нападателя, но някаква сила изви китката й и оръжието падна в пръстта.
— За бога, Фалън, какво правите?
Някъде от много далеч тя дочу някой да извиква името й. Откъде ли разбойникът знаеше името й?
Този път позна гласа. Изобщо не се помръдна, когато той отметна косата от челото й. После отвори очи.
— О, боже! — промълви тя, останала без глас.
— Бог ми е свидетел, вие умеете да си служите добре с това оръжие! — усмихна се Аларик. — Не предполагах обаче, че ще го насочите и срещу мен.
— Не съм направила такова нещо.
— Моля ви, вие замалко щяхте да ме убиете.
— Жалко, че не съм го сторила. Моля ви, сър, не съм знаела…
— Извиках ви по име.
— Не съм ви чула. Така се страхувах, че…
— Е, вече няма причина да се страхувате.
Той й протегна ръка и тя се изправи. Все още трепереше, но се поуспокои, защото очевидно Аларик бе убил втория нападател.
— Всъщност защо, по дяволите, се отделихте от другите?
— Е, сър, реших да пояздя малко сама.
— Сама? В гората?
— Наистина исках да остана сама.
— Баща ви направо е полудял от притеснение. Хайде, идвайте. Бог ми е свидетел, не мога да го упрекна, че се е разтревожил толкова за вас. Вие примамвате мъжете както светлината молците… оръженосци, благородници, а сега дори и… крадци!
Внезапно заваля пороен дъжд.
— По-бързо — подкани я той настойчиво.
Тъй като нямаше друг избор, тя се запрепъва след него. Той забеляза, че тя го следва трудно, вдигна я на ръце и я пренесе до една просека, където изсвири пронизително с уста. От гората изскочи враният кон, Аларик я намести отпред на седлото и се метна зад нея.
След няколко минути стигнаха до малка, необитаема къща.
— Ще заведа коня в конюшнята — каза той и я остави пред вратата.
Фалън само кимна с глава. Какво друго й оставаше, освен да се примири с положението, в което се намираше?
Къщичката се състоеше от едно-единствено помещение — оскъдно обзаведено, но чисто. Тя сне мокрото си наметало и отиде до опушената камина, за да провери дали има дърва.
В този миг вратата се разтвори широко и Фалън разпозна силуета на Аларик. Някъде далеч зад него светкавица освети небосвода. Той влезе с големи крачки, остави седлото на пода и затвори вратата. После приклекна до Фалън и запали сръчно огън. Не след дълго в стаичката стана топло.
— Трябва да си съблечете мократа рокля — предложи той.
Полудял е напълно, помисли си тя. Какво безсрамие! Да иска такова нещо от нея!
— Отдолу имате и риза — засмя се той, забелязвайки израза на лицето й. — Ако си свалите роклята, ще изсъхне по-бързо.
— Ще си остана така, благодаря — отклони предложението тя.
Детинското й държане го подразни, той изруга и донесе проста кожена завивка от леглото в ъгъла.
— Как може да сте толкова неразумна! — извика той ядосан и я изправи на крака. Развърза колана й с бързо движение, подхвана роклята за ръба и отведнъж я съблече през главата й. После я уви в кожената завивка.
— Така е по-добре, нали?
След като окачи двете наметала близо до огъня той съблече ризата и туниката си. Фалън премести смутено поглед към танцуващите езици на пламъка.
О, как го мразеше само! Всяка фибра на тялото й го ненавиждаше. Та той дори не се посвени да я удари! Вярно, че бе рицар, но в надменното му държане не можеше да се открие и капка финес или вежливост. Накратко, самото присъствие на този противен незаконороден норманин я изпълваше с безпомощна ярост.
И все пак предния ден тялото й тръпнеше в наслада под неговите ласки. Как е възможно това, недоумяваше Фалън.
Дъждът все така барабанеше по покрива, Фалън протегна ръце към огъня, при което кожената завивка се свлече от раменете й.
Тънката материя на ризата вече беше изсъхнала, но на Аларик му се струваше, че тя седи гола пред него. Не беше в състояние да отклони поглед от това крехко тяло — измъчваше го сладкият спомен за пълните й стегнати гърди, за устните й и нейното топло дихание. До този момент нито една жена не бе успяла да го възбуди дотолкова. След смъртта на Морвена сърцето му се втвърди и той не се боеше, че Фалън ще пробие дебелата ледена обвивка. Боеше се само, че при вида й може да изгуби разсъдъка си. Защото тя разбуди в него сладостни мечти и представи, които все повече и повече подклаждаха страстта му.
Желанието да я притежава го завладя толкова силно, че вбесен от собствената си слабост, той се изправи рязко и разтвори широко прозореца и кепенците. Навън обаче валеше като из ведро и затова ги хлопна отново.
Фалън прикри раменете си със завивката и го загледа тревожно.
— За какво служи тази къща? — поиска да узнае тя.
— Това е ловна хижа. Ако милейди не се бе държала като невъзпитано дете, сега нямаше да сме пленници на дъжда.
Упрекът му я накара да подскочи.
— Не съм направила нищо подобно — прекъсна го тя гневно.
— Вие сте просто глезла, Фалън. Винаги сте си била такава.
— А вие пък сте копеле. Не мога да ви понасям!
— Знам, че ме мразите. И да ви кажа ли защо? Защото никога досега не съм се подлъгал по вашите престорени усмивки и захаросани лъжи. За разлика от онези недорасли клетници, които попаднаха в капана ви.
— Лъжете! Достатъчно е само да си отворите устата и от тях друго, освен лъжи няма да чуеш!
Забелязвайки сълзите, които избликнаха в очите й, той съжали, че е изобщо започнал този разговор. Но вече бе твърде късно.
— Вие и такива като вас сте ненадминати, стане ли дума за лъжи и коварство.
— Как си позволявате да ми говорите такива неща! — извика тя с разтреперан глас. — Как си позволявате, Аларик! Минали са само броени часове, откакто любимият ви дук изнуди баща ми, да, наистина го изнуди.
— Никога ли не ви е хрумвало, че за баща ви може би ще е по-лесно да служи на Уилям, отколкото постоянно да заглажда грешките и пропуските на Едуард? Харалд и Уилям са връстници, и двамата са бойци. Уилям е горд, а баща ви умен. Те двамата биха могли да управляват страната — твърдо, но справедливо. Освен това още преди години Едуард обеща трона на дука.
— Едуард е капризен и непостоянен човек. Ако му хрумне, може и кучето си да короняса — изрече тя с презрение.
Аларик се загледа в нея. Чувствата му бяха раздвоени. Не знаеше какво точно изпитва към тази жена — омраза или възхищение заради неистовата й гордост. Що за човек беше тя — отракано женче или пък крехка девойка? Но всъщност тези въпроси изобщо не го интересуваха, тъй като я желаеше противно на всякакъв разум.
— Уилям е само един жалък егоист, който не се спира пред нищо — продължи тя с горчивина в гласа. — Ето, иска дори да ожени баща ми за едно дете!
— А, такава била, значи, работата. Сега стана ли ви ясно, че и вие сте незаконородена. Точно като дука и мен. В поведението на баща ви няма нищо осъдително. Дори и английските закони му дават право. Просто
