— Сложили са подслушвателно устройство на телефона — каза Тео. — По дяволите, защо не проверих?
— Аз ще го намеря — предложи Джон-Пол.
— Знаеш ли какво трябва да търсиш?
Брат й го погледна засегнат.
— Разбира се.
Тео помисли секунда-две и каза:
— Като го намериш, не го махай.
— Защо? — попита Мишел.
— Защото не искам да разберат, че сме го намерили. Можем да решим да им подадем фалшива информация.
— Кажи ми точно какво ти каза онзи мъж — запита Джон-Пол и Тео забеляза, че вече не се държи толкова враждебно.
— Каза, че е станало някакво объркване при доставката на пратките — обясни Мишел. — Франк — това е името, с което ми се представи — ми каза, че другият куриер, който се казвал Еди, неволно разменил бланките на двата пакета. Това, което съм получила по погрешка, очевидно е това, което те търсят.
Тео поклати глава.
— И ти знаеш, че е станала грешка, защото… — Бързо се сети. — Нищо не е вярно, докато не се докаже и не трябва да приемаме, че пакетът е доставен погрешно на теб, докато не го отворим и не погледнем какво съдържа.
Тя кимна.
— Защото е възможно мъжът, който стреля по нас, да ме е излъгал.
— За бога, Майк, използвай главата си — каза Джон-Пол.
— Главата ме боли, Джон-Пол. — Ядосана на себе си, че се е сетила чак сега, тя въздъхна. — Разбира се, че ме е излъгал.
— Не е задължително — уточни Тео.
— Но ти току-що каза…
Тео се усмихна.
— Възможно е да ти е казал истината. Може и да е погрешно доставен пакет. Когато го намерим, ще видим. Дотогава…
— Разбрах — кимна тя уморено.
— Спомняш ли си, каза ми, че си имала чувството, че някой те следи? Мисля, че си била права. Който и да е… трябва да е много добър. Изобщо не го забелязах, а се оглеждах.
— Може би са наблюдавали къщата — предположи Мишел.
— Какво мислиш за всичко това? — Джон-Пол попита Тео.
— Не знам — призна той. — Когато намерим пакета, ще разберем с какво си имаме работа.
— Ти ще дойдеш с мен вкъщи, Майк. Аз мога да те защитя.
— Да не би да казваш, че аз не мога? — попита Тео, видимо ядосан.
— Когато аз стрелям, убивам. Не пропускам.
Тео бе готов отново да се нахвърли отгоре му, но Мишел постави край на свадата им.
— Извинете ме, господа — сряза ги тя. — Аз мога да се защитавам и сама. Джон-Пол, отивам в болницата с Тео.
— Майк…
— Решила съм.
— Няма да й се случи нищо, докато е с мен — каза Тео и се изненада, че Джон-Пол не започна да спори. Разтри челото си и добави: — Ноа е в Ню Орлиънс. Ще го помоля да остане там и да свърши някои неща, преди да се върне в Боуън.
— Ноа е… — започна да обяснява Мишел.
— Знам кой е, ФБР. — Джон-Пол изрече думите с очевидно презрение.
— Така, а междувременно — продължи Тео, сякаш изобщо не го бяха прекъсвали — ти дръж баща си под око.
Мишел изтърва пакета с грах на масата.
— Мислиш, че ще посегнат на татко?
— Просто се опитвам да предвидя всяка възможност, докато не разберем какъв ще бъде следващият им ход.
Тео допи бирата си и остави бутилката на масата.
— Трябва да тръгваме.
Мишел попита:
— Джон-Пол, ще запалиш ли пикапа? Татко не го е карал повече от седмица. Каза, че стартерът нещо не е наред, но нямал време да го оправи.
— Да, ще го запаля.
Изтощението най-после започваше да поваля Мишел. Тя се изправи бавно.
— Тогава да тръгваме.
Тео й подаде плика с моркови, за да ги прибере във фризера, после се изправи и провери как коляното му понася тежестта на тялото. Студеният пакет бе помогнал. Коляното не се огъна и не го болеше толкова силно.
Мишел тръгна към кухнята, без да сваля пакета грах от челото си.
— Трябва първо да се отбием у вас — подчерта Тео.
— Защото Бен ще ни чака ли? Мога да му се обадя…
— Не — прекъсна я Тео. — Защото искам да си взема телефона и защото ми трябват още патрони.
Знаеше какво ще последва, преди Джон-Пол да отвори устата си.
— За какво са ти още патрони?
— Защото почти ги свърших.
— Само ги пилееш, мен ако питаш.
На Мишел й писна от заяждането на брат й. Тя се обърна и каза:
— Не го убивай, Тео. Знам, че ти се иска да го застреляш. Брат ми понякога се държи като истински досадник. Но въпреки това го обичам, така че не го убивай.
Тео й намигна.
— Хич не се изплаших — изсумтя Джон-Пол.
— А трябва — каза Мишел.
— Защо? — попита Джон-Пол. — И да стреля, няма да ме улучи.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Докато Мишел стоеше край колата и говореше с Бен, Тео влезе в къщата. Събу обувките си пред вратата, за да не внася вътре кал, изтича на горния етаж, свали дрехите си и си взе един бърз душ. С облекчение установи, че няма кърлежи или пиявици. Върна се навън десет минути по-късно с мобилния си телефон и този на Мишел и с нейното зарядно.
— Готова ли си да тръгваме? — попита той Мишел.
— Джон-Пол оправи колата ти — каза му тя, докато се качваше.
— Къде е брат ти?
Тя кимна към страничната алея. Джон-Пол бързаше към пикапа, който бе оставил на пътя.
Тео го настигна и му подаде телефона и зарядното на Мишел.
— Не ми трябва това. — Джон-Пол изгледа телефона с отвращение.
— Трябва да имам връзка с теб. Вземи го.
— Няма да…
Тео не бе в настроение да спори.
— Какво трябва да правим ние с Мишел, ако ни потрябваш? Да кажем някоя молитва?
Джон-Пол отстъпи. Грабна телефона и зарядното и се отправи към пикапа. Чу сестра си, която му
