помогнал! На западната стена на къщата виси въже.
— Одо и Хю? — Ричард погледна въпросително тъста си.
Херцогът кимна.
— Изглежда Хенри също е бил с тях.
— Ако сега се върна в Лондон, Дъдли ще ме изпрати на ешафода — рече Ричард.
— Тогава да останем тук — отвърна херцогът. — Чеси ще ни съобщи, когато Кийли се върне в Девъро Хаус.
— Какво ще правим сега? — попита жадният за още приключения Роджър.
— Можеш ли да шиеш? — попита го херцогът.
— Да шия? — удивен извика Роджър. — Шиенето е женска работа.
— Да, но на бойното поле няма жени, които да кърпят мъжете си — обясни херцогът.
— Не бях се сетил за това.
Херцогът кимна мъдро.
— Като начало ми потърси игла и конец, с които да зашия бузата на Девъро. След това ще погребем барон Смит.
— А после? — попита Роджър, очакващ да чуе нещо вълнуващо.
— После ще си сготвим нещо за вечеря и ще направим онова, което правят войниците между битките — отвърна Ричард.
— И какво е то?
Ричард му намигна.
— Ще чакаме.
20
— Проклет негодник! — извика Роджър.
Момчето стоеше пред Смит Хаус и сега засенчи очи с ръка, за да вижда по-добре приближа вашите се конници. Роджър разпозна двамата мъже, които яздеха отпред.
— Граф Ричард! — извика той и се втурна в къщата. — Войници. С тях са Дъдли и баща ми.
Ричард и херцогът грабнаха мечовете си и се втурнаха навън. Зад Дъдли и граф Идън, бащата на Роджър, яздеха шестима мъже.
Ричард хвърли угрижен поглед към тъста си. Дали Дъдли идваше да го арестува, или за да им донесе вестта за пристигането на Кийли в Лондон?
Вече бе минала цяла седмица от съдбоносния ден, в който бе убил Уилис. Кийли навярно беше пристигнала в Лондон и бе изяснила обстоятелствата около смъртта на лейди Джейн.
— Прибери меча — рече Ричард, разпознал единия от яздещите с Дъдли мъже. — Чичо Хол е с тях. Кийли трябва да е пристигнала в Лондон.
— Нямам вяра на Дъдли — отвърна херцогът и с нежелание прибра меча си в ножницата. — А също и на Дебре. Това няма нищо общо с теб, Роджър.
— Не съм си и помислил — отвърна момчето. — Аз също нямам добро мнение за баща си.
Робърт Дъдли, Саймън Дебре и Хол Багенал спряха конете си и слязоха. По знак на Дъдли войниците извадиха мечовете си.
— Не ти ли казах — прошепна херцогът.
Ричард хвърли въпросителен поглед към втория си баща.
Сър Багенал сви рамене, сякаш искаше да се извини. В този момент Ричард разбра, че Дъдли бе принудил баща му да издаде скривалището им.
— Ричард Девъро и Робърт Талбот, арестувам ви по заповед на нейно величество — обяви Дъдли. — Вие сте се възпротивили на волята на кралицата и сте отвлекли младия Роджър Дебре, наследника на граф Идън.
— Това е лъжа! — извика Роджър. — Аз ги накарах да ме вземат със себе си.
— Непоправим нехранимайко! — изсъска през зъби Саймън Дебре и така удари сина си, че момчето политна и падна на земята.
Ричард и херцогът направиха крачка напред, за да защитят момчето. Пет насочени към тях остриета ги накараха да останат на място.
— Къде е барон Смит? — попита Дъдли. — Той е арестуван, задето е предоставил убежище на бегълците.
— Смит е в семейната гробница — обясни херцогът.
Дъдли отстъпи крачка назад.
— Болен ли е бил?
— Двамата с барона се дуелирахме — отвърна Ричард. — Аз спечелих.
— Значи сте убил и Смит?
— Това беше екзекуция, а не убийство — защити графа Роджър.
— Затваряй си устата — заплаши сина си Саймън Дебре и го разтърси. — Ще те науча аз тебе, само да се върнем в къщи.
— Дъдли, вече ви обясних, че Смит беше отвлякъл съпругата на Ричард — намеси се Хол. — Това е и причината, която е накарала графа да избяга.
— И къде е въпросната дама? — попита Дъдли. Ричард хвърли на баща си угрижен поглед.
— Кийли не се ли е върнала в Девъро Хаус?
Хол поклати глава.
— Е, Девъро? Какво сте сторили на жена си? — гласът на Дъдли звучеше почти доволно. — Може би трябва да хвърлим един поглед в гроба на Смит?
— Мерете си приказките — отвърна Ричард. От обвинението на Лестър му се пригади. — Бих ли сторил нещо на жената, която носи детето ми в утробата си?
— Едно побъркано чудовище като вас е способно на всичко — отвърна Дъдли. — Хвърлете оръжието!
Ричард и херцогът решиха да не отлагат повече неизбежното и хвърлиха мечовете, а след това и кинжалите си. Ричард стрелна баща си с укоризнен поглед, който го накара да се изчерви.
— Прости ми, Ричард — извини се Хол. — Дъдли убеди Елизабет да задържи Луиз, Чешир и Моргана в Тауър като заложници, докато се предадете и обясните поведението си. Аз тръгнах с него, за да съм сигурен, че ще се върнеш в Лондон невредим.
— Наредили сте да хвърлят майка ми в Тауър? — избухна Ричард. Обзе го заслепяващ гняв. Той не очакваше милост от най-злостния си враг, но това злодеяние замъгли разума му.
Без да мисли за поледиците, Ричард отблъсна единия от войниците и се нахвърли към Дъдли, опитвайки се да го стисне за гушата. Наложи се двама воини да го откопчат от господаря си. Ричард обаче не се предаваше и те едва успяваха да удържат бясно мятащия се и нанасящ удари около себе си граф.
Робърт Талбот последва зет си и пристъпи към Дъдли. Юмрукът на херцога улучи Дъдли в брадата.
Други двама войници се притекоха на помощ на господаря си.
— Страхлив кучи син! — извика Роджър на граф Лестър и се отскубна от баща си.
Момчето успя да ритне Дъдли по кокалчето, преди последният от войниците на графа да го усмири.
— Погрижете се за кутрето си, Идън! — изфуча Дъдли.
Дебре пристъпи към сина си, но Хол Багенал го задържа.
— Искате да ударите единствения си син, само защото се е застъпил за свой приятел?
— Базилдън, дълго чаках този момент — рече Дъдли и замахна да удари Ричард.
— Достатъчно, Лестър — извика Хол Багенал и извади меч. Насочил острието му към него, той добави: — Ако ударите сина ми, ще ви пронижа.
— Дебре, обезоръжете предателя — заповяда Дъдли.
Граф Идън отмести поглед от Робърт Дъдли към Хол Багенал. Той не споделяше гнева на Лестър, но и
