деловата си репутация.
— Колко великодушно от нейна страна. — Наблюдаваше с широко отворени очи как той потопи ръката си в крема, сетне разтри двете си длани и ги сключи около шията й. Палците му докоснаха гърлото й, дръпнаха леко главата й назад и тя затвори очи. Макар движенията му да бяха изключително нежни, на Доминик внезапно й хрумна мисълта колко лесно може той да прекърши врата й само с един замах. — Но, както самият ти каза, каква причина би имал този тайнствен поръчител да иска да притежава „Котешкото око“? — с пресеклив глас попита тя. — Предполагам, че действа по филантропични подбуди. Навярно е бил принуден да действа в пълна тайнственост заради славата на „Котешкото око“ и заради интереса на Рамзи. Освен това може би също като теб не желае да го смятат за герой. — Дъхът заседна в гърлото й. Очите й отказваха да се отворят. Всичките й сетива бяха съсредоточени върху пръстите му, които в този момент разтривана падината между гърдите й.
— Мислиш, че беят му е изпратил „Котешкото око“ с някаква цел — хрипливо рече Хоксмур. — Може би да го пази. Беят е знаел, че Рамзи е на крачка да открие „Котешкото око“ и ще го намери, ако не предприеме нещо. Но защо беят ще изпрати „Котешкото око“ на един англичанин? Арабите и англичаните не са в добри отношения, особено след като пиратите продължават да нападат и плячкосват английските кораби, плаващи в Средиземно море.
— Аз не…
— Не е тайна, че англичаните правят всичко възможно, за да избегнат въвличането в конфликта между арабите. Ако стане известно, че член на аристокрацията, известна политическа фигура, се е намесил, за да помогне на арабски бей — един от заклетите английски врагове — той може да бъде изгонен от страната. В очите на Парламента действията му ще бъдат окачествени като предателство и държавна измяна. Нищо чудно, че иска да държи в изключителна тайна цялата операция. По дяволите, не мисля, че подобен човек съществува в Англия, със сигурност не и сред политическите кръгове. Такъв човеколюбец! Проклет глупак…
Доминик не можеше да мисли. Съвсем смътно долови възхищението, прозвучало в гласа му.
— Да… — Това нейният глас ли беше? Големите му длани започнаха да разтриват крема покрай гърдите й. Не можеше да пропъди мисълта, че той нарочно я подлага на това мъчение. С всяко движение пръстите му приближаваха все по-близо и по-близо към зърната й, които трептяха под тънката материя. Ала никога не приближаваха толкова близо, че да й дадат това, което искаше, това, за което цялото й тяло жадуваше.
Освобождение.
Ръцете му обхванаха раменете й. Доминик отвори очи. Той я завъртя и дръпна пеньоара високо нагоре. Тя потрепери, когато хладната бучка от крема докосна горещата й кожа.
— Въпреки това не мога да не мисля, че по някакъв начин съм бил нечия марионетка във всичко това. — Използваше и двете си ръце, разперил пръстите си, за да размаже крема по гърба и раменете й. Върховете на пръстите му се спуснаха надолу и се спряха на кръста й. Кожата й настръхна навсякъде, където я бе докоснал. Тялото й сякаш бе обхванато от пламъци, които я караха да се топи отвътре. Главата й клюмна на една страна, а от устните й се изтръгна тиха въздишка. Тя бе негова пленница, негова безропотна робиня, с която можеше да прави каквото пожелае. И той го знаеше. Ала въпреки това не направи нищо повече.
Горещият му дъх опари ухото й.
— Аз съм бил подлаган на изпитания от всички страни, нали? От графинята, от Рамзи, от тайнствения си работодател, но най-вече от теб, моя сладка и прелестна, Доминик. Само за една нощ невинната девойка се превърна в съблазнителка. Изглежда, че всички се надпреварват да те учат на различни неща. Никога не съм предполагал, че с такава лекота ще сваляш дрехите си, особено в присъствието на мъж. — В гласа му прозвуча груба и безмилостна нотка, каквато не бе чувала досега, ала Доминик не й обърна внимание. Той целуваше ухото й, косите и, рамото й, шията й. Главата й се отпусна безволно върху рамото му. За нея това бяха нежни и сладки целувки, за които толкова дълго бе копняла. Всички мисли и женски преструвки отлетяха от главата й. Почувства дланта му върху корема си, докато другата обхващаше гърдата й. Желанието я замая и цялото й същество се изпълни с нуждата да му се отдаде изцяло.
Прошепна името му. Сърцето й се преизпълни с чувства и на Доминик й се стори, че всеки миг ще изхвръкне от гърдите й. Пеньоарът й се разтвори.
— Ще ти покажа силата на съблазняването — промърмори той. Устните му пареха бузата й. Тя се извърна леко и му поднесе треперещите си устни. — И ще се научиш никога повече да не я използваш срещу мен, ако не искаш да получиш това, което заслужаваш. — Обхвана зърната й между пръстите си и бавно започна да ги разтрива. Тя изохка и се изви, изгаряща за нещо, което само той можеше да й даде.
— Ти дори не знаеш какво искаш… — Устните му се впиха с дива ярост в нейните. Тя се завъртя в ръцете му, но не откри нито топлина, нито нежност в прегръдката му само бруталната грубост на ръцете му, които я мачкаха безмилостно. В този миг Доминик разбра, че той я наказва. Това не бе нежно съблазняване на неопитна девственица. Той бе мъж, обсебен от демони. Мъж, подвластен на гнева си, решен да покаже силата си на всички и да накаже света за грешките му. Колко умело бе прикривал гнева си до този момент!
Но Доминик никога не бе познавала игрите на любовта. Тя познаваше единствено чистото желание и неопетнените копнежи. Ако Хоксмур се нахвърляше върху нея, обзет от гибелна ярост, тя нямаше друг избор, освен да се предаде.
И тя го стори, без нито за миг да се поколебае. Когато устните му завладяха нейните и езикът му нахлу в устата й, тя се вкопчи здраво в него, с ръце, обвити около шията му, и тяло, притиснато в неговото. Ръката му се зарови в косите й, той дръпна главата й назад и впи поглед в очите й.
— Няма да позволя да бъда манипулиран от теб — процеди през зъби Николас. Гърдите й се триеха в неговите. Тя усети топлината на слабините му, притиснати в нейните с херкулесова сила. А той не откъсваше поглед от устните й. В очите й запариха сълзи. — Няма да се превърна в играчка в ръцете на една девственица, чуваш ли ме? — Сграбчи я за раменете и я разтърси. Устните му се извиха в горчива гримаса. — Нямам намерение да бъда ничий герой, независимо колко силно някой се нуждае от мен. И никога няма да позволя на жена да ме постави на колене, независимо колко е силно желанието ми за нея. Не познавам любовта. Това е урок, на който майка ми е пропуснала да ме научи, преди да ме изостави.
— Хоксмур… — Риданията я задавиха. Затвори очи, опитвайки се да преглътне. — О, Господи, аз никога не плача. Аз…
Той изруга яростно. И в следващия миг отново я целуваше, с нежност и страст, и копнеж, примесени с гняв. Името й се отрони от устните му, но приличаше повече на зов на опитомен звяр. Посипа с целувки шията, раменете й и накрая гърдите й. Устните му бяха горещи и жадни, ръцете му я галеха и впримчваха, покорявайки я с нежната си ласка. Тя обви ръце около него, затвори очи и вдигна лице към небето. И в този миг разбра, че прегръдката и страстта му бяха това, от което най-много се нуждаеше на тази земя. Единственото, за което жадуваше… Слънцето я заливаше с жарката си топлина, а мекият бриз рошеше косите й. Този мъж бе смисълът на живота й, изпълваше я много повече от страстта й към корабите и морето, от стремежа й да се докаже в света на мъжете. Нуждаеше се от деца и от мъж, когото да обича. От този мъж, заедно с всичките му недостатъци и грешки, с гнева и презрението му към света, един мъж, който обаче вярваше, че е неспособен да обича. Обичаше ли го тя? Внезапно се задъха от щастие.
Една врата се затръшна. Хоксмур подскочи и се извърна, скривайки я бързо зад себе си. Доминик се втренчи в широкия му гръб, оправи пеньоара си и стегна колана.
— Извинете ме — разнесе се унилият глас на Себастиан. — Един от вашите хора е дошъл и настоява спешно да ви види, капитане. Отнася се за кораба ви.
Преди Доминик да успее да поеме дъх, Хоксмур стисна ръката й и я поведе със себе си. Откриха Майър в предния салон, притиснал моряшката шапка към гърдите си и опитвайки се да прикрие треперенето на брадичката си. Щом го погледна, Доминик изтръпна от лошо предчувствие. Почти бе забравила за външния свят.
— Извинете, капитане, сър. Ъъъ… госпожице Доминик… не бих ви обезпокоил, сър, но се налагаше. Корабът, сър.
— Какво има? — Гласът на Хоксмур бе измамно спокоен.
— Бил е претърсен, сър.
