искаше да излезе от къщата, за да отиде на зъболекар, така че внимаваше много за зъбите си. Господин Ръсел й носеше кутия шоколадови бонбони всяка вечер, а после излизаше със своите уличници, но Катрин ядеше само меките бонбони. Изобщо не докосваше тези с карамел. — Тя се прекръсти и събра длани като за молитва. — Трябва да намерите доказателство и да арестувате Джон Ръсел. Грехота е такъв зъл човек да остане ненаказан. Трябва да направите това за Катрин и за мен.
Тео кимна.
— Ще опитам — обеща той. — Катрин е разбрала за изневерите на Джон, нали? Това е била причината да му остави само сто долара в завещанието си.
— Да, чу го, като говореше по телефона. Наричаше я с ужасни имена, когато разговаряше с любовницата си. Катрин плака дни наред. А после една вечер го чу да говори с някакъв мъж за влог, който направил извън страната. Чу го да казва на мъжа да не се тревожи, че никой нямало да разбере, защото всичко било записано единствено в домашния му компютър.
Тео започна да си води бележки и Роза му разказа за наученото от Катрин.
— Но как е проникнала във файловете му? Как е отгатнала паролата му?
— Джон й я даде — каза Роза. — Разбира се, той не подозираше нищо. Тя подслушваше телефонните му разговори. Един ден, след като той отиде на работа, аз изпратих прислужницата на пазар и помогнах на Катрин да слезе в библиотеката. Тя въведе паролата, но не успя да влезе. Пробва още няколко пъти и накрая успя. Катрин беше умна жена. Така получи достъп до секретните файлове.
— Каза ли ви какво има в тях?
— Каза, че съпругът й участвал в незаконни финансови машинации.
Тео потърка челюстта си.
— Защо не е предотвратила смъртта си? Защо адвокатът е трябвало да изчака шест седмици от смъртта, за да изпрати копия от файловете? Защо не е направила така, че да арестуват Джон още докато е била жива?
— Вие не разбирате.
— Помогнете ми да разбера.
— Катрин имаше много хубави качества, но наред с това беше много властна жена. Искаше всичко да става така, както тя каже, най-много от всичко искаше съпругът й да спазва брачната клетва. — Тя поклати глава и добави. — Не искаше да се разделят, освен това не би допуснала след нейната смърт друга жена да го има. Смяташе да използва документите, които беше дала на господин Бенчли, за да го накара…
— … да падне в капана? — попита Тео.
— Да.
— Вие познавате ли някой от приятелите на Джон?
Тя поклати глава.
— Той не канеше никого в къщата. Мисля, че нарочно държеше Катрин изолирана. Той се срамуваше от нея. Дори и след като тя остана на легло и не излизаше от стаята си, той пак не канеше приятели вкъщи.
Тео затвори тефтера си.
— Може ли да ви задам един личен въпрос?
— Какъв?
— Защо се страхувате толкова много от полицията?
Тя сведе поглед.
— Синът ми се забърка в неприятности миналата година. Полицаите… дойдоха вкъщи посред нощ и го измъкнаха от леглото. Арестуваха го и аз много се изплаших за него. Катрин се обади на адвоката си и той й даде името на един друг адвокат, който можел да помогне на момчето ми.
— Специалист по криминални дела?
— Май да. Синът ми сега е под гаранция, но всяка вечер, когато не си дойде, си мисля, че пак са го прибрали. Той попадна на лоши хора и всяка нощ се моля на бог да се грижи за него. Той е добро момче — прошепна тя. — Но се води по чужд акъл и прави каквото му кажат лошите.
— В какви неприятности се беше забъркал?
— Наркотици — каза тя и пак се прекръсти. — Вземаше пари от хората и им даваше наркотици. Вече не го прави — добави бързо. — Обеща ми и спря.
Тео кимна.
— Разбирам. Не искам да усложнявам нещата за вас, но се нуждая от едно нещо, Роза… и то е при вас, нали?
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Бог да благослови Катрин Ръсел за нейната мания да има по две от всичко. Тео бе заложил на тази нейна странност, когато отиде да говори с Роза Винчети. Катрин не го подведе. Наистина беше направила още една разпечатка на файловете и я беше дала на Роза да я пази.
Тео не бе очаквал да чуе, че според Роза Джон бе убил жена си, но впоследствие си даде сметка, че това изобщо не го изненадва. Този човек бе способен на всичко.
Копията от всички документи, които Катрин бе изпратила на Мишел, сега лежаха на седалката до него. Тео знаеше, че ще му трябват няколко часа, за да ги разгадае. Докато беше с Роза, само им хвърли един поглед, но разбра, че разполага с достатъчно доказателства, за да обвини кучия син в укриване на данъци, изнудване, измама, търгуване с вътрешна информация и още много престъпления. Детектив Харис беше казала на Мишел, че листът, който бе издърпала от плика, изглеждал като финансово извлечение и се бе оказала права. Другите листове съдържаха разбивки на всички транзакции. Тео беше сигурен, че всички те са незаконни и докато караше към Боуън, изброяваше обвиненията, които може да предяви. Бяха достатъчно да пратят Ръсел зад решетките до края на живота му. Тео щеше да добави към обвиненията и опит за убийство — беше сигурен, че Джон е бил един от стрелците предишната нощ, — но не можеше да го докаже… засега. Освен това искаше възмездие заради Катрин. Трябваше му време, за да помисли къде и как да намери доказателства, че тя е била убита.
Джон ли я беше убил, или бе наел някого? Заради това ли детектив Харис се бе озовала в Боуън? Беше казала на Тео, че разполага с достоверна информация за това, че в града е пристигнал наемен убиец. Дали Мънк бе убил Катрин и сега помагаше на Джон да унищожи уличаващите доказателства?
Къде, по дяволите, беше Камерън Линч? Андърууд му беше обещал да се обади веднага щом го арестуват. Тео реши, че Линч е ключът към всичко. Ако успееше да го пречупи, щеше да пипне и останалите.
Отново се замисли за финансовите операции, изброени в документите. След всеки ред имаше по една буква в скоби, която навярно посочваше човека с най-голяма заслуга за съответната придобивка. Имаше
— Двама разкрити, остават двама — каза си той.
После се разсмя. Катрин беше направила дори копие на писмото, което бе написала на Джон. Тео си представи как бе реагирал съпругът й, когато е прочел писмото и е разбрал какво е направила.
О, Катрин. Ти си била толкова потайна жена.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
„Лебедът“ беше претъпкан. Тълпата, състояща се най-вече от рибари, беше толкова многобройна и гръмогласна, че Мишел усещаше как подът трепери под краката й. Двамата с Ноа работеха зад бара и изпълняваха поръчките. Ноа улесняваше работата. Независимо каква напитка си поръчваше човек, той му сервираше и по една бира. Единственият избор, който предоставяше на клиента, бе да замени бирата с безалкохолно.
Джон-Пол успяваше да контролира тълпата и разчистваше масите след вечерята. Джейк седеше в края на бара, близо до кухнята с една голяма тетрадка и химикал в ръка. Той беше изпразнил една стара метална
