забравила да остави нещо на икономката си. Тя се грижеше добре за нея.
— Джон явно е подписал предбрачно споразумение, че Катрин сама ще контролира парите си — каза Мишел.
— Той ще се опита да оспори завещанието — каза Тео. — Какво работи?
— Адвокат е — каза Джейк. — Работи в една от големите банки в Ню Орлиънс. Никога не съм говорил с него и мисля, че това е срамота. Двамата с Майк не успяхме да поговорим с него дори и на погребението, нали, скъпа.
— Така е, татко, не успяхме. Но това беше по моя вина. Налагаше се да се върна спешно в болницата и ти трябваше да ме закараш.
Мобилният телефон на Тео иззвъня и прекъсна разговора. Обаждаше се Ноа.
— Къде си? — попита Тео.
— Току-що пристигнах в Сейнт Клеър.
— Ела в дома на Джейк. Знаеш ли къде е?
— Да. Ще бъда там до десет минути.
— Какво откри? — Тео прекоси кухнята и излезе на верандата. Затвори вратата зад себе си.
Мишел предположи, че той не иска останалите да слушат разговора му, така че се зае да подрежда масата. Джон-Пол стоеше облегнат на кухненския плот и я зяпаше навъсено.
— Какво има? — попита тя, като отвори едно чекмедже, за да извади салфетки.
— Ще пуснеш още един агент на ФБР в тази къща?
— Точно така — каза тя. — Не ми прави сцени, Джон-Пол. Не съм в настроение. Искам да се държиш любезно с Ноа.
— Мислиш ли, че ще стане?
— Сигурна съм. Татко? Джон-Пол…
Нямаше нужда да продължава. Брат й поклати ядосано глава и се усмихна.
— Продължаваш да ме ковладиш на татко, така ли?
Тя му се усмихна.
— И номерът все още действа. Благодаря, Джон-Пол.
— Не съм казал…
— Няма нужда. Опитай се да си припомниш как трябва да се държиш.
Върна се на масата и започна да подрежда салфетките. Почувства се изморена, седна и подпря главата си с ръце. Продължаваше да мисли за стоте хиляди долара и чувството й за вина се засилваше. Какво бе накарало една толкова студена жена да извърши нещо толкова мило? И какво друго й бе изпратила Катрин, което толкова интересуваше полицията и мъжете, които дойдоха да я убият, за да си го вземат?
Джейк седеше до нея и разгръщаше албума.
— Бедната Катрин! — каза Мишел. — Нямаше много приятели. На погребението… нямаше много хора. Единственият човек, който плака за нея, беше икономката й. Помниш ли, татко? Само тя плачеше за Катрин, никой друг. Това ми се стори много тъжно.
Тя си спомни жалката процесия, която я съпровождаше до гробницата. Роза носеше молитвена броеница и плачеше. Джон вървеше зад свещеника и постоянно хвърляше погледи през рамо към нея и Джейк. Тъй като никога не се бяха срещали, Мишел бе предположила, че той се чуди кои са те двамата. Още един мъж ги гледаше странно. Той вървеше до Джон и…
— О, боже, това е той… това беше той! — извика тя и скочи на крака. В нетърпението си да каже на Тео какво си е спомнила, събори стола си. Нетърпеливо го вдигна, после изтича през кухнята. Тео тъкмо влизаше. Той приключи разговора си точно когато тя връхлетя отгоре му. Той я прегърна и двамата излязоха на верандата.
— Какво става?
— Спомних си къде съм виждала онзи мъж… нали се сещаш, вече ти казах, че ми се стори познат. Това е същият човек. — Думите й препускаха една през друга.
— Чакай малко — спря я той. — Започни отначало.
— Куриерът, който дойде при мен на стадиона. Казах ти, че ми се стори познат, и мислех, че съм го виждала в болницата, но не е било там. Той беше на погребението на Катрин. Говореше с Джон и вървеше до него на гробището.
Джейк не беше чул разговора им. Той също си мислеше за щедростта на Катрин и си казваше, че Ели сигурно се усмихва в момента, защото племенницата й бе направила такъв мил жест за семейството й. Приживе жена му се тревожеше заради егоизма й, но сега се оказваше, че Катрин се бе променила.
Той чу Мишел да споменава името на Джон и извика:
— Мисля, че трябва да взема телефона и да се обадя на съпруга на Катрин.
— О, татко, не го прави — каза Мишел.
— В никакъв случай! — обади се рязко и Тео.
— Защо не? — попита Джейк. Той се обърна и погледна Тео. — Трябва да му благодаря за парите. Така е редно. Той беше съпруг на Катрин и сигурно е одобрил решението й.
Мишел поклати глава, но Тео тръгна към баща й.
— Джейк, не искам да му се обаждаш. Обещай ми, че няма да го направиш.
— Тогава ми посочи една причина, поради която не бива да му звъня, и ще ти обещая. Обаче трябва да е сериозна причина.
— Добре — кимна Тео. Каза със съвсем спокоен глас: — Той се опита да убие дъщеря ти.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Джейк прие новината много по-спокойно от Джон-Пол. Братът на Мишел искаше веднага да скочи в пикапа, да открие копелето и да му пръсне черепа. Не беше в настроение да слуша доводите на разума и изобщо не му пукаше за закона.
— Ако знаеш, че той стои зад това, трябва да го пречукаме, преди да се е опитал отново да я убие — настояваше той.
Тео не се впечатли от яростта на Джон-Пол.
— Още не мога да го докажа. Всички доказателства са косвени — обясни той. — Точно затова трябва да отида до Ню Орлиънс.
Джон-Пол изглеждаше така, сякаш се кани да удари Тео. Мишел застана между двамата мъже и се опита да успокои брат си.
На вратата се позвъни и това прекъсна спора. Джейк посрещна Ноа, а в това време Тео каза:
— Нямаме право на грешки.
— Какво, по дяволите, значи това?
— Значи, че не може да стреляш по никого.
Тео се обърна към Мишел.
— Обещай ми, че няма да излизаш от „Лебедът“, докато не се върна. Никакви ако и но. Не искам да се тревожа за теб…
— Добре — каза тя. Потупа го по гърдите и пристъпи към него. — Ти също се пази.
— Ако има някакъв проблем, ще правите каквото каже Ноа. Джон-Пол, ти пази баща си. Ясно?
Брат й престана да спори и кимна рязко. Ноа стоеше до входната врата и говореше с Джейк. Агентът от ФБР не си беше направил труда да се обръсне и изглеждаше доста мърляв в износените си дънки и избеляла синя риза. Мишел отиде да го поздрави. Тя разбираше интереса на Мери-Ан. Този човек имаше някакво фатално излъчване, което караше жените да искат да избягат от него и да опитват да го променят в същото време.
Сините му очи я пронизаха, когато той каза:
— Чух, че си имала тежка нощ. Бягала си под дъжд от куршуми.
Тя не устоя.
— Чух, че и ти си имал тежка нощ.
— О, да, така беше. Приятелката ти праща много поздрави — каза той ухилен. — Обаче сутринта определено не се забавлявах. Когато е в отпуск, човек се надява поне да се наспи сутрин, нали? Къде е
