си.
Какво щеше да стане сега с нея? Бе изгубила не само майка си, но и своя дом. Въпреки че бе прекарала целия си живот в замъка на втория си баща, Кийли знаеше, че не е истинска Лойд и че мястото й не е сред тях. Сега бе съвсем сама на света.
Или може би не. Доведеният й брат я обичаше като истинска сестра. Също и братовчедите й Одо и Хю бяха искрено привързани към нея. А сега и този Робърт Талбот.
Измъчена, Кийли се изправи и се приближи към масата на майка си. След малко се върна до леглото с букет от дъбови листа и клонки и дълго бяло покривало, което миришеше на лавандула — уханието на майка й. От това ухание едва не полудя. Загубата й се струваше непрежалима. След като постави букета в ръцете на мъртвата и я целуна по бузата, Кийли промълви:
— До скоро… до Самуийн, мамо.
След това нахлузи церемониалните одежди върху стопилото се от болестта майчино тяло. Докосна медальона с глава на дракон, открояващ се върху бялата ленена блуза, и се помоли магията му да й даде вътрешната сила, от която щеше да има нужда.
Още веднъж си пое дълбоко дъх, за да се овладее, и по осветения от факли коридор се запъти към голямата зала. Влязла вътре, тя кимна на прислужниците на майка си, които побързаха да се заемат с приготвянето на тялото за погребението.
Сега Кийли стоеше сама на вратата и плъзна поглед по събралото се множество. Рис го нямаше, но верните й братовчеди, Одо и Хю, бяха тук. Като забелязаха колко е съсипана, те се завтекоха към нея.
Седнал начело на централната маса, Мадок погледна над халбата си с бира и видя момичето.
— Доста време й трябваше — с пиян глас изрева той.
Кийли отстъпи крачка назад, сякаш я бе ударил. Бе пребледняла като платно. Хората от свитата на Лойд ужасено затаиха дъх.
Как смееше да говори така за милата й майчица? Кийли понечи да се нахвърли върху него и да му даде да разбере, но братовчедите й я спряха навреме.
Одо и Хю превишаваха останалите мъже в залата поне с една глава, а онова, което не им достигаше в умствено отношение, компенсираха с невероятната си физическа сила. Сега те бяха застанали от двете й страни. Държаха я за ръцете и се опитваха да я успокоят.
Одо, по-възрастният от двамата, кимна по посока на барона.
— Няма смисъл да го дразниш.
— Къде е Рис? — попита Кийли.
— Замина с няколко от хората си за плячка — отвърна Хю.
Кийли бе изненадана.
— Искаш да кажеш, че обикаля наоколо за плячка, докато мама умира?
— Нямаше друг избор — обясни Одо.
— Мадок му нареди — добави Хю.
Кийли гледаше с неприкрита омраза седящия като крал Мадок.
— Къде се бави вечерята ми? — грубо подвикна той и удари с юмрук по масата. — Донесете още една бира. Без бира не мога да празнувам свободата си. Да ми я донесе Елън, онази с големите гърди.
Кийли го пронизваше с поглед, но последва съвета на братовчедите си и му обърна гръб, при което гарвановочерната й коса се разпиля като наметка. Девойката напусна голямата зала и отиде в кухнята. Одо и Хю я следваха по петите като две големи кучета.
— Здравей, Елън — извика Кийли на готвачката, жена на средна възраст.
— Много съжалявам за майка ти, Кийли. Беше мъдра и добра жена — опита се да утеши момичето Елън, вземайки го в прегръдката си. — Голяма загуба за барона, макар и да се съмнявам, че той си дава сметка за това.
— Мъката го кара да огладнява — обясни Кийли със сълзи в очите. — Погрижи се да получи вечерята си. Иска Елън да му я занесе.
Елън кимна и извика:
— Елън! — Появи се хубава млада прислужница. — Поднеси ястията на дългата маса — нареди й Елън, придърпвайки корсажа й малко по-надолу. — Хубавото деколте може да утеши един тъгуващ мъж. Бъди мила с барона.
Да пукне дано, помисли си Елън, и разтегли лице в крива усмивка.
— Последните желания на майка ми вече са известни — рече Кийли, след което отново се обърна към братовчедите си. — След вечеря опразнете залата за оплакването. По-късно ще се присъединя към вас. — След тези думи тя напусна кухнята.
Три часа по-късно Мегън Глендоуър Лойд лежеше в осветената от факли зала на родовия замък. Обикновеният дървен ковчег бе поставен върху няколко грели. Така както лежеше, облечена в проста бяла рокля, Мегън приличаше на заспала.
Кийли влезе в почти празната зала. Стигащата почти до кръста й гарвановочерна коса падаше свободно. Бе облякла собствената си бяла ритуална роба, а на гърдите й блестеше медальонът с изображение на дракон. В ръцете си държеше свеж букет от дъбови листа и клонки.
Одо и Хю бдяха край ковчега и я чакаха.
— Погрижихте ли се за гроба? — прошепна им Кийли.
— Изкопан е там, където ти искаше — отвърна Одо.
— А кръстът?
— Както нареди — обясни Хю.
Кийли кимна доволно и остави букета на гърдите на майка си. След това седна на пейката край ковчега.
Одо и Хю седнаха до нея — единият от дясната, а другият от лявата и страна. Към тях мълчаливо се присъедини вярната Елън, която донесе собственото си столче. Накрая се появи и Мадок, който седна на пейката до Одо.
— Заради това бдение човек не може да се наспи — оплака се той.
— Това е най-малкото, което можеш да направиш за една любяща съпруга, която е дала живота си, за да те дари със син — отвърна Кийли.
— Мегън никога не е била любяща съпруга — горчиво промърмори баронът. — Сърцето й винаги е принадлежало другиму, не на мен.
Кийли зяпна. Той говореше за баща й. Познаваше ли го Мадок? Кийли тъкмо се канеше да го попита, когато усети пръстите на Хю около китката си. Братовчед й се опитваше да й каже да си държи езика зад зъбите.
Мина час, после още един.
— Жаден съм — наруши тишината Мадок, надигайки се от пейката. — Имам нужда да пийна нещо. Веднага се връщам.
Той излезе и повече не се появи. Отец Бъндълс се появи малко преди изгрев слънце. Междувременно залата почти се бе напълнила с хора. Докато си проправяше път през множеството, старият духовник мърмореше под мустак нещо за безбожно ранния час. Да се погребват мъртъвци почти посред нощ, бе направи варварщина. В следващия миг погледът му спря върху Кийли.
В дългата си, свободно падаща бяла роба момичето приличаше на езическа принцеса. Около врата си носеше изплетен от дъбови листа и клонки венец.
— Не ти отива да носиш това на погребението на Мегън — озърна се той към нея. — Трябва да се причестиш преди изгрев слънце.
Лицето на Кийли помръкна и тя вдигна едната си вежда.
— Почитам паметта на майка си, отче Бъндълс. Ако възнамерявате да си губите времето в проповеди, най-добре да се откажем от панихидата. Вие решавате.
— Това е богохулство — избълва отец Бъндълс. Той хвърли поглед към сбралото се множество. — Къде са барон Лойд и Рис?
— Баронът спи, изглежда снощи пи малко повече от необходимото — обясни Кийли, — а брат ми е зает да граби англичаните.
