— Къде е Хенри?
Рис й намигна.
— Забавлява се с новата си приятелка, Елън Големите гърди.
Кийли направи отчаяна гримаса. Наистина трябваше да прояви повече строгост към по-малкия си брат. Но като се има предвид, че той й бе спасил живота, сърце не й даваше да му откаже каквото и да било.
— Трябва да събера клонки за празника на влюбените — смени темата Кийли и протегна ръка към палтото и кошницата. — А след това бих искала да посетя Мегън.
— Днес е студено — възрази Рис. — Не се бави дълго навън, може да навреди на племенника ми.
— Искаш да кажеш,
Навън, в двора, Кийли си пое дълбоко дъх. Тук, в Уелс, въздухът беше толкова чист. Облаците висяха застрашително ниско, но тук-там сивата пелена се разкъсваше и през нея проникваха плахи слънчеви лъчи. С всяка фибра на тялото си Кийли чувстваше, че зимата напразно се опитва да задържи земята и хората в лапите си. Тя виждаше зад хоризонта — зад тъмните гръмоносни облаци чакаше пролетта.
Кийли се загърна по-плътно в палтото си и навлезе в гората, която заобикаляше отвсякъде замъка Лойд. С кошницата в ръка, младата жена търсеше девет различни вида дървета, чиито клони трябваше да послужат за празничния огън.
Отначало събра дъбови и брезови клонки, символизиращи бога отец и богинята майка, а с това и плодородието. След тях — клонки от самодивско дърво против зли сили, от глог — за душевна чистота, и от лешник, символизиращи мъдрост. Накрая събра и клонки от дива лоза — символ на радостта, и от ела — символ на вечния живот. Но най-важни бяха ябълковите клонки, които тя сложи най-отгоре и които символизираха магията на любовта. Това беше празникът на сливащите се тела на младите влюбени и ябълковите клонки бяха неотменима част от тайнството.
Когато свърши със събирането на клонките, Кийли се върна на просеката в долината, където бе гробът на майка й. Мина покрай гробищата на рода Лойд и се изкачи по обраслия с трева хълм, на чийто връх като стари приятели растяха трите величествени дъба. Самотният гроб на майка й бе обърнат на изток, свещената посока, от която изгряваше слънцето.
— Добър ден — поздрави подобните на колони дъбове, бдящи над мястото, където майка й се бе молила за вечен покой.
Кийли коленичи пред гроба и си спомни по-щастливи времена. В лято и зима, в слънце и дъжд двете с Мегън бяха седели тук, където майка й й предаваше златната нишка на Великото Учение.
Кийли почувства, че не е сама и вдигна поглед.
— Татко! — изненадано извика тя.
— Слава богу, ти си добре — рече Робърт Талбот и коленичи до нея. Той я привлече към себе си и я целуна по челото.
— Това гробът на Мегън ли е? — попита херцогът, взирайки се в надгробния камък.
— Тук е погребана смъртната й обвивка — отвърна Кийли. — Но душата й е на път към Великото приключение.
— Едно високомерно английско момче, още с жълто около устата, но убедено, че знае всичко, заминало на осемнадесет години за Уелс — започна да разказва херцогът, зареял поглед в далечината. — То се влюбило безнадеждно в красива, загадъчна жена, която произхождала от древен уелски род, и се оженило за нея. Животът бил немилостив към любовта им и ги разделил. Момчето се оказало доверчив глупак и повярвало на лъжите на баща си… Ти си моята законна наследница, Кийли, и аз възнамерявам да те призная за такава.
— Цял живот съм живяла като копеле — отвърна Кийли. — Какъв е смисълът брат ми да бъде осъден на подобна незавидна съдба. Освен това аз вече не съм копеле — аз съм съпруга на графа.
— Очаквах да го кажеш. — Херцогът взе бинтованата й ръка и я целуна нежно. — Приличаш на Мегън не само външно, но и по душа.
— Благодаря, татко. — Кийли се усмихна на английския херцог, в когото бе открила свой баща, и в тази усмивка вложи цялата си обич към него. — Моля те, направи всичко, което е по силите ти, да убедиш Елизабет да освободи Ричард. Зная, че не ме обича, но не мога да допусна дъщеря ми да израсне без баща. От собствен опит зная колко ужасно е това.
— Елизабет смени задържането под стража на мъжа ти с домашен арест само няколко часа, преди Смит да те убеди да напуснеш Девъро Хаус — обясни й херцогът. Той свали медальона с останалата част от изображението на дракона и го положи в дланта й. — Ричард те обича повече от живота си и заслужава да носи това като символ на вашата любов.
— Ако това е вярно, защо те е изпратил? — попита Кийли, неспособна да се пребори с разочарованието, което заплашваше да я сломи. Разбира се, изпитваше неописуемо облекчение от това, че мъжът й е в безопасност, но…
— Ако се обърнеш — отвърна херцогът, — ще видиш един мъж, който рискува да си навлече гнева на кралицата, защото от любов към теб престъпи волята й.
Кийли се извърна. Недалеч от тях стоеше Ричард и не ги изпускаше от поглед.
Ричард бе дошъл за нея.
— Бих искал да остана за малко насаме с Мегън — прошепна херцогът на ухото й. — Върви при мъжа си, дете мое.
Той й помогна да се изправи и Кийли заслиза надолу по склона към мъжа си. Изведнъж се уплаши и забави крачка, но след това видя любовта в смарагдено зелените му очи.
Ричард протегна ръце. С радостен възглас Кийли повдигна полите на роклята си и се втурна към него.
Ричард я притисна към себе си така, сякаш никога повече нямаше да я пусне. Устните му потърсиха нейните. Той я целуна и в тази целувка вложи цялата си любов.
— Обичам те — закле й се той. — Pour tous jours.
— И аз те обичам… завинаги — прошепна Кийли. Тя погледна медальона, който стискаше в дланта си и го окачи на врата на Ричард. — Това е твое.
— Благодаря, съкровище — почти със страхопочитание докосна той блестящия медальон. — Този медальон и любовта ти са най-скъпото нещо, което имам на този свят.
— Може ли да останем за празника? — попита Кийли, а теменужено сините й очи проблеснаха развълнувано. — Днес е денят, в който младите влюбени прескачат огъня.
— Да, и ще се присъединим към празнуващите, любима.
Кийли хвърли поглед към баща си — самотен и тъжен силует кран гроба на майка й.
— Мамо, той толкова те обича — прошепна Кийли. — Прати му знак.
В далечината се разнесе тътен на гръмотевица. Пелената от облаци се разкъса и слънчевите лъчи си пробиха път към земята. Огромни, грациозни снежинки се посипаха от небето, изплитайки върху земята фина бяла дантела.
Херцогът изненадано вдигна глава. Лицето му се разведри, а на устните му трепна усмивка.
— Гърми, вали сняг и грее слънце — констатира Ричард. — И всичко това едновременно.
Кийли учудено погледна мъжа си със своите теменужено сини очи и попита:
— Аз ли бях това?
— Не, съкровище. Това бе Мегън.
Роди се на десети август и я нарекоха Блайт.
Шест седмици по-късно, на двадесет и първи септември, живите плетове и парковете в Англия бяха обсипани с пурпурни богородички. Пълнолунието и есенното равноденствие отбелязаха изравняването на деня и нощта.
В полунощ християните вече бяха изяли празничното печено в чест на свети Майкъл, а селяните от околностите на града бяха приключили с празника на плодородието. Цяла Англия спеше, освен обитателите на едно имение край брега на Темза.
— Щастлив ли си с дъщеря, вместо със син? — попита Кийли един висок силует в бяла роба, който стоеше до нея.
