоя маса, а прозорците на кабинета му…
— … а по какъв начин ще ни види от всичките тези кестенови дървета? — прекъсна я Делън през смях. — По-скоро съм склонен да мисля, че преднамерено няма да гледа насам. Вероятно е учуден от търпението, с което приемам постоянното отлагане на нашата сватба. Вие също никак не ме окуражавате… някой път се държите мило като ангел, а друг път се заяждате без повод и сте хладна и неприветлива.
— Не е вярно — разсмя се Фалън. — Та нали ви обичам.
Този път Делън я целуна по-смело. Тя обгърна врата му с ръце и се притисна към него. В жилите му течеше смесена кралска датска и благородническа английска кръв. Той бе хубав, млад, амбициозен и я обичаше искрено и нежно. Приемаше капризите й и неочакваните пристъпи на гняв, без да я нагрубява. Бе пътувал много и го познаваха като истински образован английски благородник. Макар че го харесваше много, баща й се колебаеше дали да му я даде за жена. Макар че бе убедена в любовта си към него и се чувстваше добре в негово присъствие, тя също изпитваше колебания.
Тя самата не можеше да си даде точна сметка на какво се дължи тази неувереност. Ценеше го, но не изпитваше трепет, когато се целуваха. Вътрешно копнееше за онази възбуда, която изпита в обятията на Аларик.
Изплашена от споходилата я еретична мисъл, тя се отдръпна от Делън. Бузите й пламнаха от срам и тя се претърколи встрани, не разбирайки какво става с нея. Нима никога нямаше да забрави онзи проклет норманин?
— Фалън? Обидих ли ви с нещо? — запита разтревожено Делън.
Неговите дълги, тънки пръсти докоснаха нежно косата й. Тя се обърна внезапно, притисна се безсрамно към него и го зацелува бурно. В този миг реши да му стане жена.
— Фалън — промълви той накрая със затаена страст в очите. — Обичам ви! По цели нощи не мога да спя и мисля за вас. Това е мъчение, изтезание… кога най-сетне ще ми дадете дума.
— Ще се оженим, обещавам ви.
— Какво?
— Ще се омъжа за вас…
— О, Фалън, кога, кога?
— При първа възможност — разсмя се тя. — Когато татко сметне за правилно.
Делън я прегърна извън себе си от щастие.
— Аз съм най-щастливият мъж на света — извика той радостно, вдигна я във въздуха и я завъртя лудо.
— Фалън, цялата треперите! — възкликна той.
— О, не, просто съм развълнувана. Това е всичко — отвърна тя.
Усмихна се, положи глава на гърдите му и се заслуша в тупкането на неговото сърце. Какво ли означаваше това неочаквано разтреперване? Предупреждение? Или лошо предчувствие?
Наложи си да не мисли за лоши неща. Нямаше никаква причина за страх. Нейните сънародници се възхищаваха от баща й и го почитаха заради справедливото му управление. Цареше мир и хората бяха щастливи.
— Фалън…
Делън не продължи, тъй като съзря група ездачи да слиза от една барка и да се насочва в кариер към кралската резиденция.
— Какво се е случило? — извика Фалън.
— Елате, любима, сега ще разберем.
Задъхани, те влетяха в кабинета на Харалд. Той седеше зад писалището и изслушваше кралския куриер. Фалън забеляза веднага, че изглежда болен. Без да се съобразява с етикета тя коленичи до стола му. Той погали успокоително ръката й и се усмихна.
— Брат ми Тостиг при краля ли е все още?
— И двамата се връщат тук, графе. Но кралят изрично нареди да започнете незабавно преговори с метежниците.
При тези думи Харалд въздъхна и лицето му помръкна. Може би бунтът бе оправдан? Може би обвиненията срещу Тостиг бяха правдиви — оскверняване на храмове, плячкосване? Какво да предприеме?
— Йорк е обкръжен — продължи куриерът, — а привържениците на Тостиг са избити. Бунтовниците заплашват, че ще потеглят на юг. Настояват кралят да изземе правата на Тостиг и мястото му да се заеме от Моркър. Трябва веднага да потеглите на север и да уредите въпроса.
— Разбира се — кимна Харалд.
Погледът му се спря на Делън, който от своя страна погледна тъжно към Фалън. Харалд се изправи.
— Ще направя всичко възможно, за да се постигне мирно решение.
Още същия ден Харалд и Делън заминаха.
Харалд се изправи пред факта, че брат му Тостиг е обвинен справедливо. Налице бяха доказателства, че облага с допълнителни данъци своите крепостни, че изопачава законите в своя изгода и е избил
