направила.
— Току-що ти казах, че го е направила — настоя баща й. — Знам, че е трудно да го повярваш и че това е шок, както те предупредих, но е истина. Завещала ни е пари.
— Но защо го е направила? Тя ни мразеше
— Не говори така — укори я той. Извади кърпа от джоба си и изтри очите си. — Братовчедка ти беше чудесна жена.
— Това се нарича изопачаване на историята — измърмори Джон-Пол.
Все още невярваща, Мишел поклати глава.
— Трябва да има някаква грешка.
— Не, скъпа, няма никаква грешка. Не си ли любопитна колко пари ни е оставила?
— Разбира се — кимна Мишел, като се чудеше каква ли шега им е погодила Катрин. От това, което бе чувала за нея от братята си, знаеше, че братовчедка им е била ужасна жена.
— Скъпата ни братовчедка е оставила на всеки от нас по сто хиляди долара.
Мишел зяпна.
— Сто…
— … хиляди долара — допълни баща й. — Току-що говорих по телефона с Реми. Обадих се да му кажа за щедростта на братовчедка ви и неговата реакция беше същата като на Джон-Пол и твоята. Отгледал съм трима циници.
Мишел все още не можеше да асимилира шокиращата новина.
— Катрин Бодин… ни е дала… сто…
Джон-Пол се засмя.
— Почна да заекваш, сестричке.
— Мълчи, Джон-Пол — смъмри го баща му. С по-мек тон се обърна към Мишел. — Виждаш ли, скъпа? Катрин не ни е мразела. Просто не е държала да ни вижда, това е всичко. Тя беше… особена, а ние й напомняхме за миналите времена.
Изведнъж Мишел осъзна, че Тео няма никаква представа за кого говорят.
— Братовчедка ми беше на седем или осем години, когато майка й се омъжи за един богат човек, на име Бодин. Преместиха се в Ню Орлиънс и общо взето прекъснаха всички връзки с нас. Никога не съм виждала Катрин — призна тя. — Нито сме говорили по телефона. Не мога да повярвам, че ни е оставила нещо.
— Майката на Катрин беше сестра на жена ми — обясни Джейк. — Казваше се Джун, но всички й викахме Джуни. Не беше омъжена, когато се оказа, че чака дете. По онова време да родиш дете, без да си омъжена, предизвикваше много приказки, макар че с времето всичко се забрави. Бащата на Джун обаче никога не забрави и не й прости. Направо я изхвърли на улицата. Ние с Ели тъкмо се бяхме оженили и Джуни дойде при нас. Когато бебето се роди, останаха и двете. Беше доста тясно, но се справихме — добави той. — После Джуни се запозна с онзи богаташ, омъжи се и се премести. Джуни умря, когато Катрин беше на единайсет. Не исках да забрави, че има роднини в Боуън, които я обичат, затова бях решил да й се обаждам всеки месец и да я навестявам понякога. Тя не приказваше много, а аз се хвалех с трите си деца, за да знае тя за братовчедите си. Катрин много се впечатли, когато научи, че Майк ще става лекар. Беше много горда с теб, скъпа. Просто никога не го е казвала.
— Катрин не те покани дори на сватбата си — напомни Мишел на баща си. — Знам, че това много те нарани.
— Не е вярно. Пък и сватбата била съвсем скромна. Така ми каза тя.
Мишел се беше подпряла на лакътя си върху масата и разсеяно навиваше един кичур коса около пръста си, докато си мислеше за неочакваното наследство. Парите бяха като дар от бога. Щяха да стигнат да ремонтира клиниката и да наеме сестра.
Баща й я гледаше усмихнат.
— Пак започна да въртиш косата си. — Обърна се към Тео и обясни: — Когато беше малка, увиваше кичур коса около пръста си и си смучеше палеца, докато заспи. Не помня колко пъти Реми и аз сме разплитали обърканите й къдрици.
Мишел пусна косата си и скръсти ръце.
— Чувствам се виновна — каза тя, — защото не мога да се сетя за едно хубаво нещо, което да кажа за Катрин, а вече измислих за какво ще изхарча парите й.
Баща й бутна дебелия семеен албум с черно-червена карирана корица към Тео. Тео го отвори и започна да разглежда снимките, а Джейк му обясняваше кой, кой е. Мишел отиде да си вземе диетична кола и донесе една и за Тео. Той беше сложил очилата си за четене и изглеждаше като учен.
Тя постави ръка на рамото му и го попита:
— Гладен ли си?
— Да, и още как — отвърна й, докато отгръщаше нова страница.
— Татко, Тео не иска да разглежда семейните ни снимки.
— Искам.
Тя се пресегна през рамото на Тео, остави колата си на масата, изправи се и се обърна към брат си.
— Джон-Пол, ще ни приготвиш ли нещо за ядене?
— Как го измисли — засмя се той.
Тя отиде до дивана и седна върху корема му. Той знаеше какво ще последва и стегна мускулите си.
— Спя — каза сърдито. — Не ме закачай.
Тя не обърна внимание на мърморенето му и го дръпна за косата, когато се отпусна назад.
— Можеш ли да повярваш, че Катрин ни е оставила толкова много пари?
— Не.
— Фантастично е.
— Аха.
— Отвори очи — настоя тя.
Той въздъхна шумно, после изпълни желанието й.
— Какво?
— Сещаш ли се за нещо хубаво, което можем да кажем за нея?
— Разбира се. Беше егоистична, алчна, побъркана и имаше цял куп мании.
Мишел го сръга.
— Кажи нещо хубаво.
— Мъртва е. Това й е хубавото.
— Засрами се. Гладен ли си?
— Не.
— Не може да не си. Ти си винаги гладен. Ела да ми помогнеш.
Той стисна ръката й, когато тя се опита да стане.
— Кога си тръгва Тео?
Въпросът дойде неочаквано и я свари неподготвена.
— В понеделник — прошепна тя. — Заминава с приятеля си, Ноа, в понеделник сутрин.
Дори и тя чу тъгата в гласа си. Не се опита да се престори на смела или че не й пука, защото не можеше да заблуди брат си. Джон-Пол я познаваше по-добре от всеки друг и винаги успяваше да прозре в душата й. Тя никога не го лъжеше и не хитруваше.
— Действала си глупаво — прошепна той.
Тя кимна.
— Да.
— Не трябваше да му позволяваш да усети колко си уязвима.
— Знам.
— Тогава защо не си се съпротивлявала? Той е чужд човек.
— Не усетих как стана. Какво мога да кажа? Просто се случи.
— И?
— И какво?
— И ще се поболееш ли, когато той си замине?
