— В такъв случай ще е по-безопасно за него да бъде с нас — заключи херцогът.
— Ако се стигне до битка, отиваш в замъка Лъдлоу — нареди Ричард. — Разбрано?
Роджър кимна.
— Как възнамерявате да убиете барона? — развълнувано попита то.
— Много бавно — отвърна Ричард. — И с голямо удоволствие.
Граф Базилдън, херцог Лъдлоу и пажът на кралицата се метнаха на конете си и препуснаха на запад, към Шропшир.
19
Къде, в името на богинята майка, е Ричард? — питаше се Кийли, гледайки през прозореца на първия етаж на Смит Хаус. Залязващото слънце бе превърнало хоризонта на запад в море от пламъци, но Кийли не забелязваше величествената гледка.
Мъжът й бе изчезнал.
Ако беше тръгнал по реката, отдавна трябваше да е тук и да ги чака. Дали не му се е случило нещо, докато е бягал от кулата Крейдъл? Не, тя щеше да почувства, ако Ричард е поел по пътя към Великото приключение. Или е бил пленен и отново затворен в Тауър? Само Великата богиня майка знаеше отговора.
Кийли извади вързопа с магическите камъни и ги изсипа на пода. Тя избра един бял ахат, който да я води в света на невидимото, и осем виолетови берила, закрилящи от нещастие. След това извади златния сърп.
Застана в средата на стаята и нареди кръга, като задържа само белия ахат, един берил и златния сърп. Влезе в кръга от запад, затвори го с последния берил и изрече магическите думи:
— Смущаващите мисли остават отвън.
Описа въображаем кръг със сърпа и се завъртя три пъти. След това застана в средата на кръга и падна на колене, обърната с лице на запад.
— Древните са тук, те чакат и ни гледат — прошепна Кийли с ръка върху медальона, в който бе стаена обичта на майка й. — Дух, ти, който ме водиш по моя път, помогни ми да разбера езика на дърветата. Дух на моите предци, помогни ми да разбера езика на вятъра. Дух на моя род, помогни ми да разбера езика на облаците. Отворете сърцето ми, за да погледна зад хоризонта.
Дълго време не се случваше нищо, но неочаквано пред духовния й взор изникнаха видения:
Ниско стелещи се над магически кръг мъгли. Червенокос амбулантен калайджия, символът на добър магьосник, който води смъртоносна битка с черен дракон, символ на злото. Изведнъж калайджията вдига меча си и — съвсем неочаквано — убива дракона, а с това и злото. След това бавно се извръща и вика:
— Кийли, къде си?
Образите се разтвориха във въздуха и отстъпиха място на реалността. Някакъв глас я викаше:
— Кийли? Болна ли сте?
Кийли погледна през рамо и за миг се стъписа при вида на барона.
— Останете на място — заповяда му тя и вдигна предупредително ръка. — Забранено е да се влиза в кръга.
Уилис Смит я погледна въпросително и остави един поднос с ядене на масата до камината. След това кръстоса ръце на гърдите си и впери поглед в нея.
Кийли благодари шепнешком на богинята и развали кръга. Опитваше се възможно най-дълго да отложи момента, а който трябваше да погледне барона. Черният облак над главата му изглеждаше по-зловещ от всякога. В този дом дебнеше смъртта и само чакаше подходящ момент да изскочи и да поиска полагащото й се.
— Какво правехте? — попита Уилис.
— Молех се за съпруга си — отвърна Кийли.
— В кръг от камъни? Да не сте вещица?
— Нещо подобно — отвърна Кийли с двусмислена усмивка. Още един глупак — помисли си тя, — който не вижда по-далече от носа си. Свещени камъни, Англия е пълна с тези неверници!
Уилис отвърна на усмивката й. Тя е също толкова глупава, колкото й сестра й — помисли си той. Нямаше да е трудно да я накара да му се подчини.
Баронът се приближи до прозореца и погледна нощното небе. Погледът му спря на старомодните капаци на прозорците. Уилис се обърна и рече:
— Трябваше да наредя да модернизират къщата. Бих могъл да я дам като зестра на някоя от дъщерите си.
— Замислили сте да се ожените? — изненадано попита Кийли.
— В най-близко бъдеще — ухили се Уилис. — Възнамерявам да създам дузина малки, тъмнокоси Смитчета.
Тъмнокоси Смитчета.
Кийли намръщи чело. Тези думи й се струваха познати. Тъмнокоси Смитчета… Тъмни Смитчета… Тъмен ковач!
— Какво сте сторили на Ричард? — попита Кийли, без да се замисли за последиците от този въпрос.
— Може би не сте чак толкова глупава, колкото си мислех — отвърна Уилис. — Всеки момент очаквам вестта за смъртта му. Веднага след това селският свещеник ще ни венчае.
Кийли имаше чувството, че земята се е изплъзнала изпод краката й. Тя политна, закри корема си с ръка и потърси опора в масата.
— Зле ли ви е? — уплашено попита Уилис и се спусна към нея. Ако с нея или с бебето се случеше нещо, с плана му бе свършено.
Той посегна към нея, което накара Кийли да потръпне. Угриженото му лице помръкна.
— Възнамерявам да ви направя майка на децата си — обясни Уилис, — така че ще е най-добре да свикнете с докосванията ми.
— Защо го правите? — попита Кийли, докато страхът започваше да я души. — Вие сте приятел на Ричард.
— Болно ми е да измамя най-добрия си приятел, но ще го преживея. На нежните ви рамене тегне бремето на две огромни богатства, които, взети заедно, са по-големи от това на кралицата.
— Не ви разбирам.
— Като баща на наследника на Ричард ще разполагам с богатството на рода Девъро — обясни й Уилис. — А щом баща ви умре, мое ще стане и това на Талботови.
— Но наследник на херцога е Хенри?
— Съжалявам, но копелетата нямат право на наследство.
— Какво искате да кажете? — объркано попита Кийли.
Уилис се усмихна.
— Моргана и Хенри са истинските копелета.
Това разкритие още повече обърка Кийли.
— Да не искате да кажете, че аз съм законна дъщеря на херцога?
— Точно така.
Кийли поклати глава.
— Майка ми щеше да ми каже — отвърна тя.
— Нещо друго ли ви е казала?
Кийли отмести поглед. Мегън никога не й бе казвала, че е незаконнородена. Напротив, постоянно я съветваше да не обръща внимание на думите на Мадок Барон Лойд, казваше тя, нямало да забележи истината, дори и да е стъпил върху нея.
— Е, какво казваше тя? — настоя Уилис.
Въпреки че й костваше огромни усилия, Кийли го погледна в очите.
— Негова светлост щеше да спомене за това.
