— Тео, запознай се с брат ми, Джон-Пол. — Мишел прецени, че вече е безопасно да пусне Тео и се обърна към брат си. — Джон-Пол, това е…
Брат й я прекъсна.
— Знам кой е.
Тео примигна.
— Знаеш кой съм?
— Точно така — кимна Джон-Пол.
Джон-Пол не бе губил бой през живота си и сега, когато Тео пристъпи към него, той веднага направи крачка напред. Мишел се пъхна между двамата.
— Щом си знаел кой съм, защо се нахвърли отгоре ми? — изръмжа Тео.
— Да, защо? — попита и Мишел, като повдигна глава, за да погледне брат си в очите. — Това беше много грубо, Джон-Пол.
Сестра му винаги знаеше какво да каже, за да го разсмее. С голямо усилие той запази навъсеното си изражение. Грубо. По дяволите, точно грубо бе възнамерявал да действа.
Скръсти ръце на гърдите си.
— Не можех да му позволя да вземе карабината — обясни той на Мишел. — Може да е от тези, които се паникьосват и да застреля някого или да простреля собствения си крак, без да иска.
Тео не се успокои. Направи още една крачка напред.
— Опита се да ме ритнеш в болното коляно, не е ли така?
Джон-Пол се усмихна.
— Винаги се атакува слабото място — каза той. — Ти накуцваше с този крак, така че реших…
— Знаеше, че съм приятел на сестра ти, но въпреки това се опита да ми счупиш коляното?
— Нямаше да го счупя — възрази Джон-Пол. — Само щях да те съборя.
— Можеше да го нараниш! — обади се Мишел.
— Мишел, няма нужда да ме защитаваш — измърмори Тео. Чувстваше мъжествеността си накърнена и нямаше намерение да търпи този побъркан.
— Ако исках да го раня, щях. Можех и да го убия, но не го направих.
— Как ли пък не си можел да ме убиеш — изръмжа Тео, като прибираше пистолета в кобура.
— Можех да ти счупя врата, но се въздържах.
В този момент Мишел се обърна да каже на Тео да престане да предизвиква брат й, но забеляза кръвта на ръката му. Светна лампата над бара и пристъпи към Тео. Видя остатъци от стъкло, забити в раната.
— Кога е станало това? Ще трябва да се зашие. — Не го остави да обясни. Завъртя се бързо към брат си и се нахвърли отгоре му. Удари го по гърдите и попита: — Ти ли направи това? Какво си въобразяваш?
Тео се усмихна. Можеше да постави край на това, като й обясни, че брат й няма нищо общо, но му беше много приятно да види как Джон-Пол се свива в черупката си. Братът започна да отстъпва, но тя продължаваше да му се кара. С голямо задоволство Тео наблюдаваше изражението му, което бе просто комично. Джон-Пол сякаш не знаеше какво да прави. Когато Мишел спря с нападките, брат й изглеждаше доста укротен. Не съвсем, но почти.
На тази светлина Тео забеляза известна прилика между брата и сестрата. И двамата имаха високи скули и сини очи с еднакъв цвят, но с това приликите свършваха. Мишел беше красива. Тя бе нежна и сърдечна. Джон-Пол — не.
Съвсем по детински Тео искаше да продължи да мрази този човек, но знаеше, че не може, защото виждаше в очите на Джон-Пол колко много обича той сестра си. Тео предположи, че като всеки по-голям брат той е готов на всичко, за да я защити.
Великодушното му решение да остави Джон-Пол на мира бе съвсем краткотрайно. Джон-Пол го изгледа враждебно и попита:
— Сестра ми изглежда така, сякаш са я влачили през калта. Какво, по дяволите, си намислил?
Мишел привлече вниманието му в този момент.
— Ще трябва да кажеш на татко, че си счупил бутилката с най-хубавото му уиски — каза тя. — Сега почисти тук, а аз ще се обадя на Бен.
Тя бутна Тео настрани, за да стигне до телефона. Обади се в полицията и помоли дежурния да я свърже с дома на Бен Нелсън.
Тео каза на Джон-Пол да изгаси лампите. Той изненадващо го послуша и Тео му разказа какво се беше случило. Джон-Пол не показа никаква реакция.
Когато Тео свърши разказа си, Джон-Пол попита:
— Мислиш, че ще се върнат? Затова ли не искаш да свети?
— Вероятно няма, но не ми се ще да рискувам. Може да се окажем в капан тук вътре.
— Не, не можем — възрази Джон-Пол. — Освен това ще ги чуя, ако се зададат.
— Така ли? Ще ги чуеш при всички случаи?
Джон-Пол кимна:
— Да.
— Да не се мислиш за супермен?
Братът се ухили.
— Почти. Много ще ми хареса, ако се опитат да влязат. Това ще ми даде възможност да убия двама- трима.
— Няма нищо по-забавно от малко стрелба — процеди Тео, без да скрива сарказма си, — но не и докато сестра ти е тук.
— Да, знам.
Тео започваше да усеща последиците от боя. Челюстта го болеше, ръката му пулсираше болезнено. Отвори хладилника и извади две бутилки бира. Щеше му се да счупи едната в главата на Джон-Пол, но прецени, че така ще похаби бирата и вместо това му подаде бутилката.
Джон-Пол не му благодари, но и Тео не очакваше любезности от него. Отвори своята бутилка и отпи продължително.
Тео чу, че Мишел говори с Бен Нелсън и я прекъсна.
— Кажи му, че ще се срещнем до къщата ти.
Тя помоли Бен да изчака и каза на Тео, че трябва да отидат до болницата.
Но той не смяташе, че раната на ръката му е от първостепенно значение.
— Не — заяви категорично. — Първо отиваме у вас.
— Боже, какъв си инат — прошепна тя, но отстъпи.
Тео искаше да поседне, за да притъпи болката в коляното. Отиде до една от масите, седна, издърпа още един стол и вдигна крака си на него.
Джон-Пол го последва и застана до него.
— Седни — предложи Тео.
Джон-Пол заобиколи масата, издърпа един стол и седна. Започна да задава въпроси, искаше да научи подробностите. Тео отпи от бирата си и отново обясни всичко отначало докрай, като пропусна да спомене единствено това, че събитията го завариха в леглото на Мишел. Не вярваше брат й да се зарадва да научи това.
Джон-Пол заподозря, че Тео премълчава нещо.
— Защо си затварял прозореца в стаята на Майк?
— Защото беше отворен.
— Тео? Видя ли каква марка беше колата? — извика Мишел.
— Сива тойота… нова — отвърна той.
— Сигурно отдавна са се измъкнали — отбеляза Джон-Пол.
Тео се съгласи. Загледа се в Мишел, а Джон-Пол търпеливо изчакваше да се обърне към него, за да му каже, че ще го пребие, защото е разбрал, че е бил в леглото на Мишел. Не го интересуваше, че това е решение на сестра му и че изобщо не му влиза в работата. Тя бе неговата малка сестра и според Джон-Пол Тео се бе възползвал от нея.
— Сестра ми е талантлив хирург — изръмжа Джон-Пол.
— Знам.
