се виждаха никакви коли зад него. Камерън най-после си позволи да издиша продължително и шумно. Ръцете му бяха мокри от пот и трепереха. Напрегна се да ги държи неподвижно върху волана, после заплака.
Трябваше да отиде до апартамента си, защото под една от дъските на пода имаше скрити пари, които щяха да му трябват, за да се махне от града. Имаше време, успокояваше се сам. Мънк щеше да им трябва, за да им помогне за Бюканън. Да, имаше време.
Камерън продължаваше да трепери. Осъзна, че имаше само един начин да се успокои и това беше да пийне нещо. Отби от магистралата на следващия изход и започна да търси някой бар.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Филип Бенчли не изглеждаше щастлив. Адвокатът тъкмо бе стигнал до деветата дупка на голф игрището в престижния кънтри клуб на Ню Орлиънс, когато го извикаха в сградата на клуба да се срещне с някакъв прокурор от Министерство на правосъдието.
Раздразнен, но учтив той съобщи още като влезе в съблекалнята:
— Приятелите ме чакат — и седна на пейката, за да завърже черно-белите си обувки за голф. — Ще съм ви благодарен, ако бъдете кратък.
Тео се представи. В секундата, когато Бенчли чу, че Тео иска да обсъди нещо свързано с Джон Ръсел, маниерите му се промениха и той направо се усмихна.
— Разследвате Джон Ръсел? О, ще се радвам, ако пипнете този негодник. Арогантността на този човек е невероятна. Когато Катрин Ръсел ми се обади и ме помоли да променя завещанието й, аз искрено я приветствах за решението. Изобщо не трябваше да се омъжва за този човек. Изобщо — повтори той. — Кажете сега с какво мога да ви помогна.
— Казали сте на агента от ФБР Ноа Клейборн, че сте изпратили на доктор Мишел Ренърд едно писмо от Катрин. Така ли е?
Бенчли кимна.
— Точно така, но както обясних и на него, ако искате да знаете какво е имало вътре, ще трябва да питате доктор Ренърд. Катрин ми даде един запечатан плик и ме помоли да не го отварям.
— Пликът бе взет от Мишел, преди да успее го види — каза Тео. — Катрин не ви ли намекна какво има вътре? Нещо подобно на извлечение от банкови сметки или одит, най-общо казано? — попита Тео.
— Не, но ще ви кажа следното. Каквото и да е това, трябва да е изключително опасно, защото тя ме увери, че щом Джон разбере за него, няма да посмее да оспори завещанието й. Беше съвсем сигурна в това.
— Той е подписал предбрачно споразумение?
— Да. Но Джон е адвокат и е много умен. Той не би позволил толкова много пари да се изплъзнат от ръцете му. Би оспорил завещанието в съда.
— Как стана така, че изчакахте шест седмици след смъртта на Катрин, преди да прочетете завещанието й?
— Явно сте направили някои проучвания. Такива бяха нарежданията на Катрин. — Той се усмихна и добави: — Тя беше малко отмъстителна и ми каза да изчакам, докато Джон натрупа дългове. Той живееше разточително, не умееше да бъде дискретен и използваше нейните пари, за да купува подаръци на любовниците си. Когато Катрин разбра за изневярата му, ме повика и каза, че иска да промени завещанието си.
— Вие бяхте ли на погребението?
— Ходих на службата. Но не бях на гробищата.
— Мишел каза, че имало много малко хора. Познавахте ли някои от тях?
— Познавах икономката, Роза Винчети. Срещах я, когато ходех у Катрин да обсъждаме промените в завещанието.
— А колегите и приятелите на Джон?
— Имаше няколко мъже и жени от банката, в която работи. Говорих с един от тях, той ме запозна с останалите, но не помня имената им.
— А приятели на Джон?
— Чакайте да помисля. Помня, че имаше една жена, която стоеше в дъното на църквата. Представи се като дизайнерката, която Катрин наела да преобзаведе къщата. Но също така направила проекта за офиса на Джон. Като си тръгвах от църквата, тази жена ме настигна и ми даде визитната си картичка. Това ми се стори крайно неприлично и изхвърлих визитката веднага щом се прибрах в офиса си. Единственият човек, когото помня, че видях на погребението, беше Камерън Линч. Той е близък приятел на Джон.
— Разкажете ми за него.
— Той е борсов брокер. Жъне големи успехи — подчерта адвокатът. — Бях чувал за него, но се запознахме официално в деня на погребението. Помня, че си помислих, че може би е алкохолик. Беше доста грубо да си го мисля, но той миришеше на алкохол и очите му бяха кръвясали. Бях сигурен, че има тежък махмурлук. Освен това целият му вид — сивкава кожа, червен нос, подпухнали очи — подсказваше, че прекалява с пиенето от доста време. Камерън не се отделяше от Джон, дори седна до него по време на службата, сякаш е член на семейството.
— Говорихте ли с Джон на погребението?
— Шегувате ли се? Той се правеше, че не ме забелязва, и трябва да отбележа, че това ми се стори доста смешно. Той ме мрази, а това ме кара да се чувствам изключително щастлив.
Тео почти свърши. Зададе още няколко въпроса, после благодари на Бенчли за помощта и си тръгна. Адвокатът с готовност се обади на секретарката си, за да даде на Тео необходимите адреси.
Тео трябваше да се отбие още поне на две места, преди да тръгне обратно за Боуън.
Първо трябваше да се увери, че именно Камерън Линч е мъжът, когото Мишел бе видяла предната нощ. Той отиде до брокерската фирма и влезе във фоайето. Вече беше измислил каква лъжа да каже на секретарката, за да се сдобие със снимка на Камерън. Не му се наложи да лъже. Веднага щом влезе през вратата, забеляза цветната снимка на стената. Тео се закова на място. Беше групова снимка на всички брокери във фирмата. Камерън беше в средата. Тео погледна към секретарката на рецепцията. Тя говореше по телефона и му се усмихваше. Тео също й се усмихна. После откачи снимката от стената, обърна се и излезе.
Трябваше му малко помощ, преди да направи следващата си визита. Обади се на капитан Уелс, полицая, с когото се бе запознал на церемонията по случай награждаването си и го помоли за помощ. После отиде с колата си до апартамента на Камерън Линч, който се намираше в един западнал квартал близо до модернизирания наскоро индустриален район. Паркира колата по-надолу в улицата и остана да чака двамата детективи, които капитанът трябваше да изпрати.
Петнайсет минути по-късно двама мъже спряха точно зад него. Детектив Андърууд, по-старшият от двамата, се ръкува с Тео.
— Капитанът ни каза, че вие сте човекът, който прати зад решетките Графа. За нас е чест да се запознаем.
Детектив Башъм също пристъпи напред.
— Чух речта ви на банкета.
Тео извади откраднатата снимка. Той я подаде на Андърууд и каза:
— Това е човекът, когото търся.
— Капитанът каза, че ще арестуваме Линч за опит за убийство и че имате свидетел — каза Башъм.
— Аз съм единият свидетел. Линч се опита да убие една моя приятелка и мен.
— Проверихме квартала, колата му не е тук — каза Андърууд.
— Как искате да действаме? — попита Башъм. — Капитанът каза, че имате специални инструкции.
— Приемете, че е въоръжен и опасен — каза Тео. — Като го закопчеете с белезниците, му прочетете правата и го откарайте в участъка, но не го регистрирайте веднага. Искам да го заключите в някоя стая за разпити, за да мога да говоря с него. Не искам името му да се появява в бюлетина, поне не веднага.
— Ще поставим дома му под наблюдение. Искате ли да чакате с нас?
— Не, трябва да отида на още едно място, но веднага щом го заловите, ми се обадете на мобилния
