— Върна се в дома ви, за да довърши огледа на местопрестъплението. — Тя хвърли един поглед на Мишел и продължи. — Ще взема всичко, което открият и ще го отнеса в лабораторията ни в Ню Орлиънс.
Тео изучаваше Харис, докато тя говореше с Мишел. Тя бе като хиляди други полицаи, които той познаваше. В нея имаше натрупана умора, сякаш се чувстваше изтощена за цял живот. Държането й бе строго и донякъде безцеремонно.
— От колко време сте детектив? — попита той.
— От четири години разследвам убийства — отвърна тя нетърпеливо. — Преди това бях три години в нравствения.
А, нравственият отдел. Това обясняваше всичко.
— И какво ви води в Боуън?
— Ако не възразявате, аз ще задавам въпросите.
— Добре — съгласи се той. — Веднага щом отговорите на моите.
Тя помръдна устни и Тео помисли, че това е някакъв опит за усмивка.
— Ако Нелсън не ме беше предупредил и сама щях да отгатна, че сте адвокат.
Тео не реагира на този коментар. Просто я изчака да отговори на въпроса му. Тя се опита да издържи на втренчения му поглед и да го сплаши, но се провали напълно.
Отговори с въздишка.
— Получих информация… добра, надеждна информация от вътрешен човек, че един наемен убиец, когото преследвам от три години, се е появил тук. Казаха ми, че е в Боуън, за да свърши някаква работа и се кълна в бога, че този път ще го пипна.
— Кой е той?
— Един призрак. Поне така го наричат колегите в отдела, защото сякаш се изпарява във въздуха всеки път, когато сме на път да го заловим. Според моя информатор, напоследък се нарича Мънк. Свързала съм го с поне две убийства в Ню Орлиънс през последната година. Почти сме сигурни, че е убил една тийнейджърка в Метеър. Вероятно бащата на момичето го е наел, за да получи застраховката, но не можем да го докажем.
— Откъде знаете, че е бил Мънк? — попита Тео.
— Оставил е визитната си картичка. Винаги го прави — обясни тя. — Моят информатор е близък на Мънк, познава почерка му. Каза ми, че Мънк винаги оставя по една червена роза като доказателство, че той е извършил убийството. Прави така, че убийствата да изглеждат като нещастни случаи или самоубийства. Но във всеки от случаите, в които той е замесен, някой извлича полза от смъртта на жертвата.
— Баща е поръчал убийството на дъщеря си, за да получи пари? — Мишел потриваше ръката си, сякаш я бяха побили тръпки. Беше ужасяващо, че баща е способен да извърши подобно чудовищно нещо. Мишел почувства, че й се повдига. Бедното дете.
— Розата липсваше от спалнята на момичето — продължи Харис. — Но имаше едно венчелистче, още неизсъхнало, под нощното шкафче. В един друг случай криминолозите намериха шип, забит в покривката на леглото. Мънк обикновено върши работата си нощем, когато жертвите му спят.
— Коя е била жертвата във втория случай, за който споменахте? — попита Тео.
— Един възрастен мъж, богат старец, чийто единствен наследник имаше сериозен проблем с наркотиците.
— От това, което ми казвате за този човек — каза Тео, — не изглежда в стила му да работи с други. По-скоро е единак.
— Досега винаги е действал сам, но инстинктът ми подсказва, че и той е бил в къщата на доктор Ренърд снощи.
— Ако той е замесен — каза Мишел, — значи и той търси пакета. Може би вътре има нещо, което го компрометира — него или човека, който го е наел.
— Какъв пакет? — попита Харис рязко. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се нахвърли върху Мишел, защото е укрила важна информация.
Мишел обясни и когато чу разказа й, детектив Харис не можа да скрие вълнението си.
— Казвате ми, че можете да идентифицирате един от тях? Видяла сте лицето му и сте сигурна, че това е същият мъж, който е идвал при вас на стадиона?
— Да.
— Боже мой, ще бъде истински късмет, ако сте видяла точно Мънк. Никой не го е виждал досега, но ако имаме описание…
— Бих искал да говоря с вашия информатор — каза Тео.
Тя поклати глава.
— Мислите, че имам телефонния му номер? Не става така. Той ми се обажда, когато реши и винаги използва обществен телефон. Проследяваме обажданията му, но нашите коли никога не успяват да пристигнат навреме. Той е неуловим.
— Добре — примири се Тео. — А досието на Мънк?
— Какво за него?
— Искам да го видя.
Тя не обърна внимание на искането му.
— Трябва да намерим онзи пакет — каза тя на Мишел. — Нямате ли представа какво има вътре?
— Не още.
— Този път ще пипна Мънк. Кълна се в гроба на майка си. Толкова е близо, че дори го надушвам.
— Искам да видя досието му — повтори Тео. Този път се постара тя да разбере, че не я моли. Изискваше го.
Харис го изгледа ледено, без да отговори.
Мишел побърза да смекчи антагонизма.
— Ще ви помогнем, доколкото можем, детектив Харис.
Харис продължаваше да гледа Тео, когато отговори:
— Най-добрият начин да ми помогнете, е като стоите настрана. Аз ръководя тази операция. Ясно ли ви е това?
Тео не отговори и тя се прокашля нервно.
— Ще пусна мрежа в целия район и постепенно ще започна да я затягам. Вие заведете доктор Ренърд в дома й и стойте там. Ако чуете или видите нещо подозрително, ми се обадете.
Тя извади две визитки и подаде едната на Тео, другата на Мишел.
— Винаги можете да ме откриете на мобилния телефон.
Нямаше нужда човек да има юридическа диплома, за да се досети, че Харис нямаше намерение да им сътрудничи. Тя играеше твърдо. На свой ред Тео реши, че няма нужда да споделя с нея информацията, с която разполага.
— Ще изискам и ще получа това досие, детектив Харис. Освен това ще искам да видя какво има в онзи пакет — заяви той. Нямаше намерение да приеме отрицателен отговор.
— Можете да видите какво има в пакета — каза тя. — И ако няма нищо общо с Мънк, можете да се занимавате със съдържанието му колкото си искате.
— А ако има информация, отнасяща се до Мънк? — попита Мишел.
— Тогава аз поемам нещата в свои ръце. Това е мое разследване и няма да позволя на федералните да го провалят. Прекарах три години да гоня сянката на Мънк и съм вложила твърде много, за да допусна ФБР да се намеси. Това просто няма да стане.
Презрението й бе очевидно. Враждебното съперничество между Бюрото и местната полиция имаше дълбоки корени, макар че според Тео бе пълна глупост. Той не бе в настроение да проявява дипломатичност или да си играе игри.
— Тревожите се, че ФБР ще поеме случая? — попита Мишел.
— Точно така, тревожа се. Три години — повтори Харис, — се опитвам да пипна Мънк и когато го направя, няма да ви го предам на тепсия — каза тя на Тео.
— Хей, аз работя в Министерството на правосъдието. Не ме интересува какво ще правите с него, освен ако не е един от убийците, които стреляха по Мишел и мен снощи. Ако случаят е такъв, вие и аз ще трябва
