Никой не вдигна телефона в къщата на баща й. Тъй като той нямаше телефонен секретар, Мишел не можеше да му остави съобщение. Спомни си, че нейният мобилен телефон е у Джон-Пол, набра номера и зачака.
— Да?
— Така ли се отговаря?
— А, ти ли си — каза брат й. — Добре ли си?
— Да, но двамата с Тео идваме при вас. Къде е татко?
— Точно до мен, пътуваме към твоята къща. Татко чу какво е станало снощи и искаше да се увери, че си добре.
— Кажи му, че ми няма нищо.
— Вече му казах, но той иска да провери лично.
Джон-Пол внезапно затвори, преди Мишел да успее да говори с баща си. Тя върна телефона на Тео.
Джон-Пол и Джейк паркираха на алеята зад тях. След като Мишел успокои баща си, събра набързо малко дрехи и тоалетни принадлежности. Джон-Пол предложи да оставят колата на Тео пред къщата на Мишел и да отидат до къщата на Джейк с една кола — така, ако някой дойдеше да оглежда, щеше да види колата и да реши, че Мишел и Тео са вътре. Тео нямаше желание да спори с Джон-Пол.
Пикапът имаше нужда от нови амортисьори. Мишел седна в Тео до прозореца и навеждаше глава всеки път, когато брат й преодоляваше някоя неравност по пътя. Докато влизаха в отклонението към къщата, Джейк отбеляза:
— Трябва да сте много уморени, след като онези негодници са ви преследвали почти цяла нощ.
Джейк имаше голяма къща. Отпред изглеждаше като едноетажна къща, построена върху циментова площадка. Джон-Пол спря пикапа отзад, където Тео видя прозорци и на втория етаж, които гледаха към реката. Имаше още една стая, очевидно построена впоследствие, която се издаваше над задната стена. Също както в къщата на Мишел и тук имаше голяма покрита веранда с изглед към реката.
На кея бяха вързани три лодки, всичките малки.
Джейк не си падаше много по климатиците. Беше сложил няколко за всеки случай, но никой не беше включен. Къщата имаше стар дървен под, чиито дъски бяха доста очукани. В дневната бяха разхвърлени тъкани овални килимчета. Вътре не беше задушно. Вентилаторът на тавана тракаше при всяко завъртане, но успяваше да разхлади въздуха.
Слънчевите лъчи струяха от прозорците и огряваха старите мебели. Тео носеше чантата на Мишел и я последва по един дълъг коридор. Забеляза голямото двойно легло на Джейк през една отворена врата в дъното на коридора. Мишел отвори вратата вляво и влезе.
Там имаше две единични легла с нощно шкафче помежду им. Стаята гледаше към предния двор. Вътре беше задушно и горещо, но за щастие на прозореца имаше климатик. Мишел го включи на максимална степен, изрита обувките си и седна на леглото, покрито със синьо-бяла покривка. Джейк не се интересуваше от цветосъчетанията. Другото легло беше с покривка на жълти и червени ивици. Мишел събу и чорапите си и се отпусна на възглавницата. След по-малко от минута спеше дълбоко.
Тео затвори тихо вратата след себе си и се върна в дневната.
Час по-късно кънтящият смях на Джейк събуди Мишел. Тя стана и тръгна към банята, когато Тео се появи иззад ъгъла.
— Събудихме ли те? — попита той.
Тя поклати глава и се дръпна, за да му направи път, но той я последва и я притисна към стената. Целуна я.
— Това е добър начин да се започне новият ден. Като се целуне красива жена — каза той и се върна в дневната.
Тя се погледна в огледалото и се стресна. Реши, че е време да извади гримовете си и да започне да се държи като жена. Той я беше нарекъл красива? Мишел си помисли, че Тео трябва да носи очила постоянно.
След половин час изглеждаше много по-добре. Съжали, че не си бе взела поне една пола, но тъй като нямаше, трябваше да избира между шорти и дънки. Понеже беше горещо, избра шортите. Нямаше никакъв избор какво да облече нагоре. Беше си взела само една бледожълта еластична блуза.
Прекоси боса коридора с чантичката с гримовете си и я постави на шкафчето в спалнята. Тео бе дошъл навярно да си вземе очилата. Говореше по телефона. Огледа я от главата до петите, като погледът му се задържа на краката й, после помоли човека, с когото разговаряше, да повтори последните си думи.
— Да, разбрах. Баща й получи завереното писмо преди около час. Не, Мишел не знае. Ще оставя Джейк да й каже.
— Кой беше това? — попита тя.
— Бен. Още чака доклада на криминолозите.
— Какво е това, което татко трябва да ми каже?
— Добри новини — обеща й той.
— Идваха ли някакви хора по-рано? Стори ми се, че чух вратата да се отваря и затваря и разни непознати гласове.
— Няколко приятели на баща ти донесоха храната от твоята къща. На кухненската маса има цели четири пая — добави той ухилен.
— Без картички, нали?
— Майк, искам да говоря с теб — извика баща й.
— Идвам, татко.
Двамата с Тео отидоха в дневната заедно. Мишел видя албума със снимки на масата и прошепна:
— Охо. Татко го е налегнала меланхолия.
— На мен ми се струва щастлив.
— Не, настроен е меланхолично. Вади семейния албум само когато е тъжен.
Джон-Пол се беше изтегнал на канапето. Ръцете му бяха скръстени на гърдите, а очите му бяха затворени.
Джейк седеше на голямата кръгла дъбова маса в кухнята, която бе свързана с дневната.
— Сега не съжаляваш ли, че не отиде на погребението? — попита той сина си.
Джон-Пол отговори, без да отваря очи.
— Не.
— А трябва — настоя Джейк. — Братовчедка ти не беше такава фукла, за каквато я мислеше.
— Никога не съм казвал, че е фукла. Казах…
Баща му бързо го спря.
— Помня какво каза, но не искам да го повтаряш пред други хора. Пък и сега трябва да се чувстваш виновен.
Джон-Пол не каза нищо, само изръмжа вместо отговор.
— В края на краищата братовчедка ти не е забравила роднините си. Майк, ела седни на масата. Трябва да ти кажа нещо важно. Тео, седни и ти. Искам да видиш някои снимки.
Тео издърпа стол за Мишел, после седна до нея. Джейк хвана ръката на Мишел и я погледна в очите.
— Събери силите си, миличка. Това ще бъде шок за теб.
— Кой е умрял?
Баща й примигна.
— Никой не е умрял. Поне не сега. Братовчедка ти Катрин Бодин…
— Онази, дето умря — извика Джон-Пол.
— Разбира се, че умря. Имаме само една братовчедка по линия на майка ви. — Джейк поклати глава.
— Какво за нея? — попита Мишел.
— Оставила ни е пари. Много пари — подчерта Джейк, като повдигна вежди.
Мишел не му повярва.
— О, татко, това трябва да е някаква грешка. Казваш ми, че Катрин ни е оставила пари? Не би го
