Карим потръпна. Сега жената му показваше друго Клише.
— Ето последната училищна снимка от Гернон. Училището „Ламартин“. Точно преди да заминем за Сарзак.
Ченгето се взря в усмихнатите лица на децата. Позна Юдит, после схвана поразителната истина. Беше очаквал това. То бе единственото обяснение. И все пак не разбираше.
— Юдит не е ли била единственото ви дете?
— И да, и не.
— И да, и не? Какво… какви ги говорите? Обяснете ми.
— Нищо не мога да ви обясня, младежо. Мога само да ви разкажа как необяснимото съсипа живота ми.
XI
54
В сутерена с архивите имаше истински океан от хартия. Талази от папки по рафтовете — натрупани, завързани, издути. Купища пакети задръстваха пътеките между тях.
Ниманс прескочи купчините и тръгна по първата пътека. Докато преглеждаше регистрите, не спираше да мисли за Фани, за невероятния час, който бе изживял. Усмихнатото лице на младата жена в полумрака. Покритата й с белези ръка, която загаси лампата. Малките сини пламъчета, които горяха в нощта — очите й.
Колко време бе прекарал в обятията й? Не можеше да каже. Но по устните си, по наранената си кожа усещаше нещо като татуировка, като отпечатък. Фани бе изтръгнала от душата му отдавна загубени тайни, забравени пориви, чието възкръсване дълбоко го вълнуваше.
Ниманс се съсредоточи. Отвори нужната му папка и започна да чете фишовете. Имена. Дати. Отчети на сестри за новородените бебета. На всеки фиш бяха отбелязани фамилията, теглото, ръстът и кръвната група на детето. Както и броят на дадените биберони и имената на някакви препарати, явно витамини или нещо подобно.
Прегледа всички фишове — бяха няколкостотин и се отнасяха за период от повече от петдесет години. Нито едно име не му напомни нещо. Нито една дата.
Реши да сравни фишовете с медицинските досиета на новородените. Извади петдесетина досиета и започна да сравнява първата им страница с фишовете. Установи, че първите страници бяха фалшифицирани. Етиен Кайоа бе имитирал почерка на сестрите доста прилично, но измамата си личеше съвсем ясно.
Защо го бе направил?
Полицаят сравни няколко фиша с първите страници на съответните досиета. Сравни всеки ред, всяка колона и не забеляза нищо. Копията бяха еднакви. Продължи нататък.
И този път видя.
Една незабележима разлика между истинския и фалшивия фиш. РАЗЛИКАТА. Все още не знаеше какво означава тя, но усещаше, че държи в ръцете си един от ключовете към загадката. Откри същата разлика и на други фишове, след това сложи в една папка пълните досиета и откраднатите от Кайоа документи.
Напусна сутерена и прибра папката в багажника на новата си кола — синьо жандармерийско пежо, после се върна в болницата и отиде в родилното отделение.
В шест часа сутринта мястото бе тихо и сънливо, въпреки ярките неонови светлини. Няколко от сестрите и акушерките, които срещна, се опитаха да го спрат, тъй като не носеше стерилни дрехи. Но трицветната му карта и решителният му вид не допускаха никакъв коментар.
Откри един гинеколог, който тъкмо излизаше от операционната. На лицето му бе изписана цялата умора на света. Ниманс се представи и зададе въпроса си — имаше само един въпрос.
— Докторе, има ли логическа причина, поради която бебето рязко да промени теглото си през първата нощ след раждането?
— Какво искате да кажете?
— Често ли се случва бебето да отслабне или да наддаде с няколкостотин грама в часовете след раждането си?
Лекарят отговори:
— Случва се. Но ако детето много спадне на тегло, се налага обстоен преглед, защото това означава, че има някакъв проблем.
— А ако наддаде? Ако само за една нощ теглото му рязко нарасне?
— Такова нещо не може да се случи. Никога. Не ви разбирам.
Ниманс се усмихна.
— Благодаря, докторе.
Ето каква била машинацията на пурпурните реки. Оставаше само да провери още нещо. В университетската библиотека.
55
— Вън! Всички!
Библиотеката бе ярко осветена. Полицаите вдигнаха носове от книгите си.
— Вън! — повтори Ниманс. — Разследването тук завърши.
Полицаите смутено се спогледаха. Несъмнено бяха чули, че главният комисар Ниманс вече не ръководи разследването. Несъмнено не разбираха защо прочутото ченге се разхожда с овързана глава и папка под мишница. Но кой можеше да се опъне на Ниманс, особено когато гледаше с този поглед?
Полицаите станаха и се приготвиха да си тръгват. Един от тях се приближи до комисаря и тихо го повика. Ниманс позна набития лейтенант, който разучаваше дипломната работа на Реми Кайоа.
— Приключих с тухлата, господин комисар. Исках да ви кажа… Може би не е важно, но заключението на Кайоа е наистина изненадващо. Спомняте ли си за атлона, за човека, у когото интелектът и силата, духът и тялото се сливат в едно? Ами значи Кайоа споменава за нещо като проект, чрез който да се възпроизведе подобно единство. Но не говори за нови програми за учениците и студентите, нито за преподавателите. Намеква за…
— За генетично решение.
— И вие ли сте чели работата му? Изглежда доста откачено. Според него интелектът е биологична реалност. Той е генетично заложен и трябва да се свърже с други гени, които са носители на физическата сила, за да се възпроизведе съвършенството на античния атлон…
Ниманс вече бе наясно със същността на заговора на пурпурните реки. И не искаше да чуе описанието му от тромавия полицай. Ужасът трябваше да остане латентен, подразбиращ се, мълчалив.
— Остави ме, момче — изръмжа той.
Но полицаят не спираше:
— На последните страници Кайоа говори за селекция на ражданията, за рационализирани съюзи, за нещо като тоталитарна система… Напълно смахната работа. Като във фантастичните романи от шейсетте години…
— Разкарай се!
Набитият полицай изгледа Ниманс, поколеба се, накрая си тръгна.
Комисарят прекоси пустата зала и спря пред бюрото на Реми Кайоа, главен библиотекар на университета. Натисна няколко клавиша на компютъра, после се замисли — необходимите му сведения бяха от периода преди седемдесетте години, така че нямаше как да се намират в машината.
Трескаво затърси из чекмеджетата на бюрото регистрите със списъците, които го интересуваха. Не на книгите. Не на студентите.
Само на остъклените кабини, заемани през годините от хилядите читатели.
Колкото и абсурдно да изглеждаше, Ниманс очакваше да намери във вътрешната логика на кабините,
