нещо повече.
Притисната към насипа, младата жена изпита отначало студ, а сетне прилив на гореща вълна. Усещането за студената вода се сливаше с допира на тялото, с жарта на целувките му. Тия за миг си спомни, че блузата, с която беше, не е нейна, но това нямаше значение, защото той бе решен да я освободи от нея, и то бързо. В съзнанието й се стрелна мисълта, че не е възможно да искаш някого толкова много, да изпитваш такъв разкъсващ глад — глада, който тя съвсем наскоро бе познала и как може да бъде задоволен. Опита се да протестира, но звукът замря в гърлото й, задушен от целувката му. Устните му останаха впити в нейните, пиеха до насита от сладкия им нектар, докато пръстите му търсеха копчетата, връзките, панделките. Тя потрепери от студения въздух и ледената вода, изви се към него, когато дланите му обхванаха гърдите й. После устата му пое едното зърно, влажно и горещо, докато всичко наоколо бе дяволски студено…
Ръката му се плъзна между бедрата й и ги разтвори. Тя усети пръстите му. У нея сякаш изригна сладък вулкан, а слабините й бяха обхванати от буен огън. Той продължи да целува устните и гърдите й. Пръстът му се движеше дълбоко в нея. Тия се гърчеше, извиваше, копнееща да избяга, копнееща за още. Дори когато хладният въздух я докосваше, усещането бе невероятно възбуждащо. Пръстът му продължаваше да навлиза безмилостно в нея. Галеше, дразнеше, разпалваше ненаситен глад. Толкова много бе копняла за докосването му. Ноктите й се впиха в раменете му, сетне пръстите й се плъзнаха надолу по гърба му.
Той се раздвижи и смъкна панталоните си. Притисна я още по-здраво към насипа и в следващия миг бе в нея, горещ, мълниеносен като светкавица, увличащ я във вихъра На бурята. Двамата сякаш изгаряха, обхванати от дивите пламъци на страстта, движеха се по-бързо от ветровете в зимна виелица, летяха по- нависоко от птиците в небето. Това бе огнена вихрушка, запалена и разгаряща се от безумието на страстта. Всички мисли за миналото и бъдещето отлетяха, дори настоящето нямаше значение. Бе останало единствено желанието към него, искаше да го усеща в себе си, всяко туптене, всеки тласък, който я издигаше все по-високо към онзи екстаз, който след като го вкусиш веднъж, става все по-сладък. Неуловим, почти непознат, но събуден от уханието на плътта му, от целувките му, от допира на пръстите й до хлъзгавата му бронзова кожа. Съчетан с безкрайно интимното усещане за най-съкровената част от плътта му, която пулсираше в нея, за устните му, за ръцете му…
Тялото му се изви и потрепери, когато достигна кулминацията си. Изпълни я топлина, която проникна в цялото й тяло, чувствена и сладка, пораждаща в нея същата сладостна вълна, която погълна целия свят, войната, насипа, нощта…
Беше толкова прекрасно, толкова естествено. Почти като вкуса на смъртта и със сигурност като надникване в рая. Макар че очите й бяха затворени, тя виждаше кадифената пелена на нощта, хилядите звезди, блестящи в небето. Сякаш се носеше върху пухкав облак и искаше завинаги да остане така, никога да не се спуска надолу. При все това, когато започна да се спуска, отначало сякаш нямаше нищо против, защото продължаваше да го усеща в себе си. Обичаше да чувства тялото му притиснато към нейното, да се опива от ръцете му, обвити около нея, от мириса му…
Тогава усети водата. Сега бе ледена. Всяка пръска я караше да тръпне от студ. Усети полъха на студения нощен вятър, ала Тейлър сякаш не забелязваше студа, докато тя не започна да трепери. Излезе от нея и се изправи, а тя се сви. Той намести панталоните си, събра мокрите дрехи, които бе пръснал наоколо, после се върна при нея и протегна ръка. Тя не пое ръката му, но взе мокрите си гащи. Трепереща неудържимо ги обу, той й помогна да облече корсета, пръстите му завързаха връзките, после закопчаха копчетата на блузата. Но просмуканите с влага дрехи не я стоплиха.
— Най-бързо и най-безопасно е да се върнем така, както дойдохме. На отсрещния бряг може да има постове, но полата ти и моят мундир са там. Трябва да преплуваме до тях.
Тия кимна и се гмурна във водата. Все още трепереше. Усети го от едната си страна и осъзна, че никога няма да избяга от него — нито на суша, нито във водата.
Стигна до брега, откъдето бе започнала безразсъдния си опит за бягство. Бе твърде студено, за да излезе от водата, и тя клекна в нея.
— Няма да ти стане по-топло, ако стоиш във водата — рече Тейлър, хвана я за ръка и й помогне да стане.
Тя се препъна и се вкопчи в него, докато се изправяше.
Той й подаде полата. Тя бе цялата мокра, но Тия я облече — иначе не можеше да се върне в лагера, а искаше да е там час по-скоро. Беше вцепенена от студ, чуждите дрехи бяха натежали от водата, а влажната, тежка и гъста коса бе полепнала по гърба й.
Мундирът му бе сух и той я наметна с него, после взе обувките й, ботушите и ризата си. Прегърна я и я поведе през дърветата.
— Има и по-кратък път — каза тя.
— О?
— Да, този, по който дойдох вчера.
— Води ме.
— Ти знаеш къде е, нали миналата нощ ме проследи.
— Хм, бях забравил.
Обърна се и я поведе покрай извитата тясна пътека между боровете. Излязоха от дърветата и се озоваха зад палатката му. Притичаха и пропълзяха под платнището. Газената лампа на масата бе запалена и изпълваше палатката с жълтеникава светлина.
Тейлър остави ботушите си, нейните обувки и ризата си до сандъка и се обърна към нея.
Тя продължаваше да трепери. Той свали мундира си от раменете й и заповяда:
— Веднага съблечи тези дрехи.
Беше й толкова студено, че не можеше да помръдне. Искаше да възрази, просто по навик, но не го направи. Остана неподвижна и той се зае с малките мокри копчета и връзки.
Когато дрехите й се скупчиха в краката й, Тейлър я уви с едно одеяло, събра мокрите дрехи и се запъти към изхода на палатката.
— Тейлър! — промърмори тя и се уви по-плътно в одеялото.
— Какво?
— Какво… какво ще обясниш?
— Че дрехите ти са мокри?
Страните й пламнаха.
— Но…
— Никой няма да задава въпроси — отвърна той и излезе. Тия се сви на леглото, загърната с одеялото, опитвайки се да се стопли. Тейлър се върна след няколко минути. Носеше в ръка войнишко канче, от което се издигаше пара и се разнасяше апетитна миризма.
— Това е прочутата пилешка супа на Хенсън — рече той и й подаде канчето.
Тя го пое, благодарна на топлината, която първо стопли дланите й, а когато отпи няколко глътки, се разля по цялото й тяло.
— Изглежда, Хенсън пак е откраднал някое южняшко пиле — пошегува се Тейлър.
— А за теб няма ли? — попита Тия.
— Аз ядох по-рано с войниците.
Тя не възрази. Умираше от глад, а супата на Хенсън — независимо дали бе сготвена от откраднато пиле или не — беше много вкусна.
Той я наблюдава известно време, после се обърна, отново излезе навън и се върна с две чаши кафе. Тия бе изпила супата, Тейлър взе канчето от ръцете й и й подаде чашата с кафе.
Младата жена изпи и кафето. Вече почти се бе стоплила.
Той взе чашата от ръката й, а тя се отдалечи от леглото, без да сваля одеялото от себе си. Чу как той свали мокрите си панталони, повдигна стъклото на лампата и духна пламъка.
Тя продължи да стои неподвижно в тъмнината, на няколко крачки от леглото.
Тия го чу как се промъкна под завивките, после чу въздишката му.
— Ела в леглото, Тия.
— Кога тръгваш?
— Скоро.
