притисна тялото й към своето. Миглите й се спуснаха. Лунната светлина блестеше върху полуразтворените й устни. Николас се наведе и ги докосна със своите. Тя потрепери, изстена и се прилепи към него. Ръцете й се обвиха около врата му, тялото й се изви нетърпеливо и тя се отдаде на първото нежно докосване на езика му с почти животинска готовност. Внезапно нежността изчезна, а играта се превърна в нещо много по- опасно.
Николас трябваше да го знае. Желанията му плуваха твърде близо до повърхността, за да ги дразни. Беше твърде напрегнат, за да играе ролята на учител. Беше смятал, доста глупаво от негова страна, че все още може да се владее, защото да й позволи всичко, бе против всичките му инстинкти и със сигурност против здравия му разум. Ала както никога досега не бе познавал такава изгаряща нужда, така и не бе срещал толкова страстен отклик у една жена.
Пръстите й се заровиха в косите му, сякаш искаше да запомни завинаги допира им.
— Докосни ме — задъхано промълви младата жена. — Искам да почувствам ръцете ти. Не искам повече само да си ги представям.
Представа. През целия му досегашен опит реалността винаги бе избледнявала пред спомените. Но с Доминик той бе останал без дъх пред чудото, което бе тя, чудо, което надминаваше всякакви представи и спомени. Цялата — не само атлазената мекота на кожата й. Не само греховните прелести на тялото й. Нито невинността й чистотата, която излъчваше. Това бе чудото на жената, събрала всичко в едно. Притисна устни към зърното на гръдта й и потръпна от желание. Ръцете му обхванаха гърдите й, а палците разтриха нежно малките розови връхчета. От устните й се изтръгнаха въздишки на задоволство, които му доставиха наслада, каквато не бе изпитвал никога преди. Нейната радост бе и негова радост, нейната нужда бе и негова нужда. Пръстите й се забориха с копчетата на ризата му, той я изхлузи през глава и затвори очи, отдавайки се на неумелите милувки на невинните й ръце. Тя обсипа с тръпнещи целувки шията, гърдите, раменете му, пръстите й се спуснаха надолу и се задържаха опасно на ръба на панталоните му. Той я сграбчи и впи устни в нейните с дива и първична страст. Ръцете й се опряха в раменете му, оказвайки съпротива. Тя изви глава, опитвайки се да се изтръгне от прегръдките му, но ръцете му отказаха да я пуснат.
Устните им се разделиха.
Николас пое дълбоко дъх.
— Изплаших те.
Устните й бяха подути и тя трепереше.
— Не… това е…
Той улови брадичката й и я извърна към себе си, за да я накара да го погледне. Гърдите му се напрегнаха, жадуващи да изригнат всяка негова мисъл, всяка нужда, която отиваше отвъд физическото задоволяване.
— Аз не съм мъжът, когото видя в онази библиотека в Каус.
Доминик примигна и той внезапно се ужаси, че тя няма да различи у него истинската му личност, която навярно познаваше по-добре отколкото самият той се познаваше.
— Не, не вярвам, че това изобщо си бил ти. Мъжът, когото видях през онази нощ, бе някой друг. Той… — Докосна леко с пръсти малките бръчици около очите му. Докосването бе толкова нежно, че той затаи дъх. — Неговите очи бяха пусти като бездънна яма. Той беше студен мъж, който извършваше някакъв физически акт, но без да участва в него. Беше далечен и отчужден, сякаш наблюдаваше всичко отстрани. Наистина беше доста страшно.
Николас притисна дланта й към устните си и отново я привлече в обятията си.
— Сега вече не виждаш пустота, Доминик. Знаеш дяволски добре, че аз съм тук, с теб, че съм част от теб, така както и ти си част от мен. Гледам те и ти ме караш да спра дишам. Докосвам те и изпитвам толкова силен копнеж, че аз… — Млъкна, потресен от дълбочината на чувствата, които го изпълваха. — Това нещо между нас, то е… — На гърлото му сякаш заседна буца. Когато тя го погледна със сияещи като звездите очи, думите му внезапно секнаха.
— Да, това е най-неразумното, несъмнено най-опияняващото нещо, което някога съм познавала… и въпреки това… — Стисна устни. — Ти продължаваш да си студен мъж, Хоксмур. Въпреки цялата си похотливост и физическа страст, въпреки искрите, които прехвърчат помежду ни. И макар да знам, че в този миг ти си изцяло с мен, ти все пак можеш да се отдалечиш от останалите и от света, без нито за миг да се поколебаеш. Не мога да се поделям между двама мъже. А дори и да бе така, със сигурност не мога да ти отдам своята невинност.
— Какво?
— Чу ме. Пусни ме.
Ръцете му се отпуснаха безволно. Гледаше слисано, с потъпкана гордост, как тя придърпа пеньоара около раменете си и го погледна смело в очите.
— За това ли си мислиш, че е всичко? — озъби се той. — Набързо спретната сценка, за да отнема девствеността ти?
— А не е ли?
Николас впи поглед в нея.
— Не е, по дяволите! Много добре знаеш, че дойдох тук тази вечер само с делови намерения.
Тя скръсти ръце пред гърдите си.
— Аха. Делови намерения. В полунощ, и то в спалнята ми.
— Именно. — Гърдите му се издуха от възмущение. — Ние двамата винаги сме поставяли на първо място работата. Господ знае, че споделяме една и съща страст към корабите и морето. Разбираме се един друг и без думи. Смятах, че проявявам голямо уважение към теб, като дойдох в стаята ти веднага щом се върнах. Искам да знаеш, че изобщо не ми е минавала през ум мисълта да те съблазнявам тази нощ. Нито за миг.
— Каква необичайна почтеност от ваша страна, господин Хоксмур.
Презрителната извивка на устните й го накара да се намръщи и той остро изрече:
— Аз бях невинна жертва на твоето лукавство. По дяволите, я кажи — кой от двама ни изглежда по- съблазнителен?
Тя се изсмя саркастично, сложи ръце на хълбоците си и изпъчи гърди, което за негово нещастие бе още едно потвърждение на думите му. Вятърът развя полите на пеньоара зад гърба й, разкривайки роклята, която прилепваше към гърдите и бедрата й като втора кожа.
— Ти ме обвиняваш, че съм се опитала да те съблазня? Ти, изкусният познавач на всички прийоми на любовта и страстта, развратникът, покорил безброй жени, искаш да ме накараш да повярвам, че по някакъв начин си бил подмамен тази вечер да дойдеш в моята стая и да си съблечеш дрехите? Ха!
— Госпожо, тази рокля не прилича на монашеско одеяние и няма мъж на тази земя, който да не се съгласи с мен. А колкото до това, че съм свалил ризата си, аз просто я спасих да не бъде разкъсана от малките ви нетърпеливи пръстчета.
Тя вирна брадичка към него.
— Доста странни думи за мъж, чиито панталони винаги прилепват към тялото твърде плътно, в пълен разрез с благоприличието. И ако искаш да знаеш, няма жена на този свят, която да не сметне начина, по който се обличаш, за безочливо съблазнителен. Само начинът, по който вървиш и полюляваш бедра, би накарал всяка жена да се изчерви от нечистите си помисли.
Николас сграбчи ризата си от пода и я изгледа предизвикателно.
— А начинът, по който въртеше заобленото си задниче в панталоните си на борда на моя кораб, представляваше най-голямото предизвикателство, което съм виждал. Освен това съм убеден, че краката ти могат да влязат в аналите на времето като най-непобедимото оръжие във вечната война между мъжете и жените. Предпочитам да не продължавам със сравненията между физическите оръжия, с които разполагаме, защото едва ли мога да се меря с гърдите ти. Категорично отхвърлям всичките ти обвинения и заявявам, че съм напълно невинен. Проклети жени! Винаги извъртате всичко в своя полза! Тази вечер ще сънуваш девически сънища, и то не заради моралните си устои. А заради мен. Запомни го. Спи добре. Тръгваме утре по обяд с прилива.
Завъртя се на пети и я остави там, преди да докаже правотата на думите си, и то по всички точки.
