Беше превъртял, точно така. Беше съвсем превъртял. Знаеше какво трябва да направи, но продължаваше да кара напред.
Пътят отново зави и изведнъж го видя „Лебедът“ — точно пред него, в другия край на алеята. Веднага щом видя сградата, Тео избухна в смях. С ръка на сърцето можеше да заяви, че не е виждал нищо подобно. Сградата имаше сиви очукани стени и остър метален покрив. Приличаше повече на голям стар обор, но в огромната птица, кацнала върху покрива, определено имаше някакъв чар. Само дето изобщо не беше лебед. Беше розово фламинго и едното му крило едва се крепеше на тънка тел.
На паркинга имаше само един стар очукан Форд. Тео спря колата си до него, слезе и свали сакото си. Нави ръкавите на синята риза и тръгна към входа, когато си спомни, че носеше сакото, за да скрива кобура на кръста му. Беше твърде горещо и задушно, за да облича сакото. Реши да не се тревожи, че пистолетът му ще се вижда. Мишел вече знаеше, че той ходи въоръжен. Пък и в момента бе прекалено зает да мисли какво ще каже на Джейк, когато той го попита защо е дошъл. Запита се дали възрастният човек ще оцени, ако му каже истината.
Вратата бе полуотворена. Тео я бутна и влезе вътре. Забеляза Джейк Ренърд зад бара — бършеше лакирания дървен плот с една кърпа. Тео свали слънчевите си очила, пъхна ги в джоба на ризата си и кимна на възрастния мъж. Надяваше се Джейк да си го спомни и се опитваше да измисли какво ще му каже в противен случай. Каква беше другата причина за идването му в Боуън? Риболовът. Да, точно така. Искаше да ходи за риба.
Джейк си го спомни. Веднага щом забеляза Тео, той извика като кънтри певец на концерт. После се ухили широко, остави кърпата, изтри ръце в гащеризона си и бързо излезе иззад бара.
— Я виж ти, я виж ти — каза той.
— Как си, Джейк?
— Много добре, Тео. Много съм добре. Дошъл си да ходим за риба, а?
— Да, сър, точно така.
Джейк разтърси ръката на Тео ентусиазирано.
— Много се радвам да те видя. Тъкмо онази вечер разправях на Ели, че двамата с теб пак ще се срещнем и ето те и теб, цял-целеничък.
Тео знаеше коя е Ели. Джейк бе споменал жена си, докато двамата разговаряха в болницата.
— Как е жена ти? — попита той учтиво.
Джейк го погледна стреснат, но бързо се съвзе и отвърна:
— Жена ми почина преди известно време, лека й пръст.
— Съжалявам — каза Тео объркан. — Ако не възразяваш, че питам, коя е Ели тогава?
— Жена ми.
— А, значи си се оженил повторно?
— Не, никога не ми се е искало да се оженя отново след смъртта на Ели. Не мисля, че бих могъл да намеря някоя, която да й съперничи. — Той спря, колкото да се усмихне. — Просто си знаех, че ще се появиш някой ден. Мислех да ти се обадя, но знаех, че Майк ще ми се разсърди, ако го направя, пък и реших, че сам ще намериш пътя до Боуън.
Тео не знаеше как да разбира коментарите на възрастния човек. Джейк продължи:
— Знаех си, като ти пуснах мухата за риболова, че ще намериш начин да си вземеш два-три почивни дни. Истинският рибар никога не казва не, независимо колко време е минало, откакто последно е държал въдица в ръка. Не съм ли прав?
— Напълно, сър — каза Тео.
— Ако се окажеш рибар по призвание — а имам чувството, че си точно такъв, — може да те избера за партньор на турнира следващия уикенд. Винаги съм бил в двойка с приятеля ми Уолтър, но Майк му оперира жлъчката вчера и той няма да е във форма за състезанието. Той вече ми каза да си търся друг партньор. Ти ще си тук дотогава, нали?
— Не съм мислил колко дълго ще остана в Боуън.
— Значи се разбрахме. Оставаш.
Тео се засмя.
— За какъв турнир приказваш?
— А, това е голямо събитие по нашите места. Правим го всяка година и всички рибари от околните градове идват да се състезават. Залагаме по петдесет долара — добави той. — Получава се доста сериозна сума. Опитвам се да надвия стария Лестър Бърнс и брат му Чарли от пет години. Те побеждават и печелят наградата всяка година, откакто създадохме турнира. Двамата имат скъпи въдици и това им дава предимство. Правилата не са сложни. Съдията тегли улова ти пред публиката в края на деня. След това има празненство — тук, в „Лебедът“, готвим местни специалитети. Е, какво ще кажеш за моя бар? — попита той и размаха ръка. — Не е лош, нали?
Тео се огледа с интерес. Слънчевите лъчи струяха през отворените прозорци и падаха на снопове върху дървения под. Масите бяха наредени край стената, а столовете бяха качени отгоре им. Имаше кофа и дълга четка, подпряна на ъгъла на бара. Вляво имаше джубокс. Вентилаторите на тавана се въртяха бавно и издаваха тракащи звуци. В помещението бе изненадващо хладно, като се има предвид температурата навън.
— Много е хубаво — каза Тео.
— През уикенда сме много натоварени — обясни Джейк. — Наистина се радвам, че дойде, синко. И Мишел ще се зарадва. Споменава те неведнъж.
Поради някаква причина тази новина му се стори изключително приятна.
— Тя как е? Видях се с доктор Купър и той ми разказа за обира в клиниката.
— Опитали са да съсипят всичко. Без никаква причина. Нищо не са взели, но са преобърнали и потрошили цялата клиника. Горката Майк още не е успяла да се захване за работа, само огледа щетите. Веднага щом се прибра да се преоблече, я извикаха в Сейнт Клеър за една операция. Не е имала и минута свободна, даже не успя да обясни на брат си и на мен как точно да й помогнем, откъде да почнем да чистим и да подреждаме. Казвам ти, направо се скапва от работа. Очаквам я да се появи всеки момент.
— Нищо ми няма, татко, добре съм.
Тео се обърна, щом чу гласа й и я видя — стоеше на прага и се усмихваше. Беше облечена в кафяви шорти и тениска на червени и бели райета, по която имаше петна от боя.
Тео се опита да не зяпа краката й, но това не бе лесно. Те бяха невероятни. Дълги, добре оформени… удивителни.
— Какво правите в Боуън, господин Бюканън? — попита Мишел с престорено спокоен глас. Всъщност беше потресена да го завари в бара на баща си, а когато той се обърна и й се усмихна, тя усети, че краката й се подкосяват. Сърцето й заби силно, усети, че се изчервява. Защо пък не? Както бяха казали сестрите в операционната, Тео Бюканън беше не просто секси, той беше убийствено секси.
— Така ли се посреща гост, с такива въпроси? — смъмри я баща й.
Тя още не беше се съвзела от шока, че Тео е там.
— Ти ли му се обади? — попита обвинително баща си.
— Не, млада госпожице, не съм му се обаждал. А сега махни тази муцунка от лицето си и си припомни добрите маниери. Докато Тео беше в болницата, аз го поканих да ме навести, за да отидем за риба.
— Татко, ти каниш всеки човек, с когото се запознаваш, да дойде на риболов. — После се обърна към Тео. — Наистина ли дойдохте за риба?
— Всъщност аз…
Джейк го прекъсна.
— Казах ти, че е дошъл за това. Знаеш ли какво реших току-що? Ще го взема за партньор на турнира следващия уикенд.
— Как се чувствате? — попита тя Тео, връщайки се към удобната и безопасна роля на лекар. — Имаше ли усложнения?
— Направо съм като нов, благодарение на вас. Това е една от причините да дойда тук… освен риболова. Исках също така да си платя за роклята, която съм съсипал, но най-вече исках да ви благодаря. Вие ми спасихте живота.
