— В такъв случай, херцогиньо, ще се възползваме от вашия план. — Обръщайки се към Роджър, той продължи: — Иди с Дженингс в кухнята и хапни нещо. Когато свършиш, оседлай два коня. Искам да са готови, когато дойда.
Роджър се ухили до уши и последва иконома. След това Ричард се обърна към госпожа Даун и баща си.
— Херцогиньо, бихте ли наглеждали приготвянето на това ястие? Чичо Хол, вие се върнете в двора. Когато Дъдли научи, че съм избягал, ще поиска главата ми. Трябва да помогнете на Бъргли да успокои Елизабет.
Госпожа Даун и сър Багенал излязоха от стаята. Ричард се приближи към херцога и Моргана, внимателно повдигна брадичката на момичето и огледа зловещите белези по врата й.
— Вече няма да се боите от Уилис Смит — обеща й той.
— Аз съм виновна, че сестра ми и вие сте в опасност — хлипайки, отвърна тя.
Двамата мъже останаха изненадани от думите й. Моргана никога не бе наричала Кийли иначе освен копеле.
— Не поемай вината за зверствата на Смит — намеси се херцогът.
— Уилис заплаши и теб — обърна се към баща си Моргана. След това добави с мокро от сълзи лице: — Зная за теб и майката на Кийли.
— Какво знаеш? — объркано попита Робърт Талбот.
— Ще ви оставя сами — сбогува се Ричард, решил, че трябва да ги остави сами.
— Останете — извика Моргана. — Това засяга и вас със съпругата ви.
Ричард видя изписаната на лицето й мъка и въпреки всичко, което Моргана бе причинила на Кийли, му стана жал за нея. Разглезената дъщеря на херцога далеч не притежаваше толкова силна воля като Кийли и, изглежда, трудно се оправяше с житейските несгоди.
— Зная, че Кийли е твоя законна дъщеря — обърна се към баща си момичето. — Хенри и аз сме истинските копелета.
Двамата мъже останаха като поразени от гръм. Херцогът пребледня и отстъпи крачка назад, а Ричард я зяпна с отворена уста, сякаш неочаквано й бе пораснала още една глава.
— Намерих брачното ви свидетелство в семейната библия — продължи тя. — Не бях на себе си и го показах на Уилис, който ми се закле да го унищожи. Той обаче ме измами. Днес, когато се спречкахме, ми каза, че искал две състояния — на Девъро и на Талботови. Щом стражите убиели Ричард, щял да се погрижи да загинеш при злополука.
— Съжалявам за онова, което е трябвало да понесеш — отвърна херцогът и прегърна дъщеря си. Той я целуна по челото и рече: — Постъпила си много храбро, ангел мой. А сега се прибери в стаята си и си почини. Не казвай никому нито думичка… дори и на Хенри.
Когато вратата се хлопна след Моргана, Ричард впери студен поглед в тъста си.
— А какво ще кажете за онова, което съпругата ми е трябвало да понесе? Кийли страда цял живот от извънбрачния си произход.
— Да, заслужавам укорите ви — отвърна херцогът и вдигна ръка в знак на помирение. — До деня, в който се появи Кийли, изобщо не подозирах за нейното съществуване. Преди осемнадесет години баща ми ми каза, че Мегън е починала при аборт и аз му повярвах. Бог ми е свидетел, трябваше ли да се усъмня в думите на баща си? Когато научих, че Мегън е мъртва, бях напълно съсипан. Нищо вече нямаше значение. Като покорен син аз се ожених за жената, която баща ми бе избрал — Летиша Морган — и създадох наследници. Останалата част от историята ви е известна.
— Кийли се появи в живота ви преди седем месеца — напомни му Ричард, който ни най-малко не изглеждаше трогнат от мъката на херцога. Гласът му беше по-студен от ледения северен вятър през зимата. — Жена ми заслужава да научи, че е законно дете. Мили боже! Животът в онова уелско свърталище на дракони я е наранил много повече, отколкото може да се разбере на пръв поглед. Видяхте я в двора. През цялото време така бе забила нос в пода, сякаш е най-недостойната жена в Англия. Как сте посмели да й отнемете тази утеха? — Гневът му бе заменен от презрение. — Що за човек сте всъщност?
— Аз съм обикновен човек, който обича всичките си деца — с дрезгав глас отвърна херцогът. — Когато Кийли се появи в живота ми, се заклех да направя за нея всичко, което беше по силите ми — да я призная и да й намеря мъж, който да я обича. Което и направих. Но сърце не ми даваше да обявя единствения си син за копеле. — Той погледна Ричард с влажни очи и го попита с пресеклив глас: — Кажете, Базилдън, как един мъж може да реши, кое от децата си да съсипе?
В теменужено сините очи на тъста си, които толкова приличаха на Кийлините, Ричард можеше да прочете неизразимата болка, която го измъчваше. Той постави ръка на рамото на по-възрастния мъж.
— Можехте да кажете истината на Кийли дори и без Хенри и Моргана да научат за това.
— Да, часът на истината удари — съгласи се херцогът. — Земите и състоянието ми се падат по право на Кийли и на детето, което носи в утробата си.
— Не става дума за състоянието ви — обясни Ричард и поклати глава. Удивително бе колко малко разбираше херцогът. — Жена ми копнее за място, където да я обичат, което да нарече свой дом.
— А какво искате вие! — попита херцогът. — Ако Кийли реши, че всичко това трябва да остане семейна тайна? Какво ще направите тогава вие?
— Нищо.
Херцогът му хвърли скептичен поглед.
— Като съпруг на дъщеря ми имате право да претендирате за наследството й пред кралицата. Аз няма да предприема нищо, за да ви спра.
— Ваша светлост, аз съм най-богатият човек в Англия — напомни му Ричард. — Ако се стремях към богатствата ви, щях да поискам ръката на Моргана.
Херцогът се подсмихна при тази забележка.
— Ожених се за едно бедно като църковна мишка уелско копеле — Ричард се усмихна, осъзнал истинската сила на чувствата, — защото го обичам.
Слънцето потъна в море от пламъци. Един час след вечеря двама облечени в черно мъже излязоха през вратата към двора. Граф Базилдън и херцог Лъдлоу прескочиха хъркащите пазачи на кралицата и се запътиха към конюшните.
— Не бих искал да съм на тяхно място, когато Дъдли научи, че съм избягал — прошепна Ричард.
— Всеки мъж си носи кръста — отвърна херцогът. — Просто са нямали късмет.
Роджър посрещна графа и херцога с широка усмивка.
— Идвам с вас — обяви момчето и посочи трите оседлани коня.
— В никакъв случай — отсече Ричард.
— Мога да ви бъда от полза — отвърна момчето. — Спасих госпожица Моргана от сигурна смърт.
— Не.
Роджър не се предаваше.
— Длъжник съм на лейди Девъро и не мога да рискувам да изгубя деловата си партньорка.
Ричард го погледна и повдигна вежда. Да не би малкият да си мислеше, че той не е в състояние да се погрижи за жена си? Хлапакът заслужаваше да му издърпа ушите!
— Съпругата ви ми зае парите, които вложих в Левантинското дружество — обясни Роджър. — Това е дълга история. Ще ви я разкажа по пътя.
Ричард сложи ръка на рамото на момчето.
— Оценявам лоялността ти. Но ако с теб се случи нещо, баща ти ще поиска главата ми. Освен това кой ще се грижи за госпожа Даун и госпожица Моргана в наше отсъствие?
Роджър с погнуса отблъсна ръката на графа.
— При цялото ми уважение към вас, думите, които току-що казахте, са лайна.
Херцогът се усмихна на дързостта на момчето. Ричард смръщи чело. Момчето казваше истината.
— Нека малкият дойде с нас — намеси се херцогът. Ричард се обърна към него.
— Да не сте полудели?
— И без това ще ни последва, като го оставим тук — отвърна херцогът. — Вярно ли е, момче?
Роджър кимна ухилен.
