Рейнолдс:
— Какво, по дяволите, правят там вътре?
— Не се ли досещате, господине.
Фаръл се изчерви и се изпъчи.
— Дяволите да вземат Уинчестър. Той е подписал споразумение да не…
Командирът прехапа устни.
Веждите на Рейнолдс се вдигнаха нагоре, а по устните му заигра усмивка.
— Да не… Какво, ако смея да запитам? От личен опит, командире, знам, че споразуменията никога не са заставали на пътя на истинската любов. Особено такива, които забраняват определени интимности. Всъщност, забраната за нещо само ускорява неговото осъществяване. В случая с Уинчестър дори бих казал, че направо го гарантира. Глупав е онзи човек, който би се опитал да му попречи.
— Доста сте смел, не намирате ли?
— Така твърдят жените за мен.
— Предполагам, вие сте приятел на Уинчестър.
— Да, господине. Много добър приятел. Името ми е Рейнолдс. Джул Рейнолдс.
Очите на Фаръл се присвиха.
— О, да. Знам вашата история. Добре я знам. Още носите в дясното си бедро онова парче олово, виждам. Жалко. Бихте били блестящ капитан, Рейнолдс. Аз не съм от хората, които ще съдят човек заради проявена моментна безразсъдност спрямо жена. При това — игрива. Бих могъл да се възползвам от уменията ви на борда на моя кораб. Помислете над предложението ми.
— Ще го сторя, командире.
— И Уинчестър е редно да застане зад руля.
— Мисля, че повече от всеки друг на света разполага с причина никога повече да не го прави, господине. Бих казал, заслужил си е почивката.
— Може и така да е — пророни тихо Фаръл и отново се загледа във вратата. — Проклетата жена се оказа права.
— Какво казахте?
Фаръл безпомощно замахна във въздуха.
— Съпругата ми! Винаги излиза права по отношение на такива неща.
— Жените го умеят, господине.
Фаръл хвърли изпълнен с любопитство поглед на Рейнолдс.
— Предполагам, именно този начин на мислене ви прави така привлекателен за нежния пол, а?
— Доста ми помага, не крия.
— А Бог е свидетел, че на нас, мъжете, ни е нужна цялата помощ, която може да ни се окаже, особено когато една жена разбере, че е била права. — Фаръл въздъхна уморено и погледна към чашата в ръката на Рейнолдс. — Това да не би да е ром?
— Точно така, командире. Първокласен ямайски ром.
— Защо не ми покажете къде го държи този дявол Уинчестър? И докато си пийваме, да ми разкажете какво знаете за Нощния ястреб.
— Нощния ястреб ли? — Рейнолдс се извърна, за да прикрие тайнствената усмивка на устните му. — Той е само една легенда, господине. И мисля, че такава и ще си остане.
Информация за текста
© 1996 Кит Гарланд
© 1999 Ивайла Божанова, превод от английски
Kit Garland
Embrace the Night, 1996
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание: ИК „Бард“, 1999
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10515]
Последна редакция: 2009-03-08 13:41:26
1
Англия участва във войната срещу Франция, завършила с поражението на Наполеон при Ватерло през 1815 г. През 1811 г. и САЩ обявяват война на Англия. — Б.ред.
2
Джеймс Медисън (1751–1836) — американски политик, основател на Републиканската партия заедно с Джеферсън. Президент на САЩ в периода 1809–1817 г. — Б.ред.
