Ричард тръгна в посоката от която бе долетял гласът на барона. Херцогът го следваше по петите. Двамата мъже спряха пред залата.
Уилис седеше в едно кресло пред камината. Когато двамата влязоха, той се надигна изненадан.
— Ричард, ти ли си това? — поздрави Уилис и направи опит да се усмихне. — Как успя да се измъкнеш от Тауър?
На лицето на Ричард бе изписано презрение и погнуса. Той се взря в очите на барона, а след това извика с всичка сила:
— Кийли!
Никакъв отговор.
— Сам съм — обясни Уилис и го погледна полусмутено-полуобъркано.
— Може да я е затворил някъде — подхвърли херцогът. — Ще видя в спалните. — След тези думи бащата се втурна нагоре по стълбите, като вземаше по две стъпала за едно.
— Какво означава това? — попита Уилис и пристъпи към графа. Ричард вдигна предупредително меча си.
— Остани на място.
Усмивката на Уилис замръзна. Той спря и помирително вдигна ръце.
— Няма я — извика херцогът след малко, слизайки по стълбите. Ричард прониза някогашния си приятел със смразяваш поглед.
— Да не би жена ти да те е напуснала? — попита Уилис, давайки си вид, че не знае за какво става дума. — Нали не си мислиш, че тя и аз…
— Играта свърши — прекъсна го Ричард с глас, който издаваше смъртна заплаха.
Пажът на кралицата се втурна в къщата с извадена шпага. Момчето изглеждаше готово да влезе в битка със самия дявол.
— Познаваш ли го? — попита Ричард, без нито за секунда да изпуска барона от поглед.
Уилис се втренчи в Роджър, без на лицето му да трепне нито мускул.
— Ти си убил Джейн и си оставил кинжала ми до тялото й — обясни Ричард.
— След това сте се опитали да удушите Моргана — добави херцогът.
— Но и госпожицата, и аз оцеляхме — намеси се Роджър. — Време е да платите за престъпленията си.
Ако погледите можеха да убиват, Роджър би издъхнал на място.
— Трябваше да си направя труда да те накарам да замлъкнеш завинаги — изсъска Уилис.
— Къде е жена ми? — попита Ричард.
— Проклетата уелска глупачка е избягала — с огорчение отвърна Уилис. — Ако ще ме арестувате, дайте ми пет минути да си приготвя багажа.
Ричард повдигна вежда.
— Не съм дошъл да те арестувам, Уилис.
Баронът го погледна слисано и се усмихна.
— Ще те убия — обясни му Ричард.
Усмивката на Уилис замръзна. Ричард хвърли поглед към момчето.
— Роджър, излез!
— За да пропусна най-вълнуващата част?
— Казах върви!
Роджър се обърна с нежелание и излезе. Херцогът стоеше на входа на залата.
— Защо го направи? — попита Ричард.
— Заради пари, разбира се.
— Потаен кучи син!
— На хора като теб, на които никога не им е липсвало нищо, им е лесно — с обвинителен тон отвърна Уилис.
— На теб също не ти е липсвало нищо — каза Ричард. — Къде е брачното свидетелство на Лъдлоу?
— Изгоря.
— Лъжец.
— Коварната кучка, за която си се оженил, го хвърли в огъня — обясни Уилис.
— Нали не си въобразяваш, че ще ти повярвам? Съпругата ми е унищожила свидетелството за законния си произход?
— Това е самата истина. И тъй като документът е унищожен, няма нужда да си проливаме кръвта един другиму.
— Има още някои дреболии, които трябва да се изяснят — отвличане, убийство… Пропуснах ли нещо? — саркастично попита Ричард. — Не те ли предупредих да стоиш далече от жена ми? Удари последният ти час, бароне. Помоли се за мир на душата си.
— Ще убиеш невъоръжен човек?
— Извади меча си, бароне.
След миг двамата кръстосаха оръжия. Те се нападаха един друг и парираха ударите на противника, но никой не успяваше да спечели надмощие. Баронът бе по-едър и по-силен, но Ричард притежаваше ловкостта на хищник. За минути залата се превърна в бойно поле от обърнати маси и изпочупени столове.
За момент Уилис се разсея и настъпи някакъв съборен на земята стол. Той залитна и изпусна меча си. Ричард насочи своето острие към падналия на земята мъж, но баронът се претърколи надясно, скочи на крака и извади кинжала си.
Ричард направи същото и хвърли меча настрана.
— Интересна изработка — забеляза Уилис, когато двамата започнаха да се дебнат.
— Шотландски кинжал, подарък от зет ми — отвърна Ричард с хладна усмивка.
— Смъртта от острието на кинжал е толкова интимна — забеляза Уилис. — Подобаващ край на едно приятелство.
В същия миг Уилис пристъпи към графа и остави върху бузата му кървава следа. Първата кръв беше пролята. Уилис светкавично отскочи назад, за да се предпази от ответен удар.
Отново и отново двамата мъже се нахвърляха един срещу друг и се разделяха. Само откъслечните им стонове и звънът на остриетата нарушаваха зловещата тишина в залата.
Уилис жадуваше за още кръв и умишлено се приближи към противника си. Ричард се опита да го прониже, но не успя, а баронът светкавично отскочи назад.
Ричард го нападна отново. Уилис само това и чакаше. Той му подложи крак и Ричард полетя към пода. След миг баронът беше върху него. Смъртоносното му острие заплашително надвисна над гърлото на графа, който обаче успя да сграбчи китката на противника си и да я задържи на безопасно разстояние.
Ричард се бореше с всички сили. Той ритна барона с коляно между бедрата.
Уилис простена и политна назад. Острието на графа проблесна и потъна в гърдите му. Ричард ловко скочи на крака, за да може да отблъсне ответен удар, но това се оказа излишно.
Графът коленичи до мъртвия си приятел и внимателно склопи очите му.
— Мир на душата ти — промълви той.
Една силна ръка стисна рамото му.
Ричард погледна тъста си с влажни от сълзи очи и обясни:
— Обичах го като брат.
— Познавам болката от това, да те предаде приятел — отвърна Робърт Талбот. — Само времето е в състояние да я излекува.
— Чухте ли какво каза за брачното свидетелство? — попита Ричард и изтри с ръкав очите и кървавата си буза.
Херцогът кимна.
Бавно и с мъка Ричард се изправи и се огледа из залата.
— Кийли! — извика той с глас, който издаваше отчаянието му. — Къде си?
— Ще я открием — обеща херцогът и утешително сложи ръка на рамото му.
— Господа, госпожица Кийли не е избягала сама! — извика втурналият се в залата Роджър. — Някой й е
