не искаше да си създава неприятности и да бъде обвинен в съзаклятие с враговете на короната. Дебре дълго се колеба, преди да стори нещо. Изглежда, накрая реши, че Дъдли ще излезе победител и посегна към меча на Багенал.
— Не мърдайте, господа — заповяда един глас.
— Който мръдне, е мъртъв — добави друг.
За част от секундата всички замръзнаха на местата си, преди да вдигнат поглед и да видят двамата уелски великани, които се бяха приближили незабелязано. Ричард престана да се бори и с облекчение видя Одо да пристъпва към граф Лестър и да опира върха на меча си във врата му.
— Точно навреме, братовчеди. — Ричард бе необикновено щастлив да види роднините на съпругата си. В този момент бе готов да ги разцелува… по устата.
— Заповядай на хората си да ги пуснат — нареди Одо на Дъдли.
— И хвърлете оръжието — добави Хю, опрял меч в гърба на граф Идън.
— Наказанието за съпротива срещу кралските войници е безмилостно — предупреди ги Дъдли. — Обещавам ви да увиснете на бесилото в Тибърн.
— Какво мислиш, братко? — попита Одо.
— Предлагам да ги убием — отвърна Хю. — Така кучият син няма да може да се оплаче на кралицата.
— Ако ви е мил животът, правете каквото ви казват — обърна се Ричард към Дъдли, докато баща му насочваше меча си към бузата на Лестър. — Когато чичо Хол е развълнуван, ръката му трепери ужасно. Една рана от меч доста би навредила на външността ви.
— Много смешно — изръмжа Дъдли, но се подчини. — Хвърлете оръжието — нареди на хората си той. — Вие също, Дебре.
Войниците пуснаха пленниците си и предадоха мечове. Дъдли и Дебре направиха същото.
— Седнете до стената и вдигнете ръце — нареди Хю. Когато седмината мъже изпълниха заповедта му, той застана до тях на стража. — Ако помръднете дори и малкия си пръст — предупреди ги той, — ще ви нарежа на парченца.
— Къде е Кийли? — обърна се Одо към Ричард.
— Тя е в безопасност при Рис в Уелс.
— Слава богу! — въздъхна наум Ричард и с облекчение сложи ръка на рамото на Одо. — Благодаря, братовчеде.
— Няма за какво — извика Хю, преди брат му да успее да отвърне нещо. — Младият маркиз е при нея.
— Кийли ни изпрати обратно, за да очистим петното от името ви — обясни Одо. — Решихме най-напред да спрем тук и да му видим сметката на барона, задето вдигна ръка срещу нея. — Обръщайки се към херцога, великанът добави: — Изглежда, от Хенри ще излезе истински герой. Той рискува живота си, за да спаси нашето малко момиченце.
Херцогът гордо изпъчи гърди.
— Винаги съм знаел, че момчето върви по моите стъпки.
— Можем да задържим Дъдли няколко дена, докато доведеш Кийли — предложи Хол на Ричард.
— А какво ще стане с мен? — попита Роджър, хвърляйки плах поглед към баща си.
Ричард отмести поглед към очевидно гневния граф Идън и каза:
— Малкият, двамата с негова светлост не тръгваме никъде без теб.
— Да вземем техните коне — предложи херцогът. — Така няма да има нужда да оседлаваме.
— Не, ще яздим нашите коне — отвърна Ричард.
— Момент, господа — прекъсна ги Одо. — Рис държи Кийли и Хенри като заложници.
Дъдли и графът на Идън се спогледаха и се усмихнаха злорадо.
— Моят шурей е взел жена ми за заложница? — повтори Ричард, потресен.
Одо кимна.
— И колко иска?
— Рис не иска парите ви — отвърна Одо. След това, обръщайки се към херцога, добави: — Барон Лойд иска красивата и очарователна — мисля, че това беше думата, която употреби — госпожица Моргана за съпруга.
Херцогът се засмя.
— Баронът ще получи ръката на дъщеря ми и подобаваща зестра.
Ричард и тъстът му се запътиха към конюшните. Забелязал, че Роджър не е с тях, Ричард извика през рамо:
— Идваш ли, малкият?
Роджър се ухили и ги последва.
— Веднага се върни! — изрева граф Идън, въпреки че не посмя да помръдне. — Подчинявай се или ще ти хвърля здрав пердах. Ще те лиша от наследство!
Ричард спря и бавно се извърна.
— Роджър притежава повече доблест от десет благородници, взети заедно. Ако го докоснете с пръст, ще ви докарам до просешка тояга.
— Това заплаха ли е? — възмути се граф Идън.
— Приемете го като обещание.
Граф Базилдън, херцог Лъдлоу и пажът на кралицата се обърнаха и се отправиха към конюшните. Когато свиха зад ъгъла, тримата вече не се виждаха, но все още можеха да бъдат чути.
— Защо просто не вземем техните коне? — попита Роджър.
— Малкият, винаги трябва да предвиждаш следващия ход на противника си — обясни на момчето Ричард. — Ако вземем конете им, Дъдли ще се опита да убеди кралицата да ни обеси за конекрадство…
На двадесет и пет мили северозападно от имението на Смит се намираха земите на рода Лойд, разположено на усамотено плато, южно от езерото Вирнуи. В уелските планини пролетта винаги закъсняваше, но този ден бе особено сив и студен, въпреки че оставаха само няколко часа до първи май. Сякаш зимата искаше да покаже на хората, че все още не е победена.
Кийли влезе в голямата зала на замъка малко преди обяд. Носеше преметнато на ръката си тежко вълнено палто и една стара кошница, останала й от Мегън. След като ги остави на масата, Кийли седна до брат си.
— Все повече заприличваш на човек, който е глътнал нещо голямо — пошегува се Рис, намигайки й. — Как е ръката ти?
— Много по-добре. — Кийли сведе поглед към наедрелия си корем и се изчерви, но в следващия миг лицето й отново помръкна. Тя угрижено попита брат си: — Мислиш ли, че Одо и Хю са пристигнали в Лондон?
— Ако ти беше разбойник, щеше ли да нападнеш двама великани? Кийли поклати глава.
— Но колко време, мислиш, ще мине, преди Ричард да бъде пуснат на свобода?
— Това зависи единствено от английската кралица — рече Рис. — Уелс е твоята родина, сестричке. Остани тук колкото искаш. Бих се радвал, ако останеш завинаги.
— Благодаря — усмихнато отвърна Кийли. Откакто Мадок бе мъртъв, тя чувстваше замъка Лойд като свой дом. Никой вече не я ругаеше и не я наричаше копеле. Напротив, хората от свитата на барона изглеждаха по-дружелюбни от всякога. Навярно през всичкото това време бяха изпитвали симпатии към Кийли, но се бояха от гнева на Мадок. — Не мога да остана тук завинаги — отвърна тя. — Мъжът ми и бебето имат нужда от мен и един от друг. Въпреки недостатъците му, аз обичам Ричард.
Рис дълго я наблюдава и се опита да отгатне за какви недостатъци ставаше дума.
— Той е дотолкова англичанин, че не може да погледне отвъд хоризонта.
Рис прехапа устни, за да не се разсмее. Сестра му беше така очарователно нелогична. В края на краищата тук нямаше човек, който да може да погледне отвъд хоризонта. Само Кийли и Мегън можеха да го правят. Мнозина вярваха, че починалата съпруга на баща му е притежавала свръхестествени способности. Самият той бе прагматично настроен.
Кийли огледа залата.
