Уилис се засмя, от което по гърба й полазиха тръпки.
— Наистина ли допускате, че херцог Лъдлоу ще лиши от наследство единствения си син? Не мисля така, съкровище.
— Думите не значат нищо — рече Кийли. — Не вярвам на лъжите ви.
— Вярвайте в каквото си искате — рече Уилис и бръкна в джоба си. Той извади от там пожълтял пергамент и го размаха във въздуха. — Ето доказателството.
Кийли зяпна пергамента и прехапа долната си устна. Възможно ли беше да е вярно? Нима родителите й я бяха оставили в заблуда?
— Може ли да го видя? — попита тя.
Уилис й го подаде.
С треперещи пръсти Кийли разгърна пергамента и се приближи до камината, за да може да прочете написаното. След миг очите й се напълниха със сълзи.
Тя беше законна дъщеря на Робърт Талбот. Тя имаше дом. След това видя лицето на Хенри. Сега обичният й брат трябваше да поеме върху раменете си това бреме. Цял живот бе живяла с позора на незаконния си произход, но никога не би се избавила от него за сметка на брат си.
Кийли знаеше какво трябва да стори. Тя светкавично хвърли пергамента в пламъците, при което изгори пръстите си.
— Не! — извика Уилис и се хвърли към нея, за да я спре.
Твърде късно. Мечтите му за богатство се превръщаха в пепел. Кийли притисна изгорената ръка към гърдите си и се спусна към отворения прозорец.
— Помощ, помогнете ми! — с всички сили завика тя.
Уилис бе само на крачка зад нея и сега силно я удари. След това я сграбчи за ръката и я разтърси.
— Бебето ми — извика Кийли.
Ругаейки гневно, Уилис я отблъсна от себе си. Кийли падна на колене. Закрила корема си с изгорената ръка, с другата тя се държеше за перваза на прозореца.
— Това не променя нищо — изръмжа Уилис, пронизвайки я с поглед. — Ричард е мъртъв или скоро ще бъде. Веднага щом се оженим, ще предявите претенции да бъде признат законният ви произход и херцогът няма да може да ви откаже.
Уилис коленичи до нея. Стисна я за врата и обърна лицето й към себе си.
— Ще правите онова, което ви казвам, или кутрето, което носите в утробата си, ще послужи за храна на червеите. Ясно ли се изразих? Отговорете!
Кийли кимна, неспособна да издаде нито звук. Уилис я пусна и се изправи. Настойчиво се взря в нея и след цяла вечност напусна стаята, заключвайки вратата след себе си.
— Майко, помогни ми! — простена Кийли и докосна медальона си.
При вида на изгорените си пръсти усети, че й се повдига. Бавно се овладя и успя да се добере до креслото пред камината.
Пулсиращите й пръсти я боляха по-малко от сърцето, което заплашваше да се пръсне. Дали мъжът й щеше да загине? Щеше ли да бъде съсипан животът на брат й? Без нейна помощ плановете на барона бяха се превърнали в пепел, подобно на пожълтелия пергамент. Ако сложеше край на живота си, пред брат й щеше да се открие бъдеще, а Ричард щеше да си намери жена, която да му подхожда повече.
Но тя не можеше да го стори. Да скочи от прозореца, би значело да убие и невинното си дете.
Тогава й хрумна обещанието на богинята:
Червенокосият калайджия от видението й щеше да убие черния дракон…
Западно от Смит Хаус, между къщата и околните гори растеше запуснат жив плет. Зад него се бяха скрил и три силуета и гледаха към прозореца на първия етаж, където баронът държеше Кийли.
— Той я удари! — прошепна Хенри и подскочи.
Два чифта силни ръце веднага го дръпнаха на земята.
— Искаш да умреш ли? — гневно изфуча Одо насреща му.
— Никой не може да удря безнаказано сестра ми — заяви Хенри с подобаващата на един подрастващ маркиз раздразнителност.
— Баронът я удари и трябва да умре — съгласи се с момчето Хю. — Видях го с очите си.
— И аз го видях, да не съм сляп? — тросна му се Одо и протегна ръка над младия маркиз, за да плесне брат си зад врата. — Смит ще си плати, задето вдигна ръка срещу малкото ни момиченце, но не бива да прибързваме. Трябва най-напред да я измъкнем оттам.
— Как ще го сторим? — попита Хенри.
— Господине, вие скоро ще се превърнете в герой — обясни му Одо. — Хю ще се качи на раменете ми, а вие ще се изкатерите по него, ще се доберете до покрива и…
— Невъзможно — прекъсна го Хенри. — Не мога да стигна толкова високо.
— Тогава Хю ще те тласне. Ще те уловим, ако изгубиш равновесие, нали така, братко?
Хю кимна.
— Вържи въжето около най-близкия до прозореца комин. Стегни възела колкото можеш по-здраво. След това се спусни към прозореца й — нареди на момчето Одо. — Ние ще я поемем и ще си плюем на петите, без баронът изобщо да забележи.
Хенри хвърли поглед към къщата и се усмихна:
— Съгласен.
— Когато проникнеш вътре, в никакъв случай не бива да я плашиш — добави Одо.
— Иначе ще извика — предупреди го Хю.
В това време Кийли седеше в креслото пред горящата камина. Изгорените пръсти и грижите й дойдоха в повече и по страните й рукнаха сълзи, а стомахът й се разбунтува. За да се успокои, Кийли затвори очи и се опита да си мисли за нещо хубаво. За любимите си гори в пролетна премяна, за раждането на дъщеря си, за неотразимата усмивка на Ричард.
Неочаквано някой я сграбчи отзад и запуши устата й с ръка.
— Аз съм, Хенри — прошепна познат глас.
Когато Кийли се съвзе от уплахата, Хенри я пусна.
Кийли скочи и се обърна.
— Слава на богинята — извика тя. — Как се добра дотук?
— На крилете на братската обич — дяволито се усмихна момчето.
Кийли повдигна вежда.
— Одо и Хю ни чакат долу — обясни Хенри и посочи отворения прозорец.
Кийли проследи погледа му и видя въжето, което се люлееше пред прозореца.
— Сигурно ли е?
— Знаеш ли, сестричке, сигурността е относително нещо — отвърна Хенри. — Или предпочиташ компанията на барона?
— Не. — Кийли вдигна поглед към вързопа си и се спусна към прозореца.
Хенри посегна за въжето.
— Почакай. — Младата жена вдигна глава като надушила опасност кошута.
По коридора се приближаваха стъпки.
— Под леглото — прошепна Кийли и затвори капаците, за да скрие въжето.
Докато брат й изпълзяваше под леглото, тя се добра на пръсти до креслото пред камината. Сърцето й блъскаше до пръсване, но тя се насили да изглежда спокойна. Когато ключът се превъртя в ключалката, Кийли с огромни усилия на волята се сдържа да не погледне към леглото, под което се бе скрил брат й. Кийли се разтрепери и стомахът й отново се разбунтува.
Вратата бавно се отвори. На прага с купа с вода в ръце се появи баронът.
Уилис постави купата на масата и нареди на Кийли:
— Потопете пръстите си тук.
Кийли потопи ръката си във водата. Постепенно пулсиращата болка я поотпусна. Изпод дългите си мигли
